Големи задачи стоят пред нас. С големи възможности
разполагаме. Човешкият гений е неуморим и неизчерпаем. Но виждаме – или не виждаме
– с колко трудности се сблъсква той.
От дълго време
иновацията не е въпрос на чест и достойнство, а най-твърд бизнес. Само по себе
си това не би било трагедия, ако не виждаме, че по-голямата част от новаторския
потенциал на обществото остава неизползван. Това забавя, в даден случай,
трагично забавя решаването на важни актулни, не рядко съдбоносни проблеми. За
дя се схване тежестта на тази неразсъдност, нека всеки си помисли за свои
близки, страдащи – независимо по каква причина. И сега мислете за това, че с
едно по-разумно оползотворяване на иновацията, страданието на този наш близък
човек можеше да бъде предотвратено.
Какво липсва, защо
липсва необходимото за гарантирането на иновативното развитие? Две големи
задачи трябва да се решат, две задачи от революционен мащаб. От една страна
трябва да се осигури по един демократичен и прозрачен начин пълна правна,
финансова и административна помощ за реализирането на всичко ново, което е
общественополезно. От друга страна трябва да се победи антииновативната политика
на големите мултинационални фирми, които в интерес на максимализирането на
консумацията, днес са най-опасните врагове на развитието.
Отдавна го
декларирам, и сега най-тържествено го потвърждавам, че безвъзмезно предлагам на
обществото решения за един ред проблеми, включително изброените в бележката за
дезастрологията. Само едно изискване имам: поврат в отношението към иновацията!
