вторник, 13 октомври 2020 г.

Илюзии и сигурности

 

Светът не само се променя вечно, но е пълен с илюзии и сас сигурности. Но как да ги различиш?

Безспорно, трудно е и няма формула, няма рецепта за това.

Илюзия е, чу ако свалим тези и изберем онези, нещата ще се оправят.

Но и това е илюзия, че ако ни осее просветление и въведем най-идеалната конституция, нещата ще се оправят най-после.

Сигурност е, че за да има демокрация трябват демократи. Разбира се, не един-двама, които с фенер не можеш да отриеш, а критична маса от демократи. Народ от демократи.

Илюзия е, че утре ще се събудим демократи.

Но сигурност е, че ако осъзнаем отговорността си и направим крачка напред, ще сме по-близко до решението.

Дълъг път ни чака, но колкото и да е дълъг или къс един път, има една първа стъпка. И една следваща. И така, без умора и отчаяние – напред!

Какво да бъде първата, какво втората стъпка в обществените ни дела, в политиката?

И най-малкото подобрение на „системата“ е от значение, но разумно е да помислим и за сериозни, смели, „радикални“ задачи.

Ето един такъв елемент, който е залегнал в проекта ни за нова конституция: отхвърлянето на провалилия се „европейски модел“ на демокрация. Това е системата, която една печеливша коалиция завзема едновременно и законодателната и изпълнителната власт и ако е достатъчно обиграна и агресивна, може да се окопае във властта за десетилетия.

Алтернативата е американската система, при която – не непременно президент, може и министър-председател („първи“ министър, премиер) – се избера директно и то за максимум два цикъла.

Илюзия е, че американският модел гарантира демокрацията. Виждаме обратното в Америка. И въпреки това сигурност е, че тази система е несравнимо по- добра.

Много други промени и условия са необходими (без да повтаряме решаващата нужда от демократи). И все пак, това би било една голяма крачка напред.

 



* * *

Хилядите парчета на нашата надежда





* * *

неделя, 11 октомври 2020 г.

Отворено писмо

 До българската общественост


Скъпи сънародници!

Навлизаме в една невиждана криза, без да го осъзнаваме ясно, но от ден на ден по-болезнено го усещаме.

И това се отразява на всичко, може би най-зрелищно на политическото положение в страната.

Ключов въпрос стана задачата за конституционно реформа.

Трябва безспорно да си признаем, че сега няма шанс политическите сили да стигнат до съгласие за една конституционна реформа, а и до следващите редовни избори няма достатъчно време за една полезна и плодотворна дискусия по тази тема.

И все пак, заплахата е толкова голяма, че подобна дискусия не бива да се отлага.

Но кому е нужна нова безцелна и безбрежна дискусия. В спорове и свади сме затънали до гуша?

Смея да предлагам такава дискусия, защото мога да предложа материал за големи решения по големи въпроси.

А истинските въпроси, които трябва смислено да обсъдим, са големи, кардинални, съдбоносни. Затова те могат да се наричат конституционни, без да формализираме практическите задачи. Което може да бъде решено без конституционна реформа, нека бъде решено със закон.

Важното е да направим крачка напред, а самата конституционно реформа не е самоцел.

Повтарям: проблемите ни са фундаментални, съдбоносни:

- мир в страната и в света,

- справедливост,

- сигурност,

- здраве, знания, култура за всички

- демокрация.

По принципите в най-общ израз сравнително лесно се намира съгласие, макар че религиозният и политически фанатизъм, национализмът, омразата и подобни фантоми на миналото и тук рушат, що могат.

Най-трудното е да намерим конкретен път за решаването на проблемите. Всеки прави декларации за повече демокрация справедливост, прозрачност, върховенство на правото, срещу корупцията, но освен декларации и нови декларации не чуваме нищо.

Трябва да отворим изворите на обществената иновация. Сто революции ни трябват, но за тях трябват не лозунги, а конкретни и реални решения.

Текстът на изработения от мет проект на конституция за една модерна държава е един скромен пример, как би трябвало да работи обществената иновация.

Скъпи сънародници! Братя и сестри!

Призовавам ви да измислим заедно една по-хубава България.

Нека първият срок на това общо мислене да е до следните избори.

На тях може да се постигне един скромен напредък, но борбата ще трае десетилетия – ако ни се усмихне щастието и най-лошият сценарий ни се размине.

Избор нямаме.

Вярвай в бъдещето, вярвай в човека и се бори!

 

Тодор Симеонов

 



* * *

събота, 10 октомври 2020 г.

Проект за конституция

 

 

Проект

за

Конституция на България

изработен от Движението на Света в Промяна

 

Ние, хората на България, водени от намерението да уредим общите си дела и да помогнем за изграждането на по-щастлив свят, създадохме и провъзгласихме тази конституция въз основа на свободно и пряко изразяване на нашата воля.

 

I. раздел

Човекът и човешките общности

 

Първа глава

Човекът

 

1. Човекът е природно и духовно същество, универсално, което носи всички човешки способности и по този начин въплъщава цялото човечество.

2. Човекът не се ражда добър или лош и може да се превърне във всичко; те и обществото носят съвместна отговорност за това, в което се превръщат.

3. Човекът не се ражда защитен в природата, но в резултат на цивилизацията обществото заявява, че човешкият живот е неприкосновен, че не може да бъде отнеман умишлено от обществото или който и да е друг човек и че човек не може да бъде подложен на изтезания или експерименти. Неприкосновеността на човешкия живот е основата и символ на неприкосновеността на човечеството. Този, който спасява живота на човек, прави измеримото, за да спаси човечеството.

4. Неотменното основно право на всяко човешко същество е да се роди здраво и да остане такова през целия си живот. За тази цел

- всички човешки същества са длъжни да защитават и укрепват своето здраве, физическа, психическа и духовна цялост и да осигуряват здравето си,

- всички човешки същества са длъжни да уважават и защитават здравето, физическата, психическата и духовната цялост на другите,

- обществото е длъжно да организира и управлява общностното здравеопазване по най-добрия възможен начин, въз основа на отделен здравен кодекс.

5. Човекът не се ражда свободен в природата, но в резултат на цивилизацията обществото заявява, че човек е неотменно основно право да живее като свободен човек. За тази цел

- всеки има право и задължение да защитава и укрепва свободата си,

- всички лица имат правото и задължението да уважават и, доколкото е необходимо, да защитават свободата на другите,

- обществото има право и задължение да организира и управлява правната защита на общностния ред по най-добрия възможен начин, въз основа на отделен Кодекс за граждански свободи.

6. Неотменно основно право на всяко човешко същество е да се роди равен на другите и да остане такъв през целия си живот. За тази цел

- всяко лице има право и задължение да навакса и разумно да ограничи своята позиция,

- всички хора имат право и задължение да уважават връстниците си, да се отнасят с тях като с братя и сестри,

- обществото има право и задължение да организира и управлява подкрепата на хората в неравностойно положение по най-добрия възможен начин, за да регулира използването на предимствата на непогасените в полза на обществото.

7. Неотменното основно право на всяко човешко същество е да участва в обществото без експлоатация.

8. България признава, че многохилядното развитие на цивилизацията не е променило древната природа на човека, така че може да се очаква, че законът няма да го идеализира, а да му помогне в по-нататъшното му развитие.

9. България приема Международната конвенция за правата на човека, подкрепя развитието на международното регулиране на правата и задълженията на човека; той се стреми да използва свой собствен пример, за да улесни това.

 

 

Глава втора

Семейството

 

1. Семейството е общността на мъж, жена и едно или повече деца, на който (които) жената и мъжът са биологичните родители. Тази общност е пожизнена. Тя е регистрирана и защитена от органите на обществената власт.

2. Домакинството е свободна общност на два или повече пълнолетни човека, създадена по тяхна договореност. Домакинството е регистрирано и защитено от органите на обществената власт.

3. Правата и задълженията на семейството и домакинството се уреждат от Семейния кодекс.

 

 

Глава трета

Народът

 

1. Българският народ е естествена общност от хора, живеещи в България.

2. Принадлежността към Българския народ се удостоверява с Българско гражданство. Правилата на Българското гражданство се регулират от Конституционния закон за Българското гражданство

3. Българското гражданство може да бъде придобито по естествен начин или чрез натурализация.

на. Разбира се, всяко новородено в България, чиито родители са Български граждани, придобива по някакъв начин Българско гражданство;

б. Всяко лице може да поиска натурализация за себе си или за непълнолетното си дете; кандидатът, ако е обвързан с България по начин, признат от Конституционния закон за гражданството, има право да придобие гражданство.

4. България признава правото на всеки човек на две или повече националности. Всички Български граждани са задължени да уведомят компетентния орган за своето чуждестранно гражданство. На територията на България правата и задълженията, произтичащи от Българското гражданство, имат предимство пред правата и задълженията, свързани с чуждото гражданство.

5. Български гражданин не може да бъде депортиран от България, връщането му не може да бъде предотвратено.

6. Човек може да бъде лишен от своето Българско гражданство само ако това лице поиска това и има друго гражданство.

7. Хората са пазител на живота, мира и просперитета и следователно се ползват с неотменими основни права, по-специално:

на. Приема или изменя конституцията на страната чрез свободно, равно и тайно гласуване; подробните правила за това са заложени в Конституционния закон за конституционност.

б. Той избира чрез свободно, равно и тайно гласуване ръководителите или ръководните органи на клоновете на публичната власт, посочени в Конституцията; подробните правила за това са заложени в Конституционния закон за националните избори.

° С. Той може да дава становища или да взема решения чрез безплатно, равно и тайно гласуване; подробните правила за това са заложени в Конституционния закон за националните референдуми.

д. Можете да се организирате свободно, за да изразите своето мнение и воля; подробните правила за това са заложени в Конституционния закон за правото на сдружаване.

д. Вие сте свободни да събирате и организирате ненасилствени действия и движения за изразяване и налагане на вашата воля; подробните правила за това са заложени в Конституционния закон за правото на събрание.

е. Можете да извършвате революции; подробните правила за това са заложени в Конституционния закон за революционното право.

8. A 7.d.-f. упражнявайки правата, изброени в параграфи 1 до 4, никоя група хора няма право да действа от името на хората, ако друга група хора оспорва нейната легитимност. В този случай групите, участващи в спора, са длъжни да се идентифицират като независими неправителствени организации и да изяснят или разрешат споровете си приятелски в помирителен форум.

9. Правото и задължението на хората е да предотвратят с всички разумни средства неконтролируемата или непропорционална сила на един човек или общност.

 

 

Глава четвърта

Нацията

 

1. България признава и уважава всички нации като исторически установена суверенна общност, най-важните характеристики на която са общо чувство за идентичност, общ език и култура, общи ценности и цели.

2. България признава равенството на нациите, подкрепя тяхното оцеляване и свободно функциониране на собствената си територия и по целия свят.

3. България признава правото на всяка нация да упражнява самоуправляваща се публична власт в едно или повече населени места при държавни или международно признати условия.

4. Всяко човешко същество може да бъде член на една или повече нации; принадлежността към нация е свободно и суверенно решение на човека, което той може да промени по всяко време. Всякакъв външен натиск за въздействие върху това е забранен.

5. Всяка нация взема решения самостоятелно относно своите институции и представителство.

6. Всяка държава, в която членуват Български граждани, живеещи в България, може да кандидатства за членство в Съвета на Българските нации, който е част от законодателната власт.

7. Разпоредбите относно Българските институции на нациите и Съвета на нациите се съдържат в отделен Национален кодекс.

 

 

Глава пета

Природни общности

 

1. Народите, нациите, местата на пребиваване и други обективно определени исторически общности са природни общности.

2. Природните общности играят ключова роля в живота на обществото и следователно могат да бъдат обект на специфични права и задължения.

3. Една природна общност може да бъде представена от няколко организации.

4. Организацията, в която всички лица, принадлежащи към природната общност, могат да бъдат членове с равни права, трябва да бъде представителна.

 

 

Глава шеста

Създадените общности

 

1. Постоянна група хора, която не е естествена общност, създадена общност.

2. Хората са свободни да създават общности.

3. Всяка организация е и създадена общност.

4. Всички общности имат право на юридическо лице.

 

 

Глава седма

Човечеството

 

1. Българският народ изповядва

на. Човечеството е една и единна раса.

б. Расите и нациите, които са се развили през историята, са еднакви във всички отношения. Нито човек, нито общност могат да бъдат в неравностойно положение или облагодетелствани поради своята расова привързаност.

° С. Всички кастови системи за изключване са осъдителни и незаконни.

3. България осъжда всички актове на насилие, всички заплахи със сила, особено надмощие; счита всяка война за незаконна и тежко престъпление срещу човечеството.

4. Войната във всичките й форми е нечовешка и незаконна. В България според собствения си закон тя преследва и наказва всички лица и организации, независимо от тяхната националност, които са отговорни за избухването и продължаването на войната. България полага постоянни усилия да гарантира, че всички други държави правят същото по подобен закон.

5. България търси сътрудничество с всички народи и страни по света, осъжда нарушаването на независимостта и суверенитета на други държави и заплахата от това.

6. България призовава за създаване на световно правителство с разумни законодателни, изпълнителни, мироопазващи и отбранителни правомощия.

 

 

II. раздел

Сътворяване

 

Първа глава

Работата

 

1. И за човека, и за обществото работата е най-важното средство за поддържане на живота.

2. Работата е основно право и задължение на всички хора и следователно публичните власти са длъжни да осигурят справедливо и разумно разпределение на труда.

3. Всички трябва да бъдат образовани и насърчавани да работят, да обичат и ценят работата от най-ранна възраст.

4. На всички хора трябва да се осигури работа, съобразена с техните способности, и от всеки да се очаква да работи според възможностите си.

5. Семейството и детските заведения са отговорни да въведат детето в света на труда на петгодишна възраст и да му предоставят работни задачи, подходящи за тяхната възраст.

6. Публичните власти трябва да гарантират, че всеки ще получи достойна работа след завършване на училище.

7. На всички пенсионирани трудоспособни лица също се предоставят адекватни възможности за работа по тяхно искане.

8. Справедлива заплата за работата; равно заплащане за равен труд.

9. Условия за всяка работа:

- безопасна и здравословна среда,

- разумна дневна, седмична и годишна почивка,

- възможността за непрекъснато обучение, допълнително обучение и преквалификация,

- добра работна атмосфера.

 

10. Служителите са свободни да създават адвокатски организации и да водят организирани преговори и да действат в общите им интереси. Работниците имат право на организирано прекратяване на работата по конкретни искове, следвайки принципите на пропорционалност и поетапност.

1 май е Денят на труда. На този ден орденът за заслуги на труда се присъжда на хиляда души.

12. Други правила за работа се уреждат от Кодекса на труда.

 

 

Глава втора

Индустрията

 

1. Индустрията е управлението на знанията и работата като необходимо условие за живота, за да се предоставят продукти и услуги.

2. Всеки възрастен има право и задължение да стопанисва.

3. Форми на земеделие:

- самоуправление,

- работещ,

- независимо управление на активите,

- самоосигуряващ се,

- участие в съвместно предприятие.

4. Не може да се образува производство по ликвидация срещу самоуправление и самоуправление на активи; заетостта, самостоятелната заетост и участието в съвместно предприятие могат да бъдат ограничени само със закон или съдебна заповед.

5. Всички физически и юридически лица имат право да създават компания заедно с други. Това са:

- кооперативен,

акционерно дружество.

Законът може да установи и други форми.

6. Основните условия за доброто функциониране на икономиката

- лоялна конкуренция,

- проследима и предсказуема социална среда,

- устойчивост,

- социална отговорност

- екологична осведоменост

 

 

Глава трета

Създаването

 

1. Творбата е създаването на нещо ново, което е важно, полезно, добро или красиво. Всички хора и всички общности са свободни да творят според своите възможности.

2. Всяко човешко същество се ражда с някакъв талант, което е едно от най-важните условия на сътворението. Родителите, училището, приемащата общност и особено публичните власти са длъжни да направят всичко възможно, за да разкрият таланта, който съществува в човека.

3. Защитата на произведенията и създателите, както и специалните права и задължения на създателите се уреждат от отделен закон.

4. С всички средства на публичната власт

на. Той осигурява свобода на творението;

б. Той насърчава създаването;

° С. Той осигурява защитата на работата.

 

 

III. раздел

Знанието

 

1. Знанието е постоянно обновяващо се общо постижение. Знанието е сила.

2. Важен социален интерес е

на. Всички хора трябва да придобият достатъчно знания и компетентност,

б. Запазете всички материални и духовни спомени от миналото,

° С. Съхранявайте автентично всички преживявания и уроци от човешката история,

д. Развивайте науката свободно и отговорно.

3. Знанието е обществено съкровище. Публичните власти са длъжни да гарантират, че всеки има безплатен електронен достъп до наличните знания при възможно най-изгодните условия.

4. В частен или обществен интерес някои елементи на знанието могат временно да се пазят в тайна, подробните правила за които се определят в отделен конституционен закон.

 

5. Всички хора и общности имат свободата да имат достъп до данните, които ги засягат, подробните правила на които са заложени в отделен конституционен закон.

6. Публичните власти предоставят на всички хора възможност за учене през целия живот и изследвания при възможно най-благоприятни условия.

 

 

IV. раздел

Властта

 

Първа глава

Укрепване и ограничаване на властта

 

1. В основен социален интерес е силата на индивидите и организациите, които те естествено придобиват чрез своята компетентност, да бъде в баланс и хармония в полза на носителите на властта и на обществото като цяло. Това прави някои елементи на властта разумни

- укрепване,

- чрез ограничение,

чрез разделяне, или

- по споразумение с други

се предоставя, както е описано в тази конституция или от допълнителни конституционни закони.

2. Всички хора и организации с власт

- има юрисдикционен и териториален суверенитет, съизмерим с неговата власт;

- отговаря за упражняването на своята власт.

4. Всяко лице, което е член или ръководител на организация с власт, носи отговорност за упражняването на тази власт.

5. Никое лице или организация не може да има неограничена или неконтролируема власт. Ограничаването и контролът върху властта могат да бъдат само равни и законни.

6. Злоупотребата с власт е престъпление срещу човечеството, което не остарява.

7. Регулирането на властта може да прави разлика между частна и публична власт.

8. Публичната власт е правомощието на организациите, определени така от държавните конституции или от видни международни договори.

9. Източникът на цялата публична власт са хората и нейната цел е единствено да служи и защитава хората.

10. В България публичната власт е предоставена на девет независими организации (клон на народната власт). Те:

на. Националната икономика;

б. Изпълнителната народна власт;

° С. Общественото здраве;

д. Образование;

д. Наука;

е. Законодателство;

ж. Съдът;

i. Изкуството;

j. Гражданското общество.

 

 

Глава втора

Националната икономика

 

1. Националната икономика е общност от бизнесмени и организации, както и от организации за защита на служителите, бизнеса и потребителите.

2. Целта на националната икономика е да предоставя всички продукти и услуги, от които обществото се нуждае.

3. Стопанството по-специално:

на. Предоставяне на добри продукти и услуги на потребителите;

б. Да работи ефективно; след една година операция, която носи загуби, собствениците и служителите на организацията са длъжни да реорганизират операцията съгласно отделен закон, за да компенсират загубите по невъзстановим начин;

° С. Защита на човешките и екологичните ценности и ресурси;

д. Осигурете пълна и справедлива заетост;

д. Спазвайте правилата за лоялно поведение на пазара и конкуренция.

4. Обществото признава и зачита правата и задълженията на всички фермери да получат справедлива възвръщаемост. Справедливото разпределение на ползите между обществото, труда и капитала се регулира от конституционното право.

5. Обществото признава и зачита общественополезни форми на земеделие в случаи и при условия, определени в отделен закон.

6. Основният публичен орган в националната икономика е 100-членният Икономически съвет (GT). Членовете му се избират от бизнесмени и организации чрез специално гласуване с тайно гласуване за срок от три години

- 19 членове от големи икономически организации,

- 19 членове от малки икономически организации,

- 5 членове от финансови институции,

- 5 членове от икономически организации с нестопанска цел,

- 19 членове за еднолични търговци,

- 33 членове се избират от служители, бизнес и потребителски организации.

7. Икономическият съвет взема предвид мненията на другите клонове на хората

А. Относно плановете и търговете за икономическо развитие;

Б. Инвестиции в инфраструктурата на страната;

В. Относно политиката за научни изследвания, развитие и иновации в страната;

Г. Нивото на минималната работна заплата и принципите на развитие на заплатите;

Д. Относно управлението и обогатяването на икономически публични активи.

 

 

Глава трета

Изпълнителната власт,

 

1. Изпълнителната власт е съвкупността от Министерския съвет (правителството) и подчинените му институции.

2. Цел на изпълнителната власт

А. Въвеждане и спазване на закона на всички хора и общности;

Б. Да осигури мир, ред и мир в страната;

В. Защита на невинните и преследване на нарушения;

Г. Да планира и управлява управлението на държавата

3. Изпълнителната власт се представлява от министър-председателя, който е и ръководител на Министерския съвет.

5. Министър-председателят се избира от хората през втората неделя на октомври на годината, в която изтича мандатът на действащия министър-председател. Избраният министър-председател встъпва в длъжност от излизащия министър-председател на първия ден на януари след изборите или, ако той е възпрепятстван от това, след като пречката е престанала да съществува.

6. Мандатът на избрания министър-председател е една, две или три години, както се изисква от предизборната програма на министър-председателя. Той изтича на 31 декември на последната година от мандата си. Излизащият министър-председател действа като изпълнителен министър-председател до прехвърлянето на длъжността му на новия министър-председател.

7. В случай на извънредна опасност министър-председателят може да разпореди извънредно положение за определен период от време, в съответствие с разпоредбите на отделен конституционен закон за извънредното положение.

 

 

Глава четвърта

Общественото здраве

 

1. На всички хора

А. Основното право на по-дълъг и по-дълъг живот във физическо и психическо здраве;

Б. Основно задължение е да живеем здравословно, да полагаме всички разумни усилия за запазване и укрепване на собственото и чуждото здраве, за да преодолеем болестите.

2. В България всички публични власти, особено здравната служба, се опитват да осигурят това право по всякакъв начин.

3. Здравната служба е общност на лечители, здравни работници и институции; нейният водещ орган е Медицинска академия.

 

 

Глава пета

Образование

 

1. Образованието на нови хора е основна мисия, право и дълг на всички хора и всички общи неща, особено за родителите, възпитателите и образователните институции.

2. Образователни институции могат да се създават от лица и общности при условия, регламентирани от закона. Образователните институции имат автономия.

3. Образованието и образователните институции се наблюдават и представляват от Педагогическата академия.

4. Управителните органи на Педагогическата академия са Камарата на членовете и Сенатът от 100 души.

5. Педагогическата академия избира президент за 3 години по специална заповед.

6. За подпомагане на обучението Педагогическата академия управлява Фонда за подпомагане на обучението, който предоставя стипендии за обучение и заеми.

7. От 3-годишна възраст до 18-годишна възраст всички млади хора имат право и са длъжни да посещават подходяща образователна институция.

8. Други разпоредби за образованието са определени в Кодекса за образование или друго законодателство въз основа на разрешението, съдържащо се в него.

 

 

Глава шеста

Наука

 

1. Науката е най-голямата гаранция за рационалното развитие на обществото. Ваше задължение е да гледате напред.

2. Науката се намира във всяко човешко същество и във всички социални институции, но тя се състои предимно от учени и научни институции.

 

 

Глава седма

Законодателят

 

1. Органи на законодателната власт

на. Народното събрание (Сенат);

б. Камарите на законодателната власт.

2. Народното събрание има 100 членове (народен представител или сенатор). Сенаторите се избират от хората за 6 години. При избори, провеждани на всеки три години, половината от Народното събрание се избира в 25 избирателни района по такъв начин, че двамата кандидати, получили най-много гласове от всеки избирателен район, да станат представители.

3. Всеки член на парламента е и комисар по правата (трибунал или омбудсман).

4. Камарите на законодателната власт

на. Камара на нациите;

б. Камари за социални договори (кръгли маси).

5. Камарата на нациите има най-малко 200 членове. Всички държави с местни правителства, които живеят и работят в България, са доста представени в нея.

6. Кръгли маси работят

на. По реда на данъчното облагане;

б. Относно здравноосигурителната схема;

° С. Относно пенсионноосигурителната схема;

д. Относно системата за социално осигуряване.

10. Членовете на камарите не получават заплата от законодателния бюджет за своето членство.

11. Подробните правила на тази глава се съдържат в отделен закон.

 

 

Глава осма

Съдът

 

1. Върховният съд има 12 съдии. Те се избират от 100-членен Висш съдебен избирателен съвет за 12 години, веднъж годишно. Човек може да бъде избран веднъж във Върховния съд.

2. Председателите на градските, окръжните и регионалните съдилища се избират от Върховния съд за 6 години чрез явен конкурс. Едно и също лице не може да бъде назначено два пъти за председател в един и същ съд.

3. Съдиите от градски, окръжни и регионални съдилища се назначават чрез явен конкурс от председателите на този съд за срок от девет години. Съдия може да бъде назначен повече от веднъж.

4. Делата на съдилищата се координират, управляват и представляват от Националната съдебна служба в съответствие с отделен закон.

5. Работата на съдилищата се ръководи от Гражданския, Наказателния и Кодекса на съдебните кодекси.

6. Всяка общност може да създаде помирителен съд за своите членове. Ако дадено дело е предадено на помирителен съд по волята на двете страни и е постановило окончателно решение в рамките на 9 месеца, делото не може да бъде предадено на обикновения съд съгласно гражданското право.

7. Решенията се постановяват безпристрастно в съответствие с човешките ценности и приложимото право, в съответствие със собствената им съвест. Съдията не може да постанови решение, което застрашава живота на някое от засегнатите лица или причинява несправедлива вреда.

8. Върховният съд създава Етичен кодекс, който следва да се преразглежда ежегодно в светлината на опита на съдилищата.

 

 

Глава девета

Изкуството

 

1. Изкуството

на. Художникът е най-важната форма на вътрешното разгръщане, изразяване, мир и щастие на човека;

б. Най-чистият инструмент за вътрешно разгръщане, изразяване, мир и щастие на всички хора

2. Свободното и достойно развитие на изкуството, добър и хармоничен баланс между двете функции, подчертани в точка 1, трябва да се осигури с възможно най-малко правни и силови инструменти. Това изискване е предназначено да бъде изпълнено от Академията по изкуствата.

 

 

Глава десета

Гражданското общество

 

1. Важна част от обществото не е класифицирана в другите клонове на властта и поради това се нарича цивилен участник, като например

на. Асоциациите;

б. Основите;

° С. Доброволци и движения;

д. Секти и деноминационни организации;

д. Политически партии и политически организации.

2. Участниците в гражданското общество се ползват с пълна и неприкосновена автономия и освобождаване от данъци.

3. Свободното и достойно развитие на гражданското общество трябва да бъде осигурено с възможно най-малко правни и силови инструменти. Това изискване се прилага и гражданското общество се представлява от 125-членния Социален форум с пет отделни съвета, изброени в точка 1.

4. Разпоредбите относно участниците, изброени в точка 1, се уреждат отделно от закона. Друг закон определя правилата за гражданското общество и неговите органи.

5 Социалната организация може да прекрати социалната организация въз основа на съдебно решение, обявяващо недостойността на организацията, срещу което съответната организация може да обжалва пред всеки друг клон на властта.

 

 

Глава единадесета

Република България

 

1. Цялата публична власт, действаща в България, изпълнява държава, която е юридическо лице.

2. Държавата България е правова държава, формата й е народна република, името й е Република България.

3. Единството на публичните правомощия се насърчава и държавата се представлява от президента на републиката.

4. Президентът на републиката се избира от Съвета на републиката за срок от две години.

5. Съветът на републиката има 99 членове, които са делегирани по равно от деветте публични власти.

6. Правилата за избор и работа на президента на републиката и на Съвета на републиката се установяват с конституционен закон

7. За да се решат големи задачи, които изискват единството, единството и целенасочеността на обществото, могат да бъдат създадени независими програмни дирекции за определен период от време.

8. В оправдани случаи ръководителят на програмните дирекции може да бъде пряко избран от хората за минимум 5 и максимум 9 години.

9. Други въпроси на програмните дирекции се уреждат с конституционен закон.

 

 

V. раздел

Общностни отношения

 

Първа глава

Индивидуални права

 

1. Всеки има право на всички права, на които се ползват всички лица, и на всяко право, което не е предмет на каквито и да било условия, ограничаващи упражняването им.

2. Смята се, че всеки е добър, честен, ненаказан и способен да действа, докато окончателната съдебна заповед предвиди лична дерогация.

3. За да защити правата на Българските граждани, изпълнителната власт управлява Национална служба за гражданска защита, чиято консулска служба е достъпна във всички страни по света.

 

 

Глава втора

Общностни права

 

1. Правото на всички общности в България на самоуправление.

2. Българският народ си запазва правото на гражданско неподчинение и мирна съпротива, ако властите не осигурят ефективно договаряне на техните писмени изисквания.

 

 

Глава трета

Насоки за добро управление

 

1. Планирането и изпълнението на държавния бюджет се регулира от отделен конституционен закон. В оправдани случаи, по инициатива на правителството, бюджетът за дадена година може да бъде предоставен от Народното събрание в отделен закон до последния ден на октомври, предхождащ годината.

2. Публичните разходи не могат да надвишават законоустановената бюджетна граница за една година.

 

 

VI. раздел

Природните условия

 

Първа глава

Страната

 

1. България се намира в централната част на Европа, в исторически установените граници.

2. Границите на България се регистрират и маркират с подходящи знаци от Българския държавен граничен регистър.

3. Границите на България могат да се преминават свободно.

4. Столицата на България е София.

 

 

Глава втора

Териториални единици на страната

 

1. Територията на страната е разделена на 19 окръга и Будапеща.

2. В България териториалните региони могат да бъдат трансформирани от Българци и Будапеща в отделни региони.

3. Със отделен закон окръзите могат да бъдат разделени на области, Будапеща и големите градове на области.

 

 

Глава трета

Регионална интеграция

 

1. България е член на Европейския съюз. Той може да упражнява съвместно с останалите държави-членки определени правомощия, необходими за упражняването на правата и изпълнението на произтичащите от това задължения; това упражняване на компетентност може да се реализира и чрез институциите на Българската държава и Европейския съюз.

 

 

Глава четвърта

Световна интеграция

 

1. България е член на ООН.

2. България подкрепя формирането на световно правителство.

 

 

Глава пета

Човешката среда

 

1. България вярва, че Земята е единственият, обединен и неделим дом на човечеството и се ангажира с опазването и отговорното подобряване на условията на живот.

 

 

VII. раздел

Правният ред

 

Първа глава

Редът на конституцията

 

1. Българската конституция говори от името на Българския народ.

2. В основен интерес на Българския народ е добрата и вечна конституция да служи като основа на гражданското самосъзнание на всички хора и на правния ред на цялото общество.

За тази цел проект на нова конституция или конституционно изменение трябва да бъде изготвен в конституционен ред, регулиран от отделен закон, в една или повече, но не повече от три версии. След това съдбата им ще бъде решена чрез конституционен референдум в рамките на 30 дни. В бюлетината трябва да се предвиди отделен ред за отхвърляне на новата конституция или конституционно изменение. Нов проект на конституция или изменение на конституция се одобрява, ако получи мнозинство от валидните гласове. Ново конституционно гласуване може да се проведе не по-рано от две години след предишното.

 

 

Глава втора

Редът на законите

 

1. Българският народ по всякакъв начин, но предимно чрез законодателство, осигурява установяването на еднакъв, разумен и непрекъснато развиващ се правен ред, основан на основите на Конституцията.

2. Основната единица на Българската правна система е правото.

 

 

Глава трета

Редът на правилата

 

1. Всички индивиди и общности имат право и, ако е изрично социално обосновано, да установят свои собствени правила, да се съобразяват с тях и да ги налагат в рамките на своята компетентност.

 

 

Глава четвърта

Редът на международното право

 

1. България е равноправна и неразделна част от няколко международни общности, особено световната общност на човечеството, поради което тя признава, уважава, спазва и спазва в рамките на своята компетентност директивите, законно създадени от тези общности, и ги прави част от собствената си правна система по отделна процедура.

2. Само международното право и договорите, които имат Български заверен превод на Български, са достъпни за всички.

 

 

Глава пета

Законодателство и правоприлагане

 

1. Закон, задължителен за всички на територията на България, може да бъде създаден от законодателен орган, указ въз основа на юридически орган.

2. Приетият закон и разпоредби са публични и постоянно достъпни за всички.

3. Законодателството, решението на публичната власт, разпоредбите на частното право, договорът или решението, които са в сила в България, не могат да противоречат на науката, морала или друго законодателство.

4. Върховният съд обявява закон в противоречие с науката, морала или друго законодателство въз основа на служебно възприятие, прокурорска или задълбочена гражданска инициатива, отменяща закона или част от закона, предизвикващ конфликта. Няма обжалване или обезщетение срещу това.

5. Несъвместимостта на други закони, решения на публични органи, разпоредби от частното право, договори или решения с науката, морала или друго законодателство може да бъде декларирана от всеки съд въз основа на служебно възприятие, прокурорска или задълбочена гражданска инициатива, като се посочват срокът и начинът на прекратяване Това решение може да се обжалва.

 



 * * *