събота, 14 декември 2019 г.

Опияняващата еволюция на числото


Здравей, Х.!


Огромна радост ми достави писмото ти. А и приемам го като истинско геройство да се мъчиш с четенето един груб превод на една наистина не толкова лесна книга, и вместо едно заслужено отмъщение, пишеш с такива хубави думи и още по-хубави чувства! Ясно усещам също, че това не са само поощряващи забележки, а мнение на един истински специалист-експерт със завиден опит, добит в първата линия на своята област.
Суетността ми е абсолютно чужда, дори бих казал спокойно: противна. На мен за щастие скромността ми прилича: далеч съм от всякакви първи линии. А на теб тази скромност ти стои като допълнителен чар. Трогва ме и ме радва. Само такова съчетание на висок интелект и естественост дава щастието на приятелския разговор, за който Епикур казва, че от това по-хубаво няма на Земята.
Питаш ме, но кого съм писал Числата? Не съм определял предварително някаква специфична публика. Винаги си мисля и като че ли си говоря с някакъв събеседник, стар познат, който всичко знае по-добре от мен, но с търпение ме слуша. Рядко ме поправя директно, но винаги поставя разни въпроси, които ме карат още да мисля, а често и да коригирам думите си. Забавно явление, някога непременно ще го опиша по-подробно.
В известна степен всичко, което пиша е част от споделеното вече с този верен събеседник, но безспорно писанията ми са предназначени на подходяща публика и в същото време си имат някаква собствена история. В случая на Числата това е свързано съвсем съзнателно с чувството на истинска чувствена обич  задълженост към математиката (и това е една тема за отделно писмо). Между впрочем за това писах във Вълните на времето.
Но не искам да омаловажавам основния мотив за тази книга: в един момент съобразих, че в света на числата виждаме една уникална – природна – еволюция. Появяването на все нови и нови числа не е нито случайно, нито личен принос на гениални мозъци. Чисто и просто принудителното възникване на нови и нови видове числа (процес, който не е приключил и вероятно никога няма да приключи) е един фантастичен пример за еволюция в някакви други изверения, едновременно материални и духовни. Виждайки изведнъж цялата прелест на тази еволюция, се чувствах опиянен от нейната красота и сила, опиянен може би като Дарвин в рая .
При това основната част от изложението на това видение използва материал от средното училище, тъй че си мислих, снигата ще е достъпна и разбираема за всеки, който няма някакви тежки комплекси пред математиката. Колко жалка, че много, даже и викоко образовани хора са така, което е ужастно престъпление на училището. Убеден съм, че математиката е много по-интересна и увлекателна от разните електронни игри, и това, че голяма част от младежта се хипнотизира ежедневно д часове от тях пред компютри и умни телефони, е истинска трагедия.
С това си напълно прав, че на доста места в книгата си, особено към края, се отклонявам от основната тема и засягам най-различни други математически проблеми (добро око имаш). За оправдание бих посочил, че виждам връзка на тези отклонения с основната мисъл за еволюцията на числото, а от друга страна признавам, че използвах момента да споделя колкото се може повече мисли и забележки (кой знае колко още книги ще мога да напиша по математически теми).
Извинявай, че останаха доста въпроси неотговорени, но за днес толкова успях. Спешни задачи ме чакат – каква случайност – свързани с приключването на ПРИМАКС, първия международен математически конкурс по теми на простите числа.

Тодор

* * *