Money

* * *

Дълг наш

Неочаквана пандемия удари с пълна сила обществата, включително икономиките на засегнатите страни, а повече или по-малко засегнати се оказаха всички. В такъв случай обичайно идва сезонът на специалистите на черни сценарии. Лошото е, че реалността може да се окаже много по-трагична и от най-черните сценарии – с една не маловажна забележка. Трагедията, както редовно се случва, няма да бъде справедливо разпределена. Злото не може да се разпределя справедливо.

Формулата е проста и добре известна: социално слабите ще станат още по-слаби, бедните още по-бедни, силните още по-силни, богатите още по-богати.

Властта е принудена да действа, а както знаем, за действието на властта трябват пари, пари и пак пари. Но откъде да дойдат тези пари, именно когато икономиката почва да боксува? По най-невероятен начин се оказва, че по света има много пари и властите – независимо колко за задължали (много) – могат да разчитат на нови и нови най-привлекателни заеми. Капиталът не е луд да инвестира сега, особено по борсите. И ето, плъзват сериозни специалисти, които безплатно раздават съвети те си на правителствата: „Не чакайте, сега е времето с най0изгодни условия да получите огромни кредити за вашите огромни планове за спасяването на спасяемото!“

Спрете, хора! Спрете, специалисти! Спрете, правителства!

Целият свят вече е потънал до гуша в задължения. На пръсти се броят страните в света, които да са нето кредитори. Планината от държавни дългове вече е достигнала критична стойност. Това е трагичен проблем, без решение в близко бъдеще. Капиталът не иска световен крах. Надеждата е, че всичко може да се реши единствено с един-два локални краха от типа на този в Гърция. Но нещата могат и да излязат от контрола на капитала.

Същинското зло обаче е в нещо друго. Степента на здлъжняване на държавите не е нищо друго, а чисто и просто приватизация на държавния монопол на събиране на данъци.

Сметката е проста. Никой не обича да експлоатира. Капиталът най0малко. Да експлоатираш е тежка, неблагодарна задача, свързана с много задължения, вълнения и дори опасности. Защо да експлоатирам аз, си казва капиталът. Ще дам един голям заем на тази държава, па тя да си експлоатира поданиците си, на мен само лихвите да плаща. Редовно, както подобава.

В болшинството от страните по света само лихвените задължения на държавния дълг надхвърлят обществените разходи за здравеопазване, образование, култура. А тези лихвени задължения – освен ако не се случи чудо – остават во веки веков. Но най0вероятно лека-полека ще растат още- До където позволява волското търпение на поданиците. (За „главицата“ на държавното задължение да не ви е грижа! Капиталът с готовност осигурява нов заем за изплащането на текущия.)

А най-скандалното, аморалното в тази история е „рейтингът“ който почтени фирми дават „суверенния“ дълг на държавите. Това означава, че колкото си по-беден и по-задължал, толкова по дсъпо ти се дава заем, т. е. толкова повече лихва трябва да бъде експлоатирана от поданиците на държави с по-лош рейтинг. Логично, нали? Не, това е неморално, това е шантажиране, изнудване. Още повече, че в действителност рискът от държавен фалит е на практика нула!

Справедливо би било световният капитал да върне свръхлихвите, събрани по този гангстерски начин през изминалите 50 години.

Една истинска революционна реформа е належаща в световните финанси.

А днес, в започващата сега световна криза разум в действията.

Помощ, да. Тя ни трябва. Безвъзвратна помощ.

Нови дългове – никога повече!

  

* * *

Задачи за след пандемията

Една изключително важна – и спешна – задача за след края на пандемията: необходимите нови условия за пътуване.

Едно от най-явните последствия на заразата е почти пълното спиране на движение на хора между различните страни. А това е основно условие за икономиката, търговията, политиката, културата, спорта, учението и естествено това е същността на туризма, който през последните десетилетия не само, че се превърна в един от ведущите сектори на икономиката, но и в стабилен елемент на начина на живот.

Днес е трудно да си представим, как ще бъде надделян този психически шок, но да не се съмнявам, че той бързо, дори вероятно твърде бърза ще бъде превъзмогнат и забравен. Което безспорна ще се превърне в един непрекъснат и огромен риск.

Радикално и перспективно решение на въпроса би било въвеждането на един единен здравен паспорт с всички необходими и актуални данни за здравето на собственика.

Още са пресни спомените за острите дискусии и всеобщата неприязън, свързани с включването на биометрични елементи в обикновените паспорти. А сега новите здравни паспорти трябва да бъдат интелигентни документи, които дават възможност компетентните органи да имат достъп за всички необходими здравни данни, по начин който гарантира интересите и на собственика на документа, както и интересите на посещаваната страна.

Твърде е вероятни този нов здравен паспорт да направи излишен традиционния паспорт.

Едно такова прогресивно решение обаче подсказва и нещо друго. Крайно време е да стане навсякъде по света основно правило, че всички имат право на всички необходими медицински услуги на основа на определени застрахователни системи. Хората на днешния глобализиран свят заслужават да бъдат навсякъде обслужване на равни основи, за което новият единен здравен паспорт би бил необходим и полезен  инструмент.

Много ще са, които ще кажат: сега нямаме време да се занимаваме с това. После. Някога…

И не малко са, които ще допълнят на ум или пък смело на глас: нямаме време за такива глупости (фантасмагории и т. н.).

В това няма нищо странно, нищо фатално. Промените, продиктувани от разума трудно се реализират. Това никога да не бъде причина да не споделим нещо, подсказано ни от разума.

  

* * *

Програма, която трябва

Живеем драматични месеци в сянката на смъртоносна опасност, която не е една пуста заплаха, а ежедневно отнася хиляди живота по целия свят.

Как се случи това и какво още ни очаква?

Имаме хиляда въпроса и едва има надеждни отговори.

В туй време всеки ден някой важен човек споделя с нас  дълбоката си мисъл: „След вируса светът никога повече няма да е същият“. За голямо съжаление и това само по себе си е знак за обратното. Светът остава същият и това е истинската трагедия.

Но какво искаме от света, ако той не се е променил след Първата или Втората световна война?

Срамно сме забравили стоте милиона, огромното си мнозинство невинни и невъоръжени хора, загинали в тези войни.

Истински позор е и това, че инициативата поне веднъж в годината да се сведем глава, за няколко минути да се вглъбим в спомни и в отчет пред собствената си съвест, остана без всякакъв отзив и подкрепа.

Нашите общества не учат. Властта не насърчава ученето, тя формира общественото мнение и морала според своите краткосрочни нужди. Игрите на всякакъв сорт власт, малки и големи, поддържат народите в безнадеждно субинтелигентно състояние.

Достатъчно е да поставим един въпрос на власт: защо се оказахме толкова неподготвени за тази пандемия?

Получихме десетки кърваво сериозни предупреждения през последните десетилетия.

Не, нямаше липса на сериозни предупреждения. Ако не друго, струва си да прочетете статията тук от 1 януари 2020 г.

Тази статия отразява мнението на Движението на Света в Промяна (ДСП). Ала ДСП не само предупреждава, но и посочва път. Начинът, по който нашите общества могат да стигнат до един по-добър свят.

Жизнена нужда имаме от такава програма, защото самата пандемия е само първият акт на една по-голяма драма.

Грешка би било да се предлага в следващите месеци да наваксаме всичко това, което сме пропуснали в предишни години, десетилетия, тъй като това би довело само до хаос. В същото време обратът, с който отдавна сме длъжни, трябва да започне незабавно.

Тук трябва да се изтъкнат два фронта за действие.

Единият е големият обрат в управлението на нашите огромни обществени ресурси. Твърдо вярвайки в запазването на мира, невероятната част от нашите ресурси, прахосвани за въоръжение, трябва да бъдат пренасочени към науката, образованието, здравеопазването и културата, веднага, с най-смелите темпове.

Другият фронт е работата, която може и трябва да се върши за добро управление, включително за изграждането на световно управление. Би било прекрасен резултат, ако междувременно неподходящите и вредни хора бъдат изметени от върховете на обществените структури.

* * *