понеделник, 14 ноември 2016 г.

В търсене на изборна система

Колкото държави, тройно повече парламентарни изборни системи и толкова по сто нови модели. Но кое да ни е критерий за достойнствата на една изборна схема?
Изборите са само един момент в действието на един компонент (законодателна власт) от цялата политическа организация на обществото. В момента ние ползваме един „класически” европейски модел на демокрацията, който е фатален за тази земокрация, тъй като – съвсем не завоалирано, а направо арогантно – лишава от шанс основния принцип на модерната правна държава: разделянето на властта на три независими клона. При този модел с помощта и посредничеството на партиите се получава авсолютна синбиоза между законодателната и изпълнителната власт, а „разделение” остава само в политическото – и идеологическото – прастранство, между управляващи и опозиция. И понеже синбиозът на законодателната и изпълнителната власт дава такава смазваща всичко сила, и третият клон на властта, съдебната власт не успява пълноценно да запази независимостта си.
Този европески партизански (с доминанция на партии)  модел носи края на всяка що годе приемлива демокрация. По принцип американският модел е една разумна алтернатива на този пагубен европейски модел, но за съжаление свръхъилата на там оформилите се две исторически партии не дава голям шанс да излязат на яве предимствата на този модел.
При това положение, какво решение би било положително за българската политика. Ще опиша, без да се задълбочавам сега в поритологични анализи, един модел, над който от десетилетия работя.
За една средно голяма държава са предостатъчни 120 народни представителя. От тях 100 трябва да бъдат избрани пряко в един тур в 50 изберателни окръга, като във всеки окръг тез двама кандидата печелят мандатр които са получили най-голям брой гласове.
Официално всички кандидати са независими, а всяка действаща обществена организация (която отговаря на някои законни условия) има право едностранно да регистрира поддръжката си за един кандидат във всеки избирателен окръг. Подкрепата на един кандидат от физически лица и организации може и би трябвало да играе роля в разумното ограничавене на броя на кандидатите в избирателните окръзи.
Всеки кандидат от своя страна има право да избере свободно една организация от тези, които са го подкрепили, а името на тази организация се записва под името на кандидата върху изборния бюлетин. Ако един кандидат не бъде избран, гласът за него се присмята на съответната организация и въз основа на така събраните „загубени” гласове 20 организации получават правото да делигират един представител в парламента, който обаче задължително трябва да е бил кандидат в изборите и да е получил поне 10% от гласовете.
Така може да се гарантира избора на 120 автономни, заслужаващи доверие личности и да се постигне максимално представяне на всички възгледи, идеологии,интереси.
Би ли бил дейноспособен един такъв парламент? В рамките на своите две основни функции: законодателство и контрол над независимата изпълнителната власт, да, защото нямаме право на крайно безверие. Разбира се, за да действа този нов модел, ще бъдат необходими много нови условия, нови закони (включително за работата на парламента), ново по-активно обществено мнение, и не на последно място гарантирането на една независима отговорна изпълнителна власт. Такава обаче може да бъде създадена само на основата на пряко избиране на министър-председател, нещо, което окончателно би ликвидирало традицията на безпринципни коалиционни пазърлъци и тайни сделки.
Невероятно трудна задача ще е да прехвърлим влака на обществото от глухата линия на корумпирания европейски модел на демокрацията на линия, водеща към един по-хубав свят, свят с бъдеще.
Светът в промяна може да вярва, че Движението Светът в Промяна вярно ще служи на тази задача.
А ти в движението ли си?


* * *