Побратемени градове на Тел Авив

Побратемени градове на Тел Авив

Вижда се, че Тел Авив няма връзки само със столици или пък само с един град от една държава. Така че Варна спокойно може да прояви инициатива!

Tel Aviv (תֵּל אָבִיב‎)

Tel Aviv has 26 sister cities and has a partnership with Los Angeles, United States:

Buenos Aires, Argentina (since 1988)  Vienna, Austria (since 2005)  Rio de Janeiro, Brazil (since 2006)[27]  São Paulo, Brazil (since 2004)[28]  Sofia, Bulgaria (since 1992)  Beijing, China (since 1995)  New York City, United States (since 1996)  Ottawa, Ontario, Canada (since 2010)  Limassol, Cyprus (since 2000)  Cannes, France (since 1993)  Toulouse, France (since 1962)  Bonn, Germany (since 1983)  Cologne, Germany (since 1979)  Essen, Germany (since 1992)[29]  Frankfurt, Germany (since 1980)[30]  Thessaloniki, Greece (since 1994)[31]  Budapest, Hungary (since 1989)[32]  Milan, Italy (since 1994)[33]  Almaty, Kazakhstan (since 1999)  Chişinău, Moldova (since 2000)  Łódź, Poland (since 1994)[34]  Warsaw, Poland (since 1992)[35]  Moscow, Russia (since 2000)  Belgrade, Serbia (since 1990)  Incheon, South Korea (since 2000)  Barcelona, Spain (since 1998)[36]  İzmir, Turkey (since 1998)  Kiryas Joel, United States (since 2013)  Philadelphia, United States

Източник: Уикипедия

* * *

Отворено писмо

Уважаеми господин Иван Портних!

С радост следя развитието на Варна. Следя го с голямо внимание и възторг още от детските си години, когато след трудните следвоенни години отново започна строителството в града, и особено оформянето на Морскатата градина (със съжеление мислех за децата от улица Пал). Спомням си колко бяхме горди всички със Спортната зала, където Международния Олимпийски Комитет организира поредния си конгрес . Какво чудо беше новият Летен театър със характерната си архитектура и светлинната завеса. По-късно за години изникнаха огромни жилещни и курортни комплекси. А и всички други области на живота от промишленост до спорт, от култура до здравеопазване, от търговия до транспорт си имаха своите успехи: „първо в България“, „първо на Балканите“...

Спомням си и за наивните ни понякога опити, за тъжни неуспехи, за комични мудности, за романтични илюзии. Как дълги години, понякога десетилетия чакахме за да стане нещо след първата копка. Спомням си как – съвсем неофициално, но с най-голяма сериозност – направихме „виртуално“ първата копка на новата Варненска опера, за която днес вече не се и говори.

Спомням си за амбициозния международен конкурс за нов център на Варна, и за хиляди още спомени, планове, мечти.

Едно е важно да държим предвид, бед да изпадаме в крайностите от еуфория до депресия: Варна по някакъв щастлив начин тръгна по пътя на едно наистина импониращо развитие през последните – кратки и по-често бурни – 150 години. Безспорно развитие имаме още в края на 19-я век, между двете световни войни, през десетилетията на социализма и през сложните и противоречиви десетилетия на сегашния ни преход. Десетки символа можем да посочим за това непреклонно развитие.

Но какво са 150 години за десетте хилядолетия на този център на европейската цивилизация?

Не, не го казвам това за да имаме търпение. Напротив, казвам го, за да не забравяме никога своята отговорност към тези десет хилядолетия, към самата европейска цивилиация.

Убеден съм, че развитието на Варна устремно ще продължава и през следващите десетилетия. Но никак не е излишно да внасяме в това – в основите си спонтанно и органично – развитие специални импулси. Такива са преди всичко нови идеи, които са в синхрон с наследството и възможностите на града.

Вярвам, че изложените от мен през последните години, главно в блога ми Буден дневник идеи и предложения ще бъдат – днес или утре – в услуга на тези необходими за бъдъщето на Варна импулси.

Особено бих желал да припомня за следните инициативи:

- създаване на Варненска Морска Академия,

- създаване на Варненския балетен театър,

- създаване на Международен институт по стара история,

- осигуряването на абсолютен приоритет на стартъповата промишленост, с изграждане на мостове към най-големите центрове на иновацията в света.

Уважаеми господин Иван Портних!

Надявам се, че тук споделеното с Вас ще Ви помогне в отговорната Ви задача на кмет на Варна.

Оставам в служба на родния си град.

С уважение,

Тодор Симеонов

Будапеща

Връзки към по-важните предложения

- Варненска Морска Академия

- Варненския балетен театър

- Международен институт по стара история

- Приоритет на стартъповата промишленост

- Златото на Варна

- Варна – балетна столица

* * *

Да тръгнеш в обещаващата посока

За развитието на Варна през следващите десетилетия решаващо би било включането ни във вълната на новата научно-техническа революция, която поради разни съображения предпочита за себе си израза инновация.

В движението на тази нова вълна активна роля играят така наречените стартъпове.

Каква пародия на чуждопоклонническото приемане на модни думи от модни езици: един стар тъп направи стартъп, па смая света...

Но можем ли да си измисляме собствен израз за всчко ново? Как и защо?

Ще се върна на тези въпроси, защото са важни и интересни, но сега да не се откланяме от почнатата тема. Само ще си позволя да ползвам по-нататък като синоним на стартъп думата тръгнар.

Та мислейки за бъдъщето развитие на Варна, убеден съм, че една от най-важните стратегически насоки е осигуряването на възможно най-благоприятни условия за създаването и работата стартъпове.

Как да се създават такива условия при сега дадените правни и финансови възможности на града? Безспорно това не е лесна задача, но тя си има възможности за решаване. Важното е да има яснота и съгласие по нейната важност.

В рамките на тази бележка само едно конкретно предложение ще имам: да търсим умно и настойчево международно сътрудничество, и то най-вече в онези посоки, от които можем да имам най-голяма полза. Би било добре да знаем, че в тази област Израел има невероятна преднина, за това би било решаващо едно тясно сътрудничество с някой израелски град, евентуално – безспорно това би било най-добре – с Тел-Авив. За съжаление Варна още няма побратимен град от Израел. Може би сега е моментът именно с такава умисъл да потърсим партньор. Вероятно с предлагането на добри условия ще можем да привлечем няколко израелски тръгнара, а за други да направим изгодно съдружаването с наши. Във всеки случай това лесно може да стане добра шжола за тази форма на предприемачество, а с време да се оформи един иновационен мост между Тел-Аввив и Варна. Едно направление, което сега има хубави шансове.

А нашите шансове зависат преди всичко от готовността бързо да се ориентираме и бързо да тръгнем в обещаващата посока. Междувпрочем това е и тайната на всеки – успешен – тръгвар.

* * *