Аз, букви и други проблеми

 

Неотдавна създадох нова система за назоваването на числата, но това – не за първи път ми показа, колко сериозни проблеми има с азбучните ни системи, на първо място със стояящата на първо място латинска азбука.

Покрай нея на европейската сцена има още две азбуки: гръцката и кирилицата. Интересното е, че гръцката, както и латинската са извънредно консервативни. На практика през последните две хилядолетия при тях нищо не се е променило,  няма и различни национални варианти. Съвсем друго е положението при кирилицата: тук колкото народа я ползват, толкова различни варианта, и то не само със специфични букви, но и със динамична история. И още една особеност на (модерната) кирилица: графически тя максимално се е „латинизирала. Един текст на кирилица на пръв поглед не се отличава от един шекст на латиница. Не така е при текст на гръцки.

Това сравняване само по себе си няма голямо значение, защото всеки език и всяка азбука си има неотменното, „свещеното“ право да е такъв, какъвто е (на това му казват „право на идентичност“). Едно обаче е интересно от гледна точка на задачата, която сме си поставили: да се създаде на мястото на остарялата латиница една нова европейска (или още по-добре: универсална) азбука: тези „второстепенни“ азбуки, като гръцката и кирилицата, са важен резерв.

Да, задачата на следващите десетилетия е създаването на мястото на латиницата една нова азбука. Но какви са причините да не ни задоволява латиницата?

Основен недостатък на латиницата е, че има прекалено малко букви: пет гласни и 20 съгласни и така не предлага решение за няколко основни звука. Особено учудващо е липсата на собствена буква за звука „ш“, който съществува на практика във всички езици. Липсва самостоятелна буква за гласните звуци, изписани на френски като „eu“ („йо“)  „u“ („ю“). Може също да се спомене и български звук „ъ“, на който подобен има и в английския.

В същото време, когато има остър недостиг на букви, латиницата съдържа четири напълно излишни букви: „q“, „w“, „y“ и „x“. Не по-малък проблем е че поне още толкова букви имат особено несигурна фонетична роля (c, g, j, s).

С една дума, време светът, с координацията на ЮНЕСКО, да създаде една нова азбука. Безспорно само за подготовката на такава промяна ке са гужни десетилетия и участието на много хиляди специалисти от най-различни професии.

Желая им успех.

 

* * *

 

3 март

 

3 март е, и ще си остане денят на възкръсването на България и затова е, и ще си остане истински празник за българите, както и за всички почетени граждани и приятели на България.

Този празник, както всички празници, дава повод за размисъл. А тези размисли често не са подходящи за празничното настроение, от което имаме такава голяма нужда – и право.

Тка и аз сега ще оставя сериозните размисли за по-късно, а сега само ще споделя една моя мечта: искам да чуя чудесния български химн в изпълнението на един подчертано български оркестър.

Какъв би бил този подчертано български оркестър? Един „обикновен“ симфоничен оркестър, но допълнен с няколко гайди, кавала, гъдулки, тъпана, акордеона и непременно и с пиано.

Такъв състав на оркестъра явно изисква един подходящ аранжимент, направен с изключителен вкус и фантазия.

Сигурен съм, че ще се намерят български композитори и оркестри, които да реализират тази мечта и да смаят света. Ами нали музиката ни е една от най-великите и чудотворни сили, нали наша музика лети в космоса за да му представи човешката цивилизация?

Може би е излишно да го казвам, но все пак ще го споделя: нямам съмнение, че през изминалите десетилетия е имало много случаи, когато народни и подобни оказионни оркестри,  включително со гайди и т. н.  са изпълнявали химна „по ноти“. Без да подценявам преживяванията на слушателите на такива изпълнения, трябва да подчертая, че описаната тук мечта е от по-друга, най-весша, сакрална и космическа категория.

 

* * *