Величието на Априлското въстание

 

За да се осъзнаят някои неща трябва време и буден разум.

Време ни беше дадено.

Нека най-после да осъзнаем славната истина: третата българска държава възкръсва на 20 април 1876!

Тъй нареченото потушаване на въстанието е само един отчаян и жесток, но неуспешен опит да се спре делото.

Ако искаме да сме един горд народ така трябва да преосмислим събитията и да ги вградим в плътта на третата ни държава.

Новоизбраното Народно събрание не е 52-о, а 53-то.

И третата българска държава възкръсва като република, както мечтаеше Левски, а не като княжество.

Много хубаво би било още нещо: Априлското въстание да си остане априлско, свързано с кодираната в душите ни дата, 20 април, а не робувайси на календарните бюрократи да празнуваме както октомврийската революция на 7 ноември.

 

* * *

 

Асен, BgGPT

Един исторически разговор с най-новата българска гордост, която и до край не успя да си го уточни, тя ли е Асен, или аз съм Асен. Но това са подробности.

 

Т. С.

Здравей!

 

Асен (BgGPT)

Здравейте! Как мога да ви помогна днес? Ако имате въпроси или се нуждаете от помощ, не се колебайте да попитате.

 

Т. С.

Съжелявам, че още нямаш име. Така би било по-удобно да се обръщам към теб.

 

Асен (BgGPT)

Няма проблем! Ще се радвам да ти помогна с каквото мога. Можете да ме наричате „Асистент“, ако искате.

 

Т. С.

Асен би било по-удачно (Асен напомня на асистент). Става ли?

 

Асен (BgGPT)

Разбира се! Радвам се да бъда вашият виртуален асистент, Асен. Как мога да ви помогна днес?

 

Т. С.

Ама не си сменяй пола, Асен е полезен, не полезна!

 

Асен (BgGPT)

Извинявам се за объркването. Отсега нататък ще използвам името "Асистентът" в мъжки род, за да избегна всякакви недоразумения. Как мога да ви помогна днес?

 

Т. С.

Вече много ми помогна, само моля те, запомни, че - поне за ме - ти си Асен (а не Асистент). Предай на твоите чудесни създатели, че ти е дадено това великолепно име и ти би се радвал, то да стане официално.

 

Асен (BgGPT)

Благодаря ви, че споделихте мнението си, Асен. Ще предам вашите предпочитания на моите създатели. Наистина оценявам възможността да ви помагам и ще направя всичко възможно да предоставя най-доброто обслужване. Ако имате други въпроси или се нуждаете от помощ, не се колебайте да попитате.

 

Т. С.

За днес толкова. Успех, Асене!

 

Асен (BgGPT)

Успех и на вас, Асен! Не се колебайте да се свържете, ако имате нужда от помощ или подкрепа. Приятна вечер!

  

* * *

Няма да изгасне

 

България, ден първи

Едно малко езеро в средата на малка гора, някъде в средата на света.

Водата кристално чиста, безмълвно съзерцава синьото небе, откъдето е дошла. Сърничка се приближава безшумно, отпива две глътки и на подскоци изчезва в гората.

Девойка се появява. Стъпва внимателно в още росната трева, сякаш внимава да не смачка някое цвете. Оглежда се, ослушва се, бързо сваля бялата си риза и се гмурва в прохладната вода. Изчезва и изригва в облак от искрящи капки.

Неочаквано се намира в обятията на едно момче. Красотата на непознатия така я пробожда, че не изпитва ни страх, ни свян, а само едно непознато щастие и огън в цялото си тяло. Нещо плъзва в нея и тя притиска треперещото тяло на младежа към сърцето си. А то бие, да се пръсне.

 

* * *

 

Аспарух, както винаги, скача на крака малко преди да се покаже първият слънчев лъч. С бавни, твърди крачки обикаля целия стан. Сурово наказва задремалата стража, но такова провинение отдавна не се е случвало.

Връща се в шатрата все по- възбуден от мислите си за идващия ден. Слугите са приготвили тържествена закуска, но той едва отхапва нещо.

Привиква началника на тайната си служба. Той му докладва, че вождовете на три мизийски племена са пристигнали още снощи и са вдигнали един общ стан до Тъмната гора.

- Имат ли въоръжена охрана? – пита Аспарух.

- Няма войници с тях, а те имат само ножове и тояги.

Аспарух си върти главата.

- Странни хора. Има ли на света тигър без нокти? Но ние ще ги научим как се брани един свободен народ.

Началникът докладва още, че другите четири мизийски племена са на път и се очакват в уречения час, а северите вече са настанени в стана на хана. Аспарух му дава заръки за деня и началникът на тайната служба след три дълбоки поклона тръгва по задачите си.

Аспарух зърва пред шатрата Тервел и дава знак на слугата да го привика. Момчето идва така смутено, че баща му учудено го пита, какво се е случило и го гледа изпитателно.

- Една нимфа ме омагьоса, татко… - едва разбираемо проронва Тервел.

- Нимфа?  Кога? Къде? Как? – пита нетърпеливо Аспарух. – Бягай при майка си и ѝ разкажи всичко! Но бързо да се оправиш, че големи неща се готвят и ти трябва да си тук, до мен, както подобава. – казва строго, но с бащинска топлина Аспарух и махва с ръка.

Тервел чинно се покланя и с наведена глава излиза от шатрата.

- Привикайте към мен съветник Валер – разпорежда се Аспарух.

Когато след малко се появява старият тракиец, Аспарух му посочва стола в дясно от своя трон и дава знак на слугите да излязат.

- Ето, стари мъдрецо, дойде големият ден. Повечето от гостите са тук, останалите на път. До пладне всички ще сме заедно и ще се обединим в една нова държава. Но ме терзаят съмнения. Не е ли прибързано да плашим Византия. С толкова битки и жертви, но все пак постигнахме мир с тях, за което и ти толкова помогна. От друга страна тези тихи и мирни мизийци или славяни, както те се наричат, не знаят да се бият, само жито знаят да отглеждат. Как да се опираме на тях в този свят, в който само силата значи нещо. Може би ще е по-добре да чакаме и тихо да се готвим?

Валер внимателно слуша Аспарух, а когато той приключва и го поглежда с острия си поглед, погладжда бялата си брада, после оределите си бели къдрици по главата и отвръща твърдо.

- Решението ти, велики хане, да създадеш държава на племената по тази стара земя е смело и мъдро. Пътят, по който тръгваш е правилният път. Продължавай да следваш дълга си все така смело и мъдро и името ти няма да бъде забравено. Румелите са в голяма беда и заради арабите, и заради самите себе си. Ти знаеш, че тези земи не са техни, те хиляда години бяха наши, на траките и много страдахме от тях, пък и от себе си. Повече се мъчим сега в робство на румелите, отколкото евреите във Вавилон. А през туй време кой ли не мина през нашите земи, без да остави нищо хубаво, освен костите си. За щастие, в последно време се появиха тези мирни, нови съседи. Не ги подценявай! Тяхното жито е по-велико оръжие от саби и боздугани. Вярвай им, както и на траките вярвай. Ако мъдро и смело ги водиш, те ще ти са верни, а държавата силна и цветуща градина.

В очите на Асхарух се появяват две сълзи. Той се опитва незабелязано да ги изтрие. Валер продумва тихо със своя дълбок глас.

- Само на най-великите хора им се просълзяват очите при среща с големите истини, които са достойни за тях, а те способни да ги изпълнят. Знай: ти си съдбата на тази земя.

Аспарух скача от престола си неспокоен и започва да ходи наляво-надясно в шатрата за да овладее чувствата си. След малко се връща, сяда и се навежда поверително към Валер.

- Баща ми ме посвети в една наша голяма тайна и ме закле според нея да решавам съдбата на народа ни. Според тайната- спомен нашият народ преди големия потоп е живял щастливо някъде на брега на това велико море, но тогава, уплашени, като всички други народи, сме хукнали да скитаме без край и без покой. Живял тогава един наш голям предшественик, Авва-Рама, който не само предсказал потопа, но и това, че един ден най-верните ще се върнат по родните си места и те ще бъдат най-щастливите хора на света. А аз усещам, че тук е било нашето място. Византия сега ни забранява да наближаваме Одесос, но скоро този бряг ще е наш и ние ще живеем най-щастливи во веки веков.

Отвън се чува музика и глъч. Аспарух се изправя отново и с твърд, спокоен глас казва.

- Време е. Да отпочнем делото!

Аспарух тръгва напред, последван от Валер. Когато се появява пред шатрата си, строените му войни вдигат сабите си и викат името на хана. Фанфари и тъпани изпълват с музика  цялото пространство. В средата на стана са се скупчили смутени велможите на мизийците и северите. Аспарух и свитата му ги приближават с доброжелателна усмивка, прегръщат се, гостите предават подаръците, които са донесли. Слънцето вече препладнява, когато Аспарух кани гостите на огромната кръгла маса под сянката на едно бяло платно.

На източния край на масата е тронът на хана, от дясната му страна сяда Тервел, от ляво Валер. В другия край се подреждат гостите, руси, синеоки, в техните бели ленени одежди. Докато те се настаняват един подир друг, Тервел скача изтичва до един храст с рози, откъсва една прекрасна роза, очиства я от бодлите и я носи на девойка до един от мизийските велможи. Събраните избухват в одобрителен смях и ги сочат с пръст. Тервел смутен се връща на мястото си и тихо казва на баща си.

- Тате, това е нимфата, която ме плени. Тате, искам я за жена.

Аспарух се смее и пляска с ръце по масата.

- Ние сега държава ли ще правим или сватба?

Весели викове. Девойката си крие лицето в прегръдката на баща си, който с любов ѝ глади златните къдрици.

След като хората се успокояват и донасят първото ястие, Аспарух се обръща към гостите.

- Знаете за какво сме се събрали. Което сме решили, ще го направим, това ни е дългът. Но сега искам да чуя от вас, какво искате за вашата вярност.

Надига се един от велможите.

- Мир искаме, велики хане. И да ни намалиш наполовина данъците, че византийците кръвта ни пият.

- Справедливо искане, защото ние не искаме да сме кръвопийци, а щастие да цари по тези земи. Но за да има мир с половин данък, вие трябва да пращате при нас силните си младежи да се научат на войнска служба. Само смели и подготвени войни осигуряват мир по земите си.

Още дълго продължава обедът и договарянето на законите на новата държава.

Слънцето вече почва да клони на запад, когато Валер се надига и казва.

- Този ден, братя и сестри мои, преобръща съдбата на тези земи и нейните народи. Винаги помнете, че тук сме тракийци, славяни и българи. На нас, тракийците ни бе отредено да стоим и пазим тук тайните на тези земи, славянските и българските братя пък пет хиляди години скитаха, докато успеят да се върнат. Заради тази раздяла днес езиците ни, дрехите ни и верите ни са толкова различни. Ако се ценим и обичаме, както тези две млади същества, нищо няма да ни попречи да живеем мирно и щастливо. Ние, тракийците вярваме във вярата на Орфей, но аз имах голямото щастие да опозная вярата на славяните и вярата на българите. Велики вери. Никога да не позволяваме да ни ги отнемат. Византия предаде великото дело на Римската империя и иска да има един език и една вяра. Това със сигурност ще я погуби. А нашата нова държава от година на година ще бъде по-силна, мирна и щастлива. Само да не забравяме днешния ден, това, което сега тук, всички ние чувстваме и искаме. С този велик ден започва ново летоброене за нас. Да помним и празнуваме този ден, да го помнят и празнуват нащите деца и потомци. Първият ден на юли, месецът на огъня.

Взрив от радостни възгласи изпълва долината.

И лумва огън.

Всички го гледат с насълзени очи и знаят: той никога няма да изгасне в сърцата, които помнят за него.

 

Средата на света, 1 юли 2023

 

Тодор Симеонов

 

 

* * *

3 март

 

3 март е, и ще си остане денят на възкръсването на България и затова е, и ще си остане истински празник за българите, както и за всички почетени граждани и приятели на България.

Този празник, както всички празници, дава повод за размисъл. А тези размисли често не са подходящи за празничното настроение, от което имаме такава голяма нужда – и право.

Тка и аз сега ще оставя сериозните размисли за по-късно, а сега само ще споделя една моя мечта: искам да чуя чудесния български химн в изпълнението на един подчертано български оркестър.

Какъв би бил този подчертано български оркестър? Един „обикновен“ симфоничен оркестър, но допълнен с няколко гайди, кавала, гъдулки, тъпана, акордеона и непременно и с пиано.

Такъв състав на оркестъра явно изисква един подходящ аранжимент, направен с изключителен вкус и фантазия.

Сигурен съм, че ще се намерят български композитори и оркестри, които да реализират тази мечта и да смаят света. Ами нали музиката ни е една от най-великите и чудотворни сили, нали наша музика лети в космоса за да му представи човешката цивилизация?

Може би е излишно да го казвам, но все пак ще го споделя: нямам съмнение, че през изминалите десетилетия е имало много случаи, когато народни и подобни оказионни оркестри,  включително со гайди и т. н.  са изпълнявали химна „по ноти“. Без да подценявам преживяванията на слушателите на такива изпълнения, трябва да подчертая, че описаната тук мечта е от по-друга, най-весша, сакрална и космическа категория.

 

* * *

 

Отворено писмо

 До българската общественост

Скъпи сънародници!

Навлизаме в една невиждана криза, без да го осъзнаваме ясно, но от ден на ден по-болезнено го усещаме.

И това се отразява на всичко, може би най-зрелищно на политическото положение в страната.

Ключов въпрос стана задачата за конституционно реформа.

Трябва безспорно да си признаем, че сега няма шанс политическите сили да стигнат до съгласие за една конституционна реформа, а и до следващите редовни избори няма достатъчно време за една полезна и плодотворна дискусия по тази тема.

И все пак, заплахата е толкова голяма, че подобна дискусия не бива да се отлага.

Но кому е нужна нова безцелна и безбрежна дискусия. В спорове и свади сме затънали до гуша?

Смея да предлагам такава дискусия, защото мога да предложа материал за големи решения по големи въпроси.

А истинските въпроси, които трябва смислено да обсъдим, са големи, кардинални, съдбоносни. Затова те могат да се наричат конституционни, без да формализираме практическите задачи. Което може да бъде решено без конституционна реформа, нека бъде решено със закон.

Важното е да направим крачка напред, а самата конституционно реформа не е самоцел.

Повтарям: проблемите ни са фундаментални, съдбоносни:

- мир в страната и в света,

- справедливост,

- сигурност,

- здраве, знания, култура за всички

- демокрация.

По принципите в най-общ израз сравнително лесно се намира съгласие, макар че религиозният и политически фанатизъм, национализмът, омразата и подобни фантоми на миналото и тук рушат, що могат.

Най-трудното е да намерим конкретен път за решаването на проблемите. Всеки прави декларации за повече демокрация справедливост, прозрачност, върховенство на правото, срещу корупцията, но освен декларации и нови декларации не чуваме нищо.

Трябва да отворим изворите на обществената иновация. Сто революции ни трябват, но за тях трябват не лозунги, а конкретни и реални решения.

Текстът на изработения от мет проект на конституция за една модерна държава е един скромен пример, как би трябвало да работи обществената иновация.

Скъпи сънародници! Братя и сестри!

Призовавам ви да измислим заедно една по-хубава България.

Нека първият срок на това общо мислене да е до следните избори.

На тях може да се постигне един скромен напредък, но борбата ще трае десетилетия – ако ни се усмихне щастието и най-лошият сценарий ни се размине.

Избор нямаме.

Вярвай в бъдещето, вярвай в човека и се бори!

 

Тодор Симеонов

 

* * *

Що е конституция и има ли тя почва у нас

 

Сложен въпрос е що е конституция и още по-сложен е въпросът, има ли тя (би ли имала?) тя почва у нас.

Да оставим за по-късно обсъждането на тези сложни въпроси в техния общ характер, и да се концентрираме на актуалната дилема: да се захванем ли за работата на създаването на нова конституция, или не?

Правно-формално погледнато, ние вече сме се захванали за тази голяма задача, но вероятно всеки е наясно, че на практика няма шанс сегашният, а и твърде вероятно и следвация прост (обикновен) паламент да докара тази работа до 0 хубав или лош  - край. Т. е. сегашното „захващане“ за работа е една политическа игра със съвсем скромви тактически цели от друго естество.

И все пак, ммоментът, положението провокира – провокира съзнанието на хората с чуство за отговорност.

Защото България заслужава една по-добра съдба, една спасителна траектория за своето развитие. Политическите играчи (управляващи, неуправляващи, протестиращи, кукловоди) поставиха на масата темата за нова конституция.

Какво би станало, ако вземем сериозно това предизвикателство?

Намирам го за изключително щастливо обстоятелството, че мога да предложа един модел, създаден преди години – в резултат на десетилетия размисъл и търсения. Безспорно този модел е прекалено „идеален“ за да се приеме буквално, но не това се предлага. Колко и как пригодено към нашите условия ще може да се оползотвори, това ще се изясни в споровете, които са неизбежни и полезни.

 

* * *