Дълг наш

Неочаквана пандемия удари с пълна сила обществата, включително икономиките на засегнатите страни, а повече или по-малко засегнати се оказаха всички. В такъв случай обичайно идва сезонът на специалистите на черни сценарии. Лошото е, че реалността може да се окаже много по-трагична и от най-черните сценарии – с една не маловажна забележка. Трагедията, както редовно се случва, няма да бъде справедливо разпределена. Злото не може да се разпределя справедливо.

Формулата е проста и добре известна: социално слабите ще станат още по-слаби, бедните още по-бедни, силните още по-силни, богатите още по-богати.

Властта е принудена да действа, а както знаем, за действието на властта трябват пари, пари и пак пари. Но откъде да дойдат тези пари, именно когато икономиката почва да боксува? По най-невероятен начин се оказва, че по света има много пари и властите – независимо колко за задължали (много) – могат да разчитат на нови и нови най-привлекателни заеми. Капиталът не е луд да инвестира сега, особено по борсите. И ето, плъзват сериозни специалисти, които безплатно раздават съвети те си на правителствата: „Не чакайте, сега е времето с най0изгодни условия да получите огромни кредити за вашите огромни планове за спасяването на спасяемото!“

Спрете, хора! Спрете, специалисти! Спрете, правителства!

Целият свят вече е потънал до гуша в задължения. На пръсти се броят страните в света, които да са нето кредитори. Планината от държавни дългове вече е достигнала критична стойност. Това е трагичен проблем, без решение в близко бъдеще. Капиталът не иска световен крах. Надеждата е, че всичко може да се реши единствено с един-два локални краха от типа на този в Гърция. Но нещата могат и да излязат от контрола на капитала.

Същинското зло обаче е в нещо друго. Степента на здлъжняване на държавите не е нищо друго, а чисто и просто приватизация на държавния монопол на събиране на данъци.

Сметката е проста. Никой не обича да експлоатира. Капиталът най0малко. Да експлоатираш е тежка, неблагодарна задача, свързана с много задължения, вълнения и дори опасности. Защо да експлоатирам аз, си казва капиталът. Ще дам един голям заем на тази държава, па тя да си експлоатира поданиците си, на мен само лихвите да плаща. Редовно, както подобава.

В болшинството от страните по света само лихвените задължения на държавния дълг надхвърлят обществените разходи за здравеопазване, образование, култура. А тези лихвени задължения – освен ако не се случи чудо – остават во веки веков. Но най0вероятно лека-полека ще растат още- До където позволява волското търпение на поданиците. (За „главицата“ на държавното задължение да не ви е грижа! Капиталът с готовност осигурява нов заем за изплащането на текущия.)

А най-скандалното, аморалното в тази история е „рейтингът“ който почтени фирми дават „суверенния“ дълг на държавите. Това означава, че колкото си по-беден и по-задължал, толкова по дсъпо ти се дава заем, т. е. толкова повече лихва трябва да бъде експлоатирана от поданиците на държави с по-лош рейтинг. Логично, нали? Не, това е неморално, това е шантажиране, изнудване. Още повече, че в действителност рискът от държавен фалит е на практика нула!

Справедливо би било световният капитал да върне свръхлихвите, събрани по този гангстерски начин през изминалите 50 години.

Една истинска революционна реформа е належаща в световните финанси.

А днес, в започващата сега световна криза разум в действията.

Помощ, да. Тя ни трябва. Безвъзвратна помощ.

Нови дългове – никога повече!

  

* * *