Според предварителния ми
план втория (пълвия цял) ден от пътуването ми беше посветен на Йерусалим,
третия (вториа цял) – на Тел Авив (с главна цел посещението в Центъра Рабин и откриването
на любовната връзката на града с морето). Решението за четвъртия (последен цял)
ден беше оставено за последната минута, в зависимост от свършеното, от добитите
впечатления и опит. С най-голям шанс си оставаха Йерусалим и Тел Авив, но не
изключвах и възможността да посетя друга някаква привлекателна цел: Мъртво
море, Цезария, Петра.
.В
последния момент реших да остана в Тел Авив и да се опитам да го опозная
по-добре. Знам, че има какво да се опознава в този мегаполис, едва на сто
години. Много повече от улиците и зградите. Една невероятна пирамида от блокове
на цивилизацията, от начина на живот и културата до коридорите и арените на
сакралния, научния и политическия свят.
Нямах
илюзии, че ще мога да вляза в пряк досег с тях, но исках и се надявах да ги
усетя.
Още
когато възникна в мен изненадващата идея да пътувам за Израел, споделих
плановете си с Карой Надь (Карчи). Карчи през идминалите две десетилетия ми
стана един от най-добрите приятели, а освен това и един активен наш автор. В
поредицата ми Светът в промяна публикувах две негови производения. Първото със
заглавие Будизъм, мистика, Тибет. Второто: Промяната на системата в България.
Това не бяха случайно избрани теми на някакъв полихистор, а продукт на един
кореспондент на Телеграфната Агенция на Унгария, който дълги години беше
работил в Китай, а после в България, и по двете теми (по-точно за Източна Азия
и България) имаше вече и други издадени книги. След излизане в пенсия Карчи
стана още по-активен писател и аз имах удоволствието да му издам извън
поредицата ни две по-обемисти негови книги: едната автобиографична за
студентските му години в Съветскя Съюз около смутната и трагична 1956, а
другата едно изключително забавно представяне на гръцката митология от устата
на Хера, жената на вечно изневеряващия й мъж, Зевс. След това Карчи посвети
години на изучаването историята на Иисус и във връзка с това направи няколко
пътувания до Израел. И така Карчи си клатеше главата: „Какво търсиш в Тел Авив?
Цялата история е в Йерусалим! Ти отиваш там от Варна, три седмици имаш да се
насладиш на морето. Не си губи времето в Тел Авив”.
Карчи
много добре ме познава. Завиждам му за това. Но чак толкова не ми е тежко, че
си оставам мистерия за самия себе си. По скоро имам доверие на интуицията си.
Грешки? Има... Но каква хубава храна от тях за гладния за поуки дух. И аз
твърдо смятам, че Тел Авив е не само един чудесен морски град, а и истинската
лаборатория на големия експеримент наречен Израел. Вярвам, че не легендите на
Йерусалим, а амбицията и енергията на Тел Авив ще дадат нлюч за разрешаването
на съдбовните проблеми на тази земя, а може би и на цялата наша планета Земя.
И
този ден рано сутрин тръгвам от квартирата си в тихата и приятна улица Кабир
право към сърцето на Тел Авив. А неговата ос е булевард Ротшилд.
Да
ви обяснявам ли, кой е този Ротшилд? По-добре друг път.
Пътят,
който пак е около 3 км, съм си го записал от Гугл-меп. По лек диагонал пресича
средата на града от югоизток на северозапад. С ориентирането нямам проблеми
(макар че общо взето ориентирането в Израел съвсем не е лесно за чужденците,
тъй като имената на улиците и много други неща са изписани само на иврит). Но
всяка една къща, всеки един елемент на пейзажа е вибриращо възприятие,
независимо, че тях не винаги красота, елегантност, богатство ги поражда. Много
амортизирани или неугледни места има, почти на всякъде тези натъжаващи графити.
Чистотата на улиците също е относителна и доста праменлива. Дори и булевард
Ротшилд е в известно отношение разочарование.
Не,
никак не са малко сградите, за които е пределно ясно, че крият – най.често под
знака на някаква организация или фондация – невероятно богатство и мощ. Никак
не са малко и зашеметяващите небостъргачи.
Но
напразно са там, а аз тук, чужденец на тротоара.
Това,
което знам, това, което мога, мълчи притеснено.
Може
би трябва да коря себе си, че така импровизирано тръгнах на този път, като
най-обикновен скитник. Вярно е, че тътя го благодарях на една принудена
импровизация, чисто и просто поради липсата на директен полет между Будапеща и
Варна. Но и това е вярно, че потърсих контакти с хора и организации от Израел.
Единствено Центърът Рабин се отзова положително.
Веднъж
преди двадесетина години по някакво недоразумение или грешка попаднах в
унгарското дружество Менса. Международната мрежа на тези дружества има една
чудестна традиция: помага при пътуването на членовете си в други страни със
съдействието на специален отговорник по тези въпроси в страната, за която
пътувам. Обичайна практика е да се известяват членовете на дружеството, че идва
от еди къде си еди какъв си човек, с еди какви си езици и интереси. Самият аз
съм посрещал така путаващи в Унгария членове на френската Менса. От други
страни почти седмично идват гости, не рядко и настаняване търсат. Оказа се, че
този отговорник в Израел е самият председател на на дружеството. Но напразно му
писах, отговор не получих.
И
доста други подобни опити направих – не за лична изгода или настаняване.
Например потърсих контакт с кибуцки организации, защото съм убеден, че
най-доброто, ако не единственото средство за решаване на голяма част от
проблемите, които пораждат новото преселение на народите е всемирното –
иновативно – прилагане на опита на израелските кибуци.
Усетих
пулса на сърцето на Тел Авив, но разбрах, че сега няма какво повече да търся
тук.
И
така, без да губя повече време: посока стара Яфа! С огромно удоволствие
обиколих оживените търговски улички, битпазара (пазара на бълхите), най-накрая
седнах на терасата на едно спретнато расторанче, по всяка вероятност водено от
руско семейство, срещу джамията на Яфа. Поръчах си хумус и един чай. Не е
голяма дума, ако кажа, че това е най-хубавият хумус, който съм ял, тъй като
досега само един-два пъти съм опитвал в Будапеща хумус от консерва. Но чай съм
пил цял живот, и то най-хубави. Тъй че така преценявайте, това, което ви
казвам: тук пих най-хубавия чай на живота си.
Но
знам аз: в това блаженно, райско чувсво беше вплетено всико: свежият въздух на
Средиземно море, милващите лъчи на залязващото слънце, вибрирането на Тел Авив,
мирът на момента, всичко хубаво в моя живот, което вярно ме следва, мислите за
бъдъщето, което идва за да го довършим.
* * *