Програма, която трябва

Живеем драматични месеци в сянката на смъртоносна опасност, която не е една пуста заплаха, а ежедневно отнася хиляди живота по целия свят.

Как се случи това и какво още ни очаква?

Имаме хиляда въпроса и едва има надеждни отговори.

В туй време всеки ден някой важен човек споделя с нас  дълбоката си мисъл: „След вируса светът никога повече няма да е същият“. За голямо съжаление и това само по себе си е знак за обратното. Светът остава същият и това е истинската трагедия.

Но какво искаме от света, ако той не се е променил след Първата или Втората световна война?

Срамно сме забравили стоте милиона, огромното си мнозинство невинни и невъоръжени хора, загинали в тези войни.

Истински позор е и това, че инициативата поне веднъж в годината да се сведем глава, за няколко минути да се вглъбим в спомни и в отчет пред собствената си съвест, остана без всякакъв отзив и подкрепа.

Нашите общества не учат. Властта не насърчава ученето, тя формира общественото мнение и морала според своите краткосрочни нужди. Игрите на всякакъв сорт власт, малки и големи, поддържат народите в безнадеждно субинтелигентно състояние.

Достатъчно е да поставим един въпрос на власт: защо се оказахме толкова неподготвени за тази пандемия?

Получихме десетки кърваво сериозни предупреждения през последните десетилетия.

Не, нямаше липса на сериозни предупреждения. Ако не друго, струва си да прочетете статията тук от 1 януари 2020 г.

Тази статия отразява мнението на Движението на Света в Промяна (ДСП). Ала ДСП не само предупреждава, но и посочва път. Начинът, по който нашите общества могат да стигнат до един по-добър свят.

Жизнена нужда имаме от такава програма, защото самата пандемия е само първият акт на една по-голяма драма.

Грешка би било да се предлага в следващите месеци да наваксаме всичко това, което сме пропуснали в предишни години, десетилетия, тъй като това би довело само до хаос. В същото време обратът, с който отдавна сме длъжни, трябва да започне незабавно.

Тук трябва да се изтъкнат два фронта за действие.

Единият е големият обрат в управлението на нашите огромни обществени ресурси. Твърдо вярвайки в запазването на мира, невероятната част от нашите ресурси, прахосвани за въоръжение, трябва да бъдат пренасочени към науката, образованието, здравеопазването и културата, веднага, с най-смелите темпове.

Другият фронт е работата, която може и трябва да се върши за добро управление, включително за изграждането на световно управление. Би било прекрасен резултат, ако междувременно неподходящите и вредни хора бъдат изметени от върховете на обществените структури.

* * *