Пътуване до Израел – 11. Ден четвърти: другото лице на Тел Авив

Според предварителния ми план втория (пълвия цял) ден от пътуването ми беше посветен на Йерусалим, третия (вториа цял) – на Тел Авив (с главна цел посещението в Центъра Рабин и откриването на любовната връзката на града с морето). Решението за четвъртия (последен цял) ден беше оставено за последната минута, в зависимост от свършеното, от добитите впечатления и опит. С най-голям шанс си оставаха Йерусалим и Тел Авив, но не изключвах и възможността да посетя друга някаква привлекателна цел: Мъртво море, Цезария, Петра.

.В последния момент реших да остана в Тел Авив и да се опитам да го опозная по-добре. Знам, че има какво да се опознава в този мегаполис, едва на сто години. Много повече от улиците и зградите. Една невероятна пирамида от блокове на цивилизацията, от начина на живот и културата до коридорите и арените на сакралния, научния и политическия свят.

Нямах илюзии, че ще мога да вляза в пряк досег с тях, но исках и се надявах да ги усетя.

Още когато възникна в мен изненадващата идея да пътувам за Израел, споделих плановете си с Карой Надь (Карчи). Карчи през идминалите две десетилетия ми стана един от най-добрите приятели, а освен това и един активен наш автор. В поредицата ми Светът в промяна публикувах две негови производения. Първото със заглавие Будизъм, мистика, Тибет. Второто: Промяната на системата в България. Това не бяха случайно избрани теми на някакъв полихистор, а продукт на един кореспондент на Телеграфната Агенция на Унгария, който дълги години беше работил в Китай, а после в България, и по двете теми (по-точно за Източна Азия и България) имаше вече и други издадени книги. След излизане в пенсия Карчи стана още по-активен писател и аз имах удоволствието да му издам извън поредицата ни две по-обемисти негови книги: едната автобиографична за студентските му години в Съветскя Съюз около смутната и трагична 1956, а другата едно изключително забавно представяне на гръцката митология от устата на Хера, жената на вечно изневеряващия й мъж, Зевс. След това Карчи посвети години на изучаването историята на Иисус и във връзка с това направи няколко пътувания до Израел. И така Карчи си клатеше главата: „Какво търсиш в Тел Авив? Цялата история е в Йерусалим! Ти отиваш там от Варна, три седмици имаш да се насладиш на морето. Не си губи времето в Тел Авив”.

Карчи много добре ме познава. Завиждам му за това. Но чак толкова не ми е тежко, че си оставам мистерия за самия себе си. По скоро имам доверие на интуицията си. Грешки? Има... Но каква хубава храна от тях за гладния за поуки дух. И аз твърдо смятам, че Тел Авив е не само един чудесен морски град, а и истинската лаборатория на големия експеримент наречен Израел. Вярвам, че не легендите на Йерусалим, а амбицията и енергията на Тел Авив ще дадат нлюч за разрешаването на съдбовните проблеми на тази земя, а може би и на цялата наша планета Земя.

И този ден рано сутрин тръгвам от квартирата си в тихата и приятна улица Кабир право към сърцето на Тел Авив. А неговата ос е булевард Ротшилд.

Да ви обяснявам ли, кой е този Ротшилд? По-добре друг път.

Пътят, който пак е около 3 км, съм си го записал от Гугл-меп. По лек диагонал пресича средата на града от югоизток на северозапад. С ориентирането нямам проблеми (макар че общо взето ориентирането в Израел съвсем не е лесно за чужденците, тъй като имената на улиците и много други неща са изписани само на иврит). Но всяка една къща, всеки един елемент на пейзажа е вибриращо възприятие, независимо, че тях не винаги красота, елегантност, богатство ги поражда. Много амортизирани или неугледни места има, почти на всякъде тези натъжаващи графити. Чистотата на улиците също е относителна и доста праменлива. Дори и булевард Ротшилд е в известно отношение разочарование.

Не, никак не са малко сградите, за които е пределно ясно, че крият – най.често под знака на някаква организация или фондация – невероятно богатство и мощ. Никак не са малко и зашеметяващите небостъргачи.

Но напразно са там, а аз тук, чужденец на тротоара.

Това, което знам, това, което мога, мълчи притеснено.

Може би трябва да коря себе си, че така импровизирано тръгнах на този път, като най-обикновен скитник. Вярно е, че тътя го благодарях на една принудена импровизация, чисто и просто поради липсата на директен полет между Будапеща и Варна. Но и това е вярно, че потърсих контакти с хора и организации от Израел. Единствено Центърът Рабин се отзова положително.

Веднъж преди двадесетина години по някакво недоразумение или грешка попаднах в унгарското дружество Менса. Международната мрежа на тези дружества има една чудестна традиция: помага при пътуването на членовете си в други страни със съдействието на специален отговорник по тези въпроси в страната, за която пътувам. Обичайна практика е да се известяват членовете на дружеството, че идва от еди къде си еди какъв си човек, с еди какви си езици и интереси. Самият аз съм посрещал така путаващи в Унгария членове на френската Менса. От други страни почти седмично идват гости, не рядко и настаняване търсат. Оказа се, че този отговорник в Израел е самият председател на на дружеството. Но напразно му писах, отговор не получих.

И доста други подобни опити направих – не за лична изгода или настаняване. Например потърсих контакт с кибуцки организации, защото съм убеден, че най-доброто, ако не единственото средство за решаване на голяма част от проблемите, които пораждат новото преселение на народите е всемирното – иновативно – прилагане на опита на израелските кибуци.

Усетих пулса на сърцето на Тел Авив, но разбрах, че сега няма какво повече да търся тук.

И така, без да губя повече време: посока стара Яфа! С огромно удоволствие обиколих оживените търговски улички, битпазара (пазара на бълхите), най-накрая седнах на терасата на едно спретнато расторанче, по всяка вероятност водено от руско семейство, срещу джамията на Яфа. Поръчах си хумус и един чай. Не е голяма дума, ако кажа, че това е най-хубавият хумус, който съм ял, тъй като досега само един-два пъти съм опитвал в Будапеща хумус от консерва. Но чай съм пил цял живот, и то най-хубави. Тъй че така преценявайте, това, което ви казвам: тук пих най-хубавия чай на живота си.

Но знам аз: в това блаженно, райско чувсво беше вплетено всико: свежият въздух на Средиземно море, милващите лъчи на залязващото слънце, вибрирането на Тел Авив, мирът на момента, всичко хубаво в моя живот, което вярно ме следва, мислите за бъдъщето, което идва за да го довършим.

Виж бележката на автора

* * *