неделя, 3 декември 2023 г.

Лауреат на ВИА ЗА ВАРНА 2023 – Вестник КИЛ

Вестник

КИЛ

– Култура, Изкуство, Литература –

 

Вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“) е представително печатно издание на Сдружението на писателите – Варна. Със своя първи брой вестникът излиза в началото на юли 1992 г. и 31 години вече пулсира с литературата и изкуствата на града и региона. Издаван благодарение на съдействието на Община Варна, през последните години той излиза с по четири броя годишно.

Вестник КИЛ е уникален като платформа орган на писателите, отворен към деятелността на творци и от другите области на изкуството – художествено-визуални и музикални. Той създаде около себе си общност, чужда на предразсъдъци и компромиси – кръг от демократично мислещи творци, хора с кауза, със свой стил и език, със свои естетически и културни критерии. Превърнал се във времето в особен тип институция, вестник КИЛ е ефикасна и ефективна медия, откликваща и отразяваща важни за града културни събития и прояви. Бидейки гъвкав, лаконичен, експресивен, съзнателно търсещ експериментиране със словото, критично-иронични акценти, естетическа провокация спрямо читателското очакване, вестник КИЛ трайно отстоява своята активна позиция спрямо случващото се в съвременната ни реалност.

Името на вестника КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“), създава поетът Аврам Аврамов. Идеята му е името да бъде знаково за Варна. Да докосва – дори символично – душите на хората, устремени към далечните хоризонти. В търсенето на метафорика и образност, разчитайки на играта с думите и надграждането на вторични смисли към основното значение, Аврам Аврамов предлага понятието „кил“, което да се чете като абревиатура. Защото с понятието „кил“ в корабостроенето и в корабоплаването се означава носещата греда на кораба; онази негова част, която поема тежестта и му позволява устойчиво да се носи над водата. От друга страна, в самолетостроенето понятието „кил“ (от руски – киль) означава вертикален стабилизатор (vertical stabilizer), т.е. аеродинамичен елемент, който държи самолета стабилен в полет и без който не може да се лети контролирано. По-точно самият стабилизатор е статичен, но свързани с него елементи (rudder – англ., или руль поворота – руски, т.е. кормило) са подвижни.

Употребено в преносен, образен смисъл, понятието се включва в различни изрази с идиоматичен характер. Например: полагам кила (на нещо)“, т.е.предприемам важен проект“. Или като пожелание – винаги да има седем фута под кила“, т.е. да се избегнат подводни скали“, което за морските хора означава: пътят да е лек, щастливо да е плаването. Приложено като абревиатура, КИЛ – Културата, Изкуството, Литературата – са фундаментът на всяко общество. Те са подтикът за духовно развитие на обществото.

За членовете на Сдружението на писателите вестник КИЛ е трибуна, от която авторите споделят текстове, общуват с читателите си, запознават ги с творчеството си.

Броевете от първи (за юли 1992 г.) до шести (за декември 1992 г.) на в. КИЛ са подготвени от редакционна група, водена от Иван Троянски, инициатор за създаването и първи председател на Сдружението на писателите – Варна. От началото на втората година в съществуването на вестника – бр. 1 (7) за януари 1993 г., вестник КИЛ има избран на Общо събрание главен редактор д-р Марко Неделчев Илиев. Д-р Марко Илиев е един от стратезите на вестника. Под негово ръководство – първо, като редактор (от бр. 1 до бр. 6 за 1992 г.), и особено като главен редакторот бр. 1 (7) за 1993 г. до бр. 19 за 2005 г., изданието на Сдружението на писателите – Варна, трасира пътя за по-нататъшното си развитие, превръща се в културна институция.

Около главния редактор неизменно работи редакционна колегия от изявени творци на Сдружението на писателите – Варна. Жив и действен организъм, редакционната колегия обсъжда материалите и съдейства за вземане на специфичните решения.

От бр. 1 за 2009 г. до бр. 10 за 2012 г., главен редактор на вестника е Иван Пейчев Овчаров (18.08.1959 – 14.09.2020). Поет, литературовед, преподавател, той е лауреат на множество литературни награди; два пъти е носител на награда „Варна“ за литература. Дълги години е член на редакционната колегия и председател на Сдружението (с мандат от 19 октомври 2012 г. до 13 ноември 2015 г.), той оставя трайна диря в живота на писателската организация.

След него главен редактор на в. КИЛ – от бр. 11 и 12 за 2012 г. и до цялото течение на 2018 г. – е Ангел Христов Дюлгеров (12.04.1958 – 4.07.2021). Литературен историк и критик, преподавател по български език и литература с първа професионално-квалификационна степен, общественик, познат на варненци с широката си културно-просветна и литературнотворческа деятелност. Удостояван два пъти с Награда „Варна“ за литература – през 2012 и 2019 г. От края на 2018 г. до кончината си той е председател на Сдружението на писателите.

От първи брой за 2019 г. до сега главен редактор е д-р Ваня Колева Колева. В началото редакционния екип съграждаха: Ангел Дюлгеров, Иван Овчаров, Станка Бонева, Турхан Расиев. От бр. 4 (400), ноември 2021 г., до сега в колегията влизат: Станка Бонева, Валентин Димитров, Петър Стойков и Турхан Расиев.

Във времето вестник КИЛ създаде около себе си общност, чужда на предразсъдъци и компромиси. Кръг от демократично мислещи творци, хора с кауза, писатели със свой стил и език, със свои естетически и културни критерии. Вестникът е гъвкав, лаконичен, експресивен, съзнателно търсещ експериментиране със словото, критично-иронични акценти, естетическа провокация спрямо читателското очакване.

През годините вестник КИЛ е три пъти отличаван с Награда „Варна“ – за 1997, 1998 и 1999 г., както и с международна награда от Мексико.

*

През 2023 г. вестник КИЛ отрази множество важни събития. Първият за годината брой отбеляза с уводния си материал – „Свобода, честност и любов“, 160 години от рождението на Алеко Константинов. Пространно и многоаспектно отрази градското честване за 150-годишнината от обесването на Васил Левски – с репортажен текст на Анатоли Атанасов и множество снимки от шествието, с обособена страница за поезия – под наслов „150 години безсмъртие“, а от младежкото творчество – с есето „Аз съм Левски“ на ученичката от Първа езикова гимназия – Соня Щерева. С отделен текст КИЛ поздрави Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, за 140-годишнината от създаването ѝ, като подчерта, че от основаването си в 1883 г. до днес, Библиотеката е неизменен център на духовността и културата на Варна. Представени бяха немалко книги. Като „Избор. Разкази без давност“ (2022) на Манол Манолов – от проф. Радослав Радев; „Евтерпософия“ (2022) на Димитър Калев – от Петър Стойков, както и „Закуска по обяд“ и „Сутрешни залези“ (2022) на Ангел Г. Ангелов – от Катя Вангелова, и др.

Вторият брой – с художник – Георги Кенаров, бе посветен на Деветия национален литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ – чрез доклада на Катя Вангелова, председател на Сдружението на писателите, и отличения с първа награда разказ „Парцалива слава“ на Тодор Николов. Важна тема в броя бе морето – след изразителната презентация на Валентин Димитров за „Антология на българската маринистична лирика в периода 19. – 21. век: Морето в моя стих не е измислено“ (2022), бяха отпечатани множество стихотворения на морска тема – на Иван Доброгледски, Ванина Билчева, Георги Вълчев, Васил Дачев, Чони Чонев, Боряна Илчева – живи и покойници, свързани дълбоко и съкровено с морето. Редом с това, вълнуващ етюд на Руска Даскалова разказва за богатия творчески път на народната певица Величка Станева. Проф. Радослав Радев открои две книги на Владимир Димитров – „Гласът на реката“ и „До морето и назад“; Станка Бонева представи книгата на Йонко Йонков – Звезда заслиза към земята“ (2022), а Ваня Пенчева – книгата на Росица Бърдарска – „Приказки на една кука“. Обширна хроника разкрива събитията, осъществени от Сдружението на писателите, успехи и награди на членовете му.

Третият брой е за музиката и поезията, за красотата – затова е наситен с поезия, с разкази. Посветен на 22-рото международно биенале на графиката, провеждано във Варна, броят предлага обширен информативен материал и много репродукции на картини от експозицията. И още една изложба – „Кристализация на солта“ на Радко Мурзов (с текст на д-р Ваня Колева), представя вестникът. Рецензии за книгата на Катя Вангелова – „Кафенето на Хадърчалията“ и за романа на Даниела Паскова „За глътка въздух“.

Четвъртият брой е тържествено-пожелателен – за идещите коледно-новогодишни празници. Поезия и белетристика, хумор и сатира, картини от празничната изложба за св. Лука, покровителя на художниците, изпъстрят страниците на в. КИЛ.

По традиция всеки от броевете отразява съкровени и важни за Сдружението на писателите дати – кръгли годишнини и юбилеи на авторите, но и поклон, помен за онези, които вече принадлежат на Вечността. А с времето покойниците стават все повече… И приветствия към новоприетите, тези, които тепърва се присъединяват към екипа на Сдружението на писателите и вестник КИЛ.

 



* * *

събота, 2 декември 2023 г.

Фондация ВИА: Лауреатите на ВИА ЗА ВАРНА 2023

Фондация ВИА: Лауреатите на ВИА ЗА ВАРНА 2023:   На 1 декември 2023 бяха обявени на градите ВИА ЗА ВАРНА 2023. Тримата лауреата за първата година на тази награда са: Духовият оркестър...

сряда, 26 юли 2023 г.

Няма да изгасне

 

България, ден първи

Едно малко езеро в средата на малка гора, някъде в средата на света.

Водата кристално чиста, безмълвно съзерцава синьото небе, откъдето е дошла. Сърничка се приближава безшумно, отпива две глътки и на подскоци изчезва в гората.

Девойка се появява. Стъпва внимателно в още росната трева, сякаш внимава да не смачка някое цвете. Оглежда се, ослушва се, бързо сваля бялата си риза и се гмурва в прохладната вода. Изчезва и изригва в облак от искрящи капки.

Неочаквано се намира в обятията на едно момче. Красотата на непознатия така я пробожда, че не изпитва ни страх, ни свян, а само едно непознато щастие и огън в цялото си тяло. Нещо плъзва в нея и тя притиска треперещото тяло на младежа към сърцето си. А то бие, да се пръсне.

 

* * *

 

Аспарух, както винаги, скача на крака малко преди да се покаже първият слънчев лъч. С бавни, твърди крачки обикаля целия стан. Сурово наказва задремалата стража, но такова провинение отдавна не се е случвало.

Връща се в шатрата все по- възбуден от мислите си за идващия ден. Слугите са приготвили тържествена закуска, но той едва отхапва нещо.

Привиква началника на тайната си служба. Той му докладва, че вождовете на три мизийски племена са пристигнали още снощи и са вдигнали един общ стан до Тъмната гора.

- Имат ли въоръжена охрана? – пита Аспарух.

- Няма войници с тях, а те имат само ножове и тояги.

Аспарух си върти главата.

- Странни хора. Има ли на света тигър без нокти? Но ние ще ги научим как се брани един свободен народ.

Началникът докладва още, че другите четири мизийски племена са на път и се очакват в уречения час, а северите вече са настанени в стана на хана. Аспарух му дава заръки за деня и началникът на тайната служба след три дълбоки поклона тръгва по задачите си.

Аспарух зърва пред шатрата Тервел и дава знак на слугата да го привика. Момчето идва така смутено, че баща му учудено го пита, какво се е случило и го гледа изпитателно.

- Една нимфа ме омагьоса, татко… - едва разбираемо проронва Тервел.

- Нимфа?  Кога? Къде? Как? – пита нетърпеливо Аспарух. – Бягай при майка си и ѝ разкажи всичко! Но бързо да се оправиш, че големи неща се готвят и ти трябва да си тук, до мен, както подобава. – казва строго, но с бащинска топлина Аспарух и махва с ръка.

Тервел чинно се покланя и с наведена глава излиза от шатрата.

- Привикайте към мен съветник Валер – разпорежда се Аспарух.

Когато след малко се появява старият тракиец, Аспарух му посочва стола в дясно от своя трон и дава знак на слугите да излязат.

- Ето, стари мъдрецо, дойде големият ден. Повечето от гостите са тук, останалите на път. До пладне всички ще сме заедно и ще се обединим в една нова държава. Но ме терзаят съмнения. Не е ли прибързано да плашим Византия. С толкова битки и жертви, но все пак постигнахме мир с тях, за което и ти толкова помогна. От друга страна тези тихи и мирни мизийци или славяни, както те се наричат, не знаят да се бият, само жито знаят да отглеждат. Как да се опираме на тях в този свят, в който само силата значи нещо. Може би ще е по-добре да чакаме и тихо да се готвим?

Валер внимателно слуша Аспарух, а когато той приключва и го поглежда с острия си поглед, погладжда бялата си брада, после оределите си бели къдрици по главата и отвръща твърдо.

- Решението ти, велики хане, да създадеш държава на племената по тази стара земя е смело и мъдро. Пътят, по който тръгваш е правилният път. Продължавай да следваш дълга си все така смело и мъдро и името ти няма да бъде забравено. Румелите са в голяма беда и заради арабите, и заради самите себе си. Ти знаеш, че тези земи не са техни, те хиляда години бяха наши, на траките и много страдахме от тях, пък и от себе си. Повече се мъчим сега в робство на румелите, отколкото евреите във Вавилон. А през туй време кой ли не мина през нашите земи, без да остави нищо хубаво, освен костите си. За щастие, в последно време се появиха тези мирни, нови съседи. Не ги подценявай! Тяхното жито е по-велико оръжие от саби и боздугани. Вярвай им, както и на траките вярвай. Ако мъдро и смело ги водиш, те ще ти са верни, а държавата силна и цветуща градина.

В очите на Асхарух се появяват две сълзи. Той се опитва незабелязано да ги изтрие. Валер продумва тихо със своя дълбок глас.

- Само на най-великите хора им се просълзяват очите при среща с големите истини, които са достойни за тях, а те способни да ги изпълнят. Знай: ти си съдбата на тази земя.

Аспарух скача от престола си неспокоен и започва да ходи наляво-надясно в шатрата за да овладее чувствата си. След малко се връща, сяда и се навежда поверително към Валер.

- Баща ми ме посвети в една наша голяма тайна и ме закле според нея да решавам съдбата на народа ни. Според тайната- спомен нашият народ преди големия потоп е живял щастливо някъде на брега на това велико море, но тогава, уплашени, като всички други народи, сме хукнали да скитаме без край и без покой. Живял тогава един наш голям предшественик, Авва-Рама, който не само предсказал потопа, но и това, че един ден най-верните ще се върнат по родните си места и те ще бъдат най-щастливите хора на света. А аз усещам, че тук е било нашето място. Византия сега ни забранява да наближаваме Одесос, но скоро този бряг ще е наш и ние ще живеем най-щастливи во веки веков.

Отвън се чува музика и глъч. Аспарух се изправя отново и с твърд, спокоен глас казва.

- Време е. Да отпочнем делото!

Аспарух тръгва напред, последван от Валер. Когато се появява пред шатрата си, строените му войни вдигат сабите си и викат името на хана. Фанфари и тъпани изпълват с музика  цялото пространство. В средата на стана са се скупчили смутени велможите на мизийците и северите. Аспарух и свитата му ги приближават с доброжелателна усмивка, прегръщат се, гостите предават подаръците, които са донесли. Слънцето вече препладнява, когато Аспарух кани гостите на огромната кръгла маса под сянката на едно бяло платно.

На източния край на масата е тронът на хана, от дясната му страна сяда Тервел, от ляво Валер. В другия край се подреждат гостите, руси, синеоки, в техните бели ленени одежди. Докато те се настаняват един подир друг, Тервел скача изтичва до един храст с рози, откъсва една прекрасна роза, очиства я от бодлите и я носи на девойка до един от мизийските велможи. Събраните избухват в одобрителен смях и ги сочат с пръст. Тервел смутен се връща на мястото си и тихо казва на баща си.

- Тате, това е нимфата, която ме плени. Тате, искам я за жена.

Аспарух се смее и пляска с ръце по масата.

- Ние сега държава ли ще правим или сватба?

Весели викове. Девойката си крие лицето в прегръдката на баща си, който с любов ѝ глади златните къдрици.

След като хората се успокояват и донасят първото ястие, Аспарух се обръща към гостите.

- Знаете за какво сме се събрали. Което сме решили, ще го направим, това ни е дългът. Но сега искам да чуя от вас, какво искате за вашата вярност.

Надига се един от велможите.

- Мир искаме, велики хане. И да ни намалиш наполовина данъците, че византийците кръвта ни пият.

- Справедливо искане, защото ние не искаме да сме кръвопийци, а щастие да цари по тези земи. Но за да има мир с половин данък, вие трябва да пращате при нас силните си младежи да се научат на войнска служба. Само смели и подготвени войни осигуряват мир по земите си.

Още дълго продължава обедът и договарянето на законите на новата държава.

Слънцето вече почва да клони на запад, когато Валер се надига и казва.

- Този ден, братя и сестри мои, преобръща съдбата на тези земи и нейните народи. Винаги помнете, че тук сме тракийци, славяни и българи. На нас, тракийците ни бе отредено да стоим и пазим тук тайните на тези земи, славянските и българските братя пък пет хиляди години скитаха, докато успеят да се върнат. Заради тази раздяла днес езиците ни, дрехите ни и верите ни са толкова различни. Ако се ценим и обичаме, както тези две млади същества, нищо няма да ни попречи да живеем мирно и щастливо. Ние, тракийците вярваме във вярата на Орфей, но аз имах голямото щастие да опозная вярата на славяните и вярата на българите. Велики вери. Никога да не позволяваме да ни ги отнемат. Византия предаде великото дело на Римската империя и иска да има един език и една вяра. Това със сигурност ще я погуби. А нашата нова държава от година на година ще бъде по-силна, мирна и щастлива. Само да не забравяме днешния ден, това, което сега тук, всички ние чувстваме и искаме. С този велик ден започва ново летоброене за нас. Да помним и празнуваме този ден, да го помнят и празнуват нащите деца и потомци. Първият ден на юли, месецът на огъня.

Взрив от радостни възгласи изпълва долината.

И лумва огън.

Всички го гледат с насълзени очи и знаят: той никога няма да изгасне в сърцата, които помнят за него.

 

Средата на света, 1 юли 2023

 

Тодор Симеонов

 

 


* * *

неделя, 16 юли 2023 г.

Ни за миг

 

Прекрасна и ентусиазираща е мисълта, че бих могъл да служа на развитието на Варна като неин кмет, но други мисли, други задачи надделяват.

Надлежно обмисленото и окончателното ми решение е, че не мога да се ангажирам с тази инициатива. За кмет на Варна няма да се кандидатирам, но оставам ангажиран с достойното развитие на този прекрасен многохилядолетен град.

И само досега публикуваните ми идеи  биха стигнали за пет програми на пет амбициозни кмета. А аз ще продължавам да ги дарязвевям, обогатявам и да ги предлагам на вниманието на кметове и на граждани.

Наясно съм, че Варна е част  от страна в изключително тежко, плачевно състояние и така истински чудеса не могат да се очакват, колкото иновативен и талантлив да е новият кмет. Именно затова мислите ми и плановете ми са отчасти за Родината ни, отчасти и за целия свят. И наистина, в крайна сметка, най-големите проблеми са световни.

Те ме зоват.

Варна обаче ни за миг няма да бъде забравена.

 

 


* * *

 

Фондация ВИА: Каталог

Фондация ВИА: Каталог:     Каталог на изданията предлагани от Фондация ВИА,   1935 ( Хроника на годината ) 1938 ( Хроника на годината ) Вълните на ...




* * *
 
 
 

вторник, 4 юли 2023 г.

Тодор Симеонов за кмет на Варна

 

От доста време много близки и далечни, приятели и неприятели, познати и непознати ме съветват, насърчават да стана кмет на Варна. Естествено това не става със ставане по желание, а с кандидатиране и спечелване на честните демократични избори.

Не по-малко близки и далечни, приятели и неприятели, познати и непознати казват: „Пази, Боже!“

Трудна, макар че не час толкова трудна дилема. Но ето, стана тя спешна, отговорна, критична. Случи се, че една почетена компания, наричаща себе си Мъдреците на Варна ми я постави ребром: „Последен шанс, и за теб, и за Варна!“

Изсмях си, и казах: „Никога не казвай последен шанс! Винаги има нови шансове. Живот и здраве, и за мен ще има, а за вечната Варна хиляди и хиляди!“

Изсмях се, но истината е, че никак не ми беше за смях. Та как да ти е до смях, когато всеки ден погребваме хора-жертви на глупостта и греховете на другите, всеки ден погребваме надежди.

От Мъдреците на Варна поисках 30 дена за размисъл.

Срокът ми изтича след три дни.

 



* * *

 

събота, 6 май 2023 г.

Невероятната дилема на несъществуването

 

Аз смятам, казано по-тържествено: моят постулат е, че ако за Нещо можем да кажем поне едно вярно твърдението, то тогава това Нещо съществува.

Но този фундаментален постулат ни въвлича във водовъртежа на една невероятна дилема, защото според този постулат излиза, че ако за Бог е вярно, че не съществува, то той съществува.

На пръв поглед положението прилича на това, когато един (известен) критянин (жител на остров Крит) намерил да каже, че всички критяни лъжат.

Не, тук положението е по-сериозно.

Но първо ще ви дам време да помислите по въпроса. Обаче не си напрягайте много мозъците, да не се случи нещо непредвидено.

  



* * *

 

сряда, 15 март 2023 г.

Аз, букви и други проблеми

 

Неотдавна създадох нова система за назоваването на числата, но това – не за първи път ми показа, колко сериозни проблеми има с азбучните ни системи, на първо място със стояящата на първо място латинска азбука.

Покрай нея на европейската сцена има още две азбуки: гръцката и кирилицата. Интересното е, че гръцката, както и латинската са извънредно консервативни. На практика през последните две хилядолетия при тях нищо не се е променило,  няма и различни национални варианти. Съвсем друго е положението при кирилицата: тук колкото народа я ползват, толкова различни варианта, и то не само със специфични букви, но и със динамична история. И още една особеност на (модерната) кирилица: графически тя максимално се е „латинизирала. Един текст на кирилица на пръв поглед не се отличава от един шекст на латиница. Не така е при текст на гръцки.

Това сравняване само по себе си няма голямо значение, защото всеки език и всяка азбука си има неотменното, „свещеното“ право да е такъв, какъвто е (на това му казват „право на идентичност“). Едно обаче е интересно от гледна точка на задачата, която сме си поставили: да се създаде на мястото на остарялата латиница една нова европейска (или още по-добре: универсална) азбука: тези „второстепенни“ азбуки, като гръцката и кирилицата, са важен резерв.

Да, задачата на следващите десетилетия е създаването на мястото на латиницата една нова азбука. Но какви са причините да не ни задоволява латиницата?

Основен недостатък на латиницата е, че има прекалено малко букви: пет гласни и 20 съгласни и така не предлага решение за няколко основни звука. Особено учудващо е липсата на собствена буква за звука „ш“, който съществува на практика във всички езици. Липсва самостоятелна буква за гласните звуци, изписани на френски като „eu“ („йо“)  u“ („ю“). Може също да се спомене и български звук „ъ“, на който подобен има и в английския.

В същото време, когато има остър недостиг на букви, латиницата съдържа четири напълно излишни букви: „q, w, y“ и „x“. Не по-малък проблем е че поне още толкова букви имат особено несигурна фонетична роля (c, g, j, s).

С една дума, време светът, с координацията на ЮНЕСКО, да създаде една нова азбука. Безспорно само за подготовката на такава промяна ке са гужни десетилетия и участието на много хиляди специалисти от най-различни професии.

Желая им успех.

 



* * *

 

петък, 3 март 2023 г.

3 март

 

3 март е, и ще си остане денят на възкръсването на България и затова е, и ще си остане истински празник за българите, както и за всички почетени граждани и приятели на България.

Този празник, както всички празници, дава повод за размисъл. А тези размисли често не са подходящи за празничното настроение, от което имаме такава голяма нужда – и право.

Тка и аз сега ще оставя сериозните размисли за по-късно, а сега само ще споделя една моя мечта: искам да чуя чудесния български химн в изпълнението на един подчертано български оркестър.

Какъв би бил този подчертано български оркестър? Един „обикновен“ симфоничен оркестър, но допълнен с няколко гайди, кавала, гъдулки, тъпана, акордеона и непременно и с пиано.

Такъв състав на оркестъра явно изисква един подходящ аранжимент, направен с изключителен вкус и фантазия.

Сигурен съм, че ще се намерят български композитори и оркестри, които да реализират тази мечта и да смаят света. Ами нали музиката ни е една от най-великите и чудотворни сили, нали наша музика лети в космоса за да му представи човешката цивилизация?

Може би е излишно да го казвам, но все пак ще го споделя: нямам съмнение, че през изминалите десетилетия е имало много случаи, когато народни и подобни оказионни оркестри,  включително со гайди и т. н.  са изпълнявали химна „по ноти“. Без да подценявам преживяванията на слушателите на такива изпълнения, трябва да подчертая, че описаната тук мечта е от по-друга, най-весша, сакрална и космическа категория.

 



* * *

 

петък, 27 януари 2023 г.

Звярът Нян

 

Много, много отдавна в древен Китай е имало един свиреп звяр, наречен Нян. Главата му приличаше на лъв с остър рог, който можеше да се използва за нападение на плячката. Той живееше на дъното на морето през повечето време и излизаше на брега само в последния ден от лунната година, за да яде хора и добитък. Така че на този ден всяка година хората ставаха рано, заключваха здраво портата на добитъка и след това бягаха в далечните планини, за да не бъдат изядени.

Една година при селяните дошъл старец със сребриста коса и обещал да прогони жестокия звяр. Но кой да вярва на един странен непознат старец? Селяните бяха толкова уплашени, че и този път избягаха.

Нян нахлу в селото както обикновено, но точно когато беше готов да заколи плячката си и да я погълне, внезапно се разнесе звук от петарди, бляснаха ярки факли. Нян се разтрепери и не смееше да пристъпи ни крачка. Тогава старецът пристъпи напред, облечен в червено, и това накара звяра да полудее от страх, обърна се и избяга.

След като селяните се върнаха и намериха къщите и добитъка си спасени, те осъзнаха, че старецът е небесно същество, което е дошло да им помогне. Той им каза трите тайни оръжия, за да прогонват Нян: червени дрехи и предмети, ярки светлини и фойерверки.

От тогава, в последния ден на годината, хората с вяра и радост следват заръките на неизвестния старец и така си живеят необезпокоявани от злия Нян.

 


 

* * *