Понякога

* * *

Jacques Brel ~ Je suis un soir d'été

Пътуване до Израел – 7. Ден втори: легендата за Йерусалим (Пета част)

След великото стълкновение с огъня, търся благодатна сянка. Привлича погледа ми северният край на стената. Там, в напречната страна една голямо преддверие води към някаква импозантна зала, която явно навлиза дълбоко под хълма на храма, успоредно на линията на Стената на плача.

Човек веднага разбира, че това е зала за молитва, по-точно за четене на Тора. Стотици евреи (само мъже) седят на обикновени и на специални столове и наум или полугласно четат. Чува се, че са в унисон. По-късно разбрах, че основният ритуал, който може да се нарече и молитва, е на всеки час, но най-преданите – а те са явно голямото мнозинство – без прекъсване си четат, вероятно докато им е необходимо вътрешно. Повечето четат седнали, но много са и тези, които прави четат.

Аз се застоявам в първата част на залата, която може би е 20 метра широка и 4(б5( метра дълга. Вече малко уморен сядам на един от специалните катедрени столове до стената в ляво. Насреща, на стената в дясно, която е мисленото продължение на Стената на плача столовете не гледат към средата на залата, а са обърнати към стената, тук-там в два реда. Там седят най-вглъбените, най-ангажираните, и това им личи по всичко. От мястото си имам възможност и време внимателно да следя този фантастичен микросвят. Само едно ме дразни: зяпащите туристи, които понякога съвсем безчувствено се разхождат между живите статуи.

Колко седях там вглъбен и замислен? Мисли за години ако не за векове минаха през главата ми. Колко минути съм стоял там? Какво значение има това?

Станах и тръгнах да отнрия и другите части на дългата зала под търбуха на Хълма. Някъде бях чел, че под Хълма от Стената на плача някаква пъпна връв води към сърцето на Хълма… Каква ти по-жива пъпна връв от тази зала-библиотека. В следващите части наистина именно тази библиотека откривам. По стената, продължение на Стената на плача пак маси и столове за четене и молитва, но по лявата стена, а по навътре и по разните допълнително оформени коридора рафтове от пода до тавана, но поне два метра височина, претъпкани с най-различни по формат и качество издания на Тората и вероятно и други свети еврейски книги. Хиляди, ако не сто хиляди тома книги. Истинска космическа библиотека.

Книгите всеки може да ги взема и да ги чете. Не ми стана ясно, дали е позволено, прието да си взема за спомен – за лично ползване – един том. Идеята не ми се струва привлекателна, и то не защото почети всички книги са на ивритски…

На излизане виждам мраморна табела, кой е дал средства за реконструкцията на залата. Някакъв непознат за мен събрат на Ротшилд. Не са малко…

По северната страна на огромния площад още няколко зали, пак така скрити под краищата на хълма, но те вече не будят интереса ми. Бавно тръгвам към ритуалната мивка, че имам още планове за това място: в южната му част някои неща ми привличат вниманието.

Както така тръгвам с лека почти балетна стъпка ме пресреща един симпатичен млад евреин, в обичайния (дълъг) черен панталон (43^о на сянка)р блестящо бяла риза.

- Здравейте! Добър ден! Вашата майка еврейка ли е? – пита младежът с надежда и мила подкупваща усмивка.

Въпросът ме изненадва, нямам готов отговор. Естествено, само истината трябва да се каже. Или да се премълчи. Но каква я истината. От къде да знам. Майка ми не ми е правила декларация, че е или че не е еврейка. Безспорно българка е, на този въпрос веднага и без да се замислям бих отговорил потвърдително. Но дали е еврейка? Това, че е българка, не й пречи да е еврейка. Голяма част от евреите имат такава двойна идентичност: едновременно са и евреи и българи, французи, унгарци, такива като другите там, където са родени, което им е станало родна страна. Освен това, особено през последните векове, много евреи прикриват, или поне не парадират с еврейските си корени. И не на последно място: кой може да е сигурен, какви „недоразумения“ са могли да се случат през изминалите хилядолетия. Винаги съм вярвал и твърдял, че сред предците на един човек непременно има и цар и цървулан. Но със същата логика и същата увереност може да се каже, че всички си имаме сред предците траки и гърци, славяни и германци, келти и китайци, евреи и араби. Пък ако някой иска, да си вярва, че всичките му предци са от махалата!

- Не знам! – отговарям кратко, но също така мило на милия младеж.

И по един невероятен начин виждам изумителното чудо в очите му: как изведнъж се превръщам във въздух. Неописуемото чувство да си въздух. Младият евреин става сериозен, но все пак с елегантен пирует се отдалечава от мястото, където загуби една минута… И една душа?

От този хубав ден често се замислям по въпроса. Според мен от генеалогията по-замайваща наука няма, но това не ни освобождава от желанието да разберем интересни и важни неща. (От детските ми години кънти в ушите ми един въпрос, който и да сега не смея да си изясня: всяка баба на мойте баби майка ли е на моя прабаба… или нещо такова, моля, прескочете това изречение“)

Сега така виждам нещата: има чисти евреи, които са родени от чиста еврейка, и има „дробни“ евреи, които са родени от родители, от които поне единият е дробен евреин )а бащата може и да е чист евреин), накрая са езичниците. Ясно е, че това определение важи за цял живот, какъвто се родиш, такъв ще си умреш. Но каква е динамиката на тази категоризация? Дъщерите на чистите еврейки са чисти еврейки и чисти еврейки ще раждат до края на времената. Това е истинският стълб на еврейството. (Както и ние обичаме да казваме: българка, майка юнашка!)

Но какви са шансовете на чистия евреин? Всичко зависи от това, каква жена ще си намери: еврейка или езичница? Ако жена му е еврейка и неговите деца (всичките) ще бъдат чисти евреи, но ако е езичница, децата на чистия евреин минават в „по-долната“ категория на дробни евреи.

Не съм виждал-чувал „официална“ догма, дали могат, кога могат да се приемат цецата на дробната еврейка за чисти евреи, но по категоричността на въпроса „майка ти еврейка ли е?“, логично следва, че дробната еврейка не може да ражда чисти еврейки.

Тъй че, скъпи мъже-евреи, добре му мислете, като си избирате жена. Не уповавайте на примера на Мойсей, който според легендите, си взел за жена езичничка. Макар че по всичко личи, че това е било по любов и са били щастливо семейство. А за успех на делото да не говорим. Без опора ница не става.

(Ципора, жената на Мойсей, малко по холивудски)

* * *