Напускам Центъра Рабин и
тръгвам на запад. Цел: морето (великото Средиземно), по възможно най-краткия
път.
Най-краткият
път е почти 3 км и ме отвежда до устието на на една малка река на име Яркон.
Пътят ми минава през хубави свежи паркове и добре уредени жилещни комплекса. В
един от тези паркове се срещам с една голяма група весели младежи в някаква
колоритна лятна униформа. Предполагам, не училищна, а нанякакво младежка
организация. Вижда се, че сред тях има представители на много нации. Щом ме
забелязаха, обградиха ме и една от девойките ме пита дали съм навършил 65
години. Много мило за един човек на 70 години. Много се зарадваха на
утвърдителния ми отговор и ми обясниха, че имат много задачи за този ден,
включително и една канадска борба с човек, навършил 65 години. Съгласен ли съм
на дно такова изпитание, пита младата красавица с подкупващ поглед. Съгласен
съм Тогава излиза нарплед една момче, слабичко, но със спортна стойка. Лактите
ще ги държим във въздуха, върху виртуална маса, хващаме си дланите. Мозъкът ми бързо почва да работи,
крои тактика, как да го изморя младия Давид и да му покажа, че е грешка да
подценява старците... Но всичко напразно, едва напрегнали ръце, младежът се
отпуска, вместо да ми натиска ръката, едва ли не дърпа моята в положение на
загоба за него. Бурни аплодисменти за фантастичната ми „победа”. Махат за сбогом и тичат весели и безгрижни към
новите си благородни цели и задачи. Гледам ги и ми се радва сърцето.
Сигурен
съм, че и истински щях да го победя този малък Давид, но не ми липсва
истинската победа. Радваме тяхната детинска радост, че са направили щастлив
един дядо. А така излиза, че наистина го постигнаха.
И
щастливият дядо скоро стига до морето. Това ми е всъщност втората среща с
морето, след разходката в първия ден до Яфа.
И
сега целта ми е Яфа, но не от квартирата ми в Ха-хагана, която е на един час
път, а от северния край на Тел Авив, който според картата на Гугл е на 6 км от
Яфа, т. е. на по-малко от час и половина път пеш. След посощението в Центъра
Рабин и пътя до морето, екскурзията ми по брега започна около обед и свърши...
около 9 часа вечерта!
Тук
трябва да уточня, че точката, където достигнах морето наистина е в северния
край на града, но административната граница на града е може би 2-3 километра по на север. Но това не са
толкова важни уточнения, тъй като „официалният” Тел Авив е органична ядро на
една огромна агломерация. Красноречиви са данните: градът има около 440 хиляди
жителя (според българската Уикипедия хиляди), а агломерацията 3,9 милиона
жители, т. е. почти десет пъти повече, което е и една трета от населението на
Израел.
И
така, тръгвам от устието на Яркон, което самото е вече един обширен, но доста
пуст плаж. За да стигна на следващия плаж, трябва да се кача на една крайбрежна
алея и да извървя няколко деситина- сто метра, докато стигна до следващия. И
така до край. Понякога може и по брега непсредствено да се стигне до следващия
плаж, но по-често трябва да се преминат по-къси или по-дълги скалисти отсечки
или например една пристанище за яхти и лодки, където в във водата зад вълнолом
или изтелени на сухо се редяха хилади най-луксозни и на-обикновенни яхти,
гемии, лодки, скутери.В началото броях плажовете, на след време вече изпуснах
нишката, тъй че само по крайно субективна преценка бих казал, че по тези 6
нилометра до Яфо има поне 15-20 най-различни по характер плажа, най-често един
до друг.
Куриоз
беше 3-ият или 4-ият, предназначен за строго спазващите (еврейските) релизиозни
предписания. Най-важното условие, че в определен ден (понеделник, сряда, петък
и неделя) се ползва само от мъже, в остоналите само от жени.
Имаше
няколко по-луксозни плажа, но е там нямаше входна такса (както бях чел някъде).
И това бях чел някъде, че има и нудистки плаж, но и такъв не видях.
Това
което видях и което ми направи силно впечатление, че всички плажове (това са
вероятно около 5 км) са чисти, отлично поддържани и отлично обзаведени. На
всеки плаж имаше по няколко душа- От розата на душа виси шнур, докато го
дърпаш, обливате силна струя хладна вода, но почти на капки, което прави
особенно приятен душа. Пусниш ли шнура, спира водата, нито капка не се харчи
излишно. Отделни чешми има при изходите на си измиеш краката от пясъка. А там
навсякъде пясъкът е така финен, че с ръка не можеш да си почстиш крака. (В това
отношение пясъкът на варненските и много други български плажове е много
по-приятен и лесен за почистване.)
Друго
хубаво по тел-авивските плажове са обширните сенчести беседки със столове,
където можеш да си починеш от жаркото слънце.
И
една изключително внимание за хората в колички: на няколко места видях пътека с
дъски от входа на плажа до някоя беседка или душ. Просто – и единствено –
решение за да могат хората в количка да ползват благодата на плажа.
И,
разбира се, морето. Водата невероятно топла, невероятно приятна. Топла, като
поизстинал чай, вероятно на 32-35 градуса, но по точно интересна смес на
по-топли и по-хладни течения, които никога не стигат до еднородност по
температура, а отново и отново се преплитат по-топлите и по-хладните струйчета.
Освен това морето предлага и друга силна емоция: вълните, малки спокойни, непресъснато
идват бавно, по един спокоен, почти сънлив ритъм, с необикновенна сила те
изхвърлят навън. Но, внимание! Връщайки се, с удвоена сила дърпат навътре.
Преживявал съм не веднъж по нашите плажове мъртво вълнение, но такова подмолна
дърпане навътре не познавам. Тъй че никой да не се учудва на това: от край до
край, по всички плажове на Тел Авив има предупредителни табели: „Плуването
забранено!” Плуването! Да си стоиш или да си играеш като дете, прав, клекнал
или седнал в края на водата не е забранено. Навскъде има къпещи се, по-смелите
влизат и на 10-20 метра, но плуващи наистина (почти) несе виждат.
Изключителна
авантюра беше тази ексскурзия по крайморската ивица на Тел Авив, в един истински
горещ ден на септемврийското лято. До вечерта станах два пъти по-черен
отколкото за три седмици във Варна. Вероятно заради това си остана денят един
чудесен спомен и не се превърна в горчив урок за безмилието на слънцето, защото
повечто от времето го прекарах във водатал Я и не малко под душа.
Цялта
тази разходка беше в подножието на града-плаж, който на различни места си
показваши най-различните лица. В по-горната, северна част преобладаваха
небостъргачите, по-късно парковете и палмите, палмовите горички, за да
приклячим с още по-шарения облик на стара Яфа. Там пристигнах, когато Слънцето
започна да залязва. Внимателно с края на окото наблюдавах феерията на залеза,
със скритата наджда да видя зеления лъч.
Зелен
лъч не видях, но това което видях беше едно велико откровение за безсрайната
красота на нашата човешка Земя.
Като
връх и финал дойде ноща, пламнаха светлините на Тел Авив, Пролетния Хълм.
Безброй блестящи звезди, на гирлянди подредени, по целите шест километра, които
изминах, а стотици гордо вирнали се към звездното небе.
И
всичко това живо, вълните на морето се плискат по брега, стелините на града
тук-там премигват, целият град диша и мърмори тихо, от време на време прелетява
ниско някакъв огромен осветен пътнически самолет, готвещ се да качне на
близкото летище с нови гости и нови емигранти, хората около теб говорят весело
на ивритски, на арабски, на руски.
Трубно
се откъсвам от морето, правя един кръг по търговските улички на стара Яфа и
хващам едночасовия път за Ха-Хагана.
Очите
ми гледат вече познатия път, но мисълта ми, още замаяна от преживяното, вече се
опитва да стигне до смисъла на нещата. Да ми е простено! Това е наивността на
опиянения, подобна на тази на пияния.
Не
дни и седмици, а месеци, години трябват за да изплува от дълбините смисълът.
Смисълът
на един миг. На един ден. На един живот. На една вечност.
Съзри
го смисъла, и знай, че си живял.
Виж бележката на автора
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар