БЪЛГАРСКА АПЕВА 2021

 

Фондация ВИА и издателство Светът в Промяна обявяват

Втори Национален Литературен Конкурс

БЪЛГАРСКА АПЕВА 2021

Конкурсът е отворен за всеки, който може да твори на български, независимо от гражданство и местоживеене. Непълнолетни могат да участват със съгласие на родителите си.

Участниците могат да представят най-много 36 самостоятелни апеви или стихове  използващи формата на апевата с общо не повече от 180 реда. За участието се заплаща такса 2 лева за всяка апева (или 40 стотинки на ред). Получилите диплома за успешно участие в първия конкурс Българска апева имат право на три апеви без такса.

Срокът за представянето на произведенията е 15 октомври 2021 на адрес  apeva2021bg@apeva.art, след което те ще получат подробности за условията и реда на протичането на конкурса. Всеки, който желае предварително да се запознае с тези подробности, може да ги поиска на горния адрес.

Конкурсът не обявява победители, а подбира всички достойни за публикуване произведения – и ги публикува във Втора антология на българската апева и по множеството електронни страници и канали на организаторите. В същото време те предвиждат специални парични награди по 50 лева за най-хубава апева в следните категории:

- Апева с 5 думи,

- Апева палиндром или палиндроид (редовете звучат еднакво при четенe от ляво и от дясно или звучат различно, но смислено и свързано),

- Апева по известни стихове или цитати.

25 юли 2021 г.

 

* * *

Излезе от печат

 

На 26 юни 2021 излезе от печат Първа антология на българската апева!

Забележителен празник за българската поезия, но не би било пресилено да кажем: за цялата българска култура.

 

 

Изисканото елегантно томче с 480 страници съдържа първите 1700 апеви на български, написани от 100 поета.

Антологията може да бъде поръчана в имейл от издателството. Цената на изданието е 24 лева. Може да бъде поръчано в електронна форма (PDF) за 4 лева.

Поръчките могат да бъдат пратени на адрес:

apeva@apeva.art

 

* * *

Първа антология на българската апева

 

Заглавието казва всичко.

Появи се на 22 май 2021, който с това стана празник на българската апева.

 

* * *

Избор

 България направи своя избор

България избра

АПЕВА

Българският 19 февруари

 По

дела

чист и свят

идеалист,

дух с левска сила!

(Тодор Симеонов)

 

* * *

Вихър трябва веч!

Що

сееш,

приятел?

- Вятър сея.

Вихър трябва веч!

Тодор Симеонов

* * *

Юлиада

Здравей, Д.!

В едно предишно писмо бях загатнал за нещо невероятно, което се случи – между много други неща – в седмицата преди Коледа. Но понеже мен ме обсаждат непрекъснато задачи и грижи, и до днес останах длъжник с разказа си за голямото събитие.

То започна още със събуждането ми от обичайната (задължителната) сиеста. Да отбележим точната дата: 17 декември 2019. Мисълта ми беше осеяна от сиянието на един нов стих. Дали беше това видение звон, не мога да кажа. Мисля, че и двете, и повече. Съзнанието ми веднага осъзна същността на новото чувство: новата форма.

Аз съм вече добре закален с апевата, която детронира хайкуто като най-къса стихотворна форма с 15 срички- Но това вече е една ли не абсурдно.

Може би подигравка на съдбата. Преди седмици в едно интервю сам обяснявах, че като търсих на времето подходяща форма, обмислих много решения и с 16, и с 14, и с 12 срички, но накрая сметнах, че вероятно 15 срички е този минимум, който все още позволява да споделим една смислено артистично съдържание.

И ето ти теб сега: стих с 6 срички!

Наистина, граничещо с абсурда.

Само че още преди да се замисля по тези дилеми, в главата ми вече звучаха 3-4, скоро и повече стихчета  в тази нова форма: три реда, по две срички на ред.

Веднага ми стана ясно, че работата е сериозна. Формата от първо ми, нямаше какво да се доизкусурява по нея. Само име трябваше да се даде на новороденото. До крайното решение за това стигнах след различни опити на другия ден: юлиада.

Не затова стана новата форма юлиада, защото съм роден в юли и това е любимият ми месец, а в чест на една велика личност, на който всъщност дължим първата всеизвестна юлиада. Но-нататък ще ти пиша моя вариант на този бисер, тогава сама ще се сетиш, за кого става дума.

Добре, ето ме на 18 декември ентусиазиран, щастлив, с около 20-30 юлиади. Какво обмисля в такъв случай един заклет книгоиздател? Естествено да издаде една антология с юлиади. Добре, един ден…

Ама аз не знам, какво е един ден. Още повече, че тези дни и друга една важна задача е постоянно пред очите ми: коледни подаръци за всички членове на семейството. Коледни подаръци? Виж, това е хубава идея. До другите подаръци и една антология с новата поетична сензация. Но днес е сряда. В петък стопанският живот в Унгария. Все пак искам оферта от печатницата. Офертата е приемлива и най-важното: приемат да я отпечатат „книжката?, ако четвъртък до началото на работния ден получат подготвения материал. Речено-сторено. С имейл искам ISBN номер от националната библиотека, защото една истинска книга не може без това. И започвам предпечатната подготовка.

Четвъртък в 8 часа материалът е изпратен в PDF на печатницата. 24 страници с корица, с 23 подбрани юлиади. (първата лицева е втората страница с импресума не съдържат стихотворение, на останалите 22 страници по едно и едно още на задната вътрешна корица, в известен смисъл подсилено, като знак на признателност съм невероятния унгарски език.

И още една подробност: размерите на антологията са 42 на 42 мм. Т. е. „книжката“ е толкова, колкото една по-голяма пощенска марка.

Петък, 20 декември 2019 в 1 часа на обед получавам от печатницата готовите екземпляри. Вероятно в книгоиздаването това е уникален случай. Но мен едно ме интересува: харесват ми юлиадите.

И семейството получи един извънреден подарък, и задължителните 6 екземпляра са предадени от печатницата на вечността в националната библиотека, и читателите могат да си поръчат антологията по сайта на най-големия търговец на книги в Унгария.

А сега най-трудното: могат ли да се преведат тези юлиади на български или на какъвто и да бил друг език? Труден въпрос. Още нямам опит. Ще се опитам да се сдобия, но кой знае, колко време ще ми трябва за това. Вероятно някои ще могат да се преведат смислено и вероятно ще могат да се пишат нови от други автори. Бъдещето ще покаже.

За днес една, обещаната юлиада:

Дойдох.

Видях.

Плача.

(Е, защо юлиада?)

Който се е запознал с тази новост е повече или по-малко възторжен (вероятно отчасти от такт или уважение). Един от най-добрите ми приятели обаче ми направи една доста сериозна критика, не толкова заради новата форма, а за това че „не ме свърта“ и не се занимавам достатъчно с това произведенията ми да имат по-голям успех на пазара). Знам, че от истинска другарска обич ме кастри, но което беше най-милото в случая е това, че критиката си въведе, цитирайки една юлиада:

Умен

човек,

не тъй!

Казах си: от това да те цитират, по-хубава критика как да иска умен човек?

С приятелска прегръдка,

Тодор

* * *

Тежка мъка

20 септември 2019

Ава Рама

Вече няколко години съм подвластен на новосъздадената от мен поетична форма апева, за която вече писах тук.

По някакъв повод една мисъл ми мина. Прави, струва тази мисъл – и се роди идеята за една игра. Изходната точка е една апева, но играта не може да се каже поетична, а чиста проба главоблъсканица. Да кажем: интелектуална загадка, със странното название ава-рама (на името на един мой бъдещ герой).

Буквите (и само буквите, без разстоянията и препинателните знаци от апевата) се разполагат в една матрица 7 на седем, т. е. с 49 клетки /49 е хубаво число, квадрат на едно просто число. Апевата, както знаем или не, има твърдо 5 реда и 15 срички. Но колко букви има, за това няма правило, както няма правило за това една сричка колко букви може да съдържа. Има срички с една буква, но не е трудно да се намери пример за сричка с шест (!) букви, само трябва се търси със СТРАСТ. Интересна задача, дали има сричка със 7 букви.

Най често апевата не съдържа „необходимите“ 49 букви, в такъв случай задача на съставителя е да допълни така първоначалната апева, че резултатът да е точно 49 букви. Следващата задача е с тези букви да се изпълни матрицата, започвайки т средата, спазвайки едно правило: букните следват една след друга без прекъсване, без скокове, без пресичания и повтаряне, като напредваме само хоризонтално или отвесно (но не и по диагонал).

Така подготвената задача се предлага на желаещия да я реши, който спазвайки същите правила трябва да прочете вкарания текст, да „дешифрира“ съдържанието на матрицата.

И едно важно условие за „победа“: приема се за решение и текст, който не съвпада напълно с оригиналния, на е получен със спазването на правилата, и – естествено – има смисъл.

Всеки може да се опита да състави такива задачи за да забавляването на семейството или приятелската компания. И разбира се, съвсем не е задължително да се тръгне от апева. Всякаква мъдра или забавна мисъл става за целта.

И ето първата ава-рама на български. Успешно решаване

* * *

Апева

В 2016 в Унгария излезе новата книга на Тодор Симеонов под заглавието Сега, някога. Малкото томче предлага голямо разнообразие от литературни жанрове: съдържа стихове хайку, новели, мемоарни бележки, есета, интервюта на автора (с първия президент на Унгария Арпад Гьонц и Давид Краус, посланник на Израел в Унгария).

В книгата си Симеонов създаде и един нов поетичен жанр, наречен от него апева. Както обяснява в коментара си, повод за тази новост е баналното възхваляване на хайкуто като „най-къса” стихотворна форма. Ето на, това първенство беше отнето от японското хайку.

„Правилото” на апевата е: пет реда, с 1, 2, 3, 4 и 5 срички съответно. Така общо една апева съдържа 15 срички срещу 17 (5+7+5) при хайкуто.

В Сега, някога Симеонов публикува шест стиха апева, а от тогава е написал още няколко. Междувременно фондацията Светът в промяна обави в Унгария конкурс за апева, чийто завършек ще бъде първият сборник апева, предвиден за Празничната седмица на книгата в Унгария, една година след излизането на Сега, някога.

И ето – сега – имаме честта да предложим на българската публика първата апева, написана от Т. Симеонов на български.

Дъжд

мие

мръсен свят.

Свеж, чист полъх...

над море от кал...

* * *