Здравей, Х.!
Огромна радост ми достави писмото
ти. А и приемам го като истинско геройство да се мъчиш с четенето един груб
превод на една наистина не толкова лесна книга, и вместо едно заслужено
отмъщение, пишеш с такива хубави думи и още по-хубави чувства! Ясно усещам също,
че това не са само поощряващи забележки, а мнение на един истински специалист-експерт
със завиден опит, добит в първата линия на своята област.
Суетността ми е абсолютно чужда, дори бих казал спокойно:
противна. На мен за щастие скромността ми прилича: далеч съм от всякакви първи
линии. А на теб тази скромност ти стои като допълнителен чар. Трогва ме и ме
радва. Само такова съчетание на висок интелект и естественост дава щастието на
приятелския разговор, за който Епикур казва, че от това по-хубаво няма на
Земята.
Питаш ме, но кого съм писал Числата? Не съм определял
предварително някаква специфична публика. Винаги си мисля и като че ли си
говоря с някакъв събеседник, стар познат, който всичко знае по-добре от мен, но
с търпение ме слуша. Рядко ме поправя директно, но винаги поставя разни
въпроси, които ме карат още да мисля, а често и да коригирам думите си. Забавно
явление, някога непременно ще го опиша по-подробно.
В известна степен всичко, което пиша е част от
споделеното вече с този верен събеседник, но безспорно писанията ми са предназначени
на подходяща публика и в същото време си имат някаква собствена история. В
случая на Числата това е свързано съвсем съзнателно с чувството на истинска чувствена
обич задълженост към математиката (и
това е една тема за отделно писмо). Между впрочем за това писах във Вълните на времето.
Но не искам да омаловажавам основния мотив за тази
книга: в един момент съобразих, че в света на числата виждаме една уникална –
природна – еволюция. Появяването на все нови и нови числа не е нито случайно,
нито личен принос на гениални мозъци. Чисто и просто принудителното възникване
на нови и нови видове числа (процес, който не е приключил и вероятно никога
няма да приключи) е един фантастичен пример за еволюция в някакви други
изверения, едновременно материални и духовни. Виждайки изведнъж цялата прелест
на тази еволюция, се чувствах опиянен от нейната красота и сила, опиянен може
би като Дарвин в рая .
При това основната част от изложението на това видение
използва материал от средното училище, тъй че си мислих, снигата ще е достъпна
и разбираема за всеки, който няма някакви тежки комплекси пред математиката.
Колко жалка, че много, даже и викоко образовани хора са така, което е ужастно
престъпление на училището. Убеден съм, че математиката е много по-интересна и
увлекателна от разните електронни игри, и това, че голяма част от младежта се
хипнотизира ежедневно д часове от тях пред компютри и умни телефони, е истинска
трагедия.
С това си напълно прав, че на доста места в книгата
си, особено към края, се отклонявам от основната тема и засягам най-различни
други математически проблеми (добро око имаш). За оправдание бих посочил, че
виждам връзка на тези отклонения с основната мисъл за еволюцията на числото, а
от друга страна признавам, че използвах момента да споделя колкото се може
повече мисли и забележки (кой знае колко още книги ще мога да напиша по математически
теми).
Извинявай, че останаха доста въпроси неотговорени, но
за днес толкова успях. Спешни задачи ме чакат – каква случайност – свързани с
приключването на ПРИМАКС, първия международен математически конкурс по теми на
простите числа.
Тодор
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар