2023 – Нашите пожелания

   

Мир на света!

На хората:

здраве, сили и вяра в човека!

  

* * *

 

Задачи за след пандемията

Една изключително важна – и спешна – задача за след края на пандемията: необходимите нови условия за пътуване.

Едно от най-явните последствия на заразата е почти пълното спиране на движение на хора между различните страни. А това е основно условие за икономиката, търговията, политиката, културата, спорта, учението и естествено това е същността на туризма, който през последните десетилетия не само, че се превърна в един от ведущите сектори на икономиката, но и в стабилен елемент на начина на живот.

Днес е трудно да си представим, как ще бъде надделян този психически шок, но да не се съмнявам, че той бързо, дори вероятно твърде бърза ще бъде превъзмогнат и забравен. Което безспорна ще се превърне в един непрекъснат и огромен риск.

Радикално и перспективно решение на въпроса би било въвеждането на един единен здравен паспорт с всички необходими и актуални данни за здравето на собственика.

Още са пресни спомените за острите дискусии и всеобщата неприязън, свързани с включването на биометрични елементи в обикновените паспорти. А сега новите здравни паспорти трябва да бъдат интелигентни документи, които дават възможност компетентните органи да имат достъп за всички необходими здравни данни, по начин който гарантира интересите и на собственика на документа, както и интересите на посещаваната страна.

Твърде е вероятни този нов здравен паспорт да направи излишен традиционния паспорт.

Едно такова прогресивно решение обаче подсказва и нещо друго. Крайно време е да стане навсякъде по света основно правило, че всички имат право на всички необходими медицински услуги на основа на определени застрахователни системи. Хората на днешния глобализиран свят заслужават да бъдат навсякъде обслужване на равни основи, за което новият единен здравен паспорт би бил необходим и полезен  инструмент.

Много ще са, които ще кажат: сега нямаме време да се занимаваме с това. После. Някога…

И не малко са, които ще допълнят на ум или пък смело на глас: нямаме време за такива глупости (фантасмагории и т. н.).

В това няма нищо странно, нищо фатално. Промените, продиктувани от разума трудно се реализират. Това никога да не бъде причина да не споделим нещо, подсказано ни от разума.

  

* * *

Георг Гродек и То

Георг Гродек е роден на 13 октомври 1866 година в Бад Кьозен, Германия. След приключване на гимназиалното си образование, той заминава за Берлин, където следва медицина. Около 1913 г. Гродек, който работи като лекуващ лекар в Баден-Баден, се запознава с трудовете на Фройд. Още през 1917 г. публикува малка книжка със заглавие „Психическа обусловеност и психоаналитично лечение на органични страдания“.

Гродек постига големи успехи като лекар в санаториума Мариенхьое. На своите – най-често хронично болни – пациенти той предлага комбинация от масаж, физиотерапия и психоанализа, на която те (често вече изоставени от други лекари) реагират изключително добре.

Към края на 1920 г. Гродек обявява, че започва работа върху творба, която трябва разбираемо и спокойно да изложи неговите възгледи. Стилът ѝ е изпълнен с „мистика и фантазия“, Фройд обаче го окуражава и скоро във Виена излиза „Писма за То“ на Гродек. През 1923 е издадена една нова „Книга за То“, а скоро излиза и фройдовият трактат „Аз и То“, в който се признава заимстването на заглавието от Гродек, но също се изразява мнението, че в известен смисъл  Ницше е бащата на тази идея.

Годек умира на 11 юни 1934 година в Кнонау, Швейцария.

* * *