Сцена в морето

 

От дете ме омагьосва нощната картина на морето – но така, както го виждам от нашия варненски брят: обсеяно с искрите на хилядите отражения от всички посокиЛ на светлините на града, на фара на Галата, на корабите, на самолетите, на звездите, на тайните и на мистериите… А всичко това на фона на неповторимата симфония на вълните, чайките и градската какафония.

Връх на магията има при при изгрева на пълната Луна.

В такива случаи чедто си мечтаех и виждах как някой свири на пиано в морето, плувайки по лунната пътека.

По-късно, като възрастен, който отдава дължимото на практическата страна на фантазиите, се замислях: как може да се реализира това видение. Но къде е тук проблема?

Естествено, илюзия е да си представяш, че това може да стане, едно пиано да плува (но все пак стабилно) в морето, а пред него да седи пак на един плаващ (но стоящ стабилно) стол пианист, всичко това така, че да не се вижда, какво „държи“ стола и пианото и по възможност краката (лачените обувки) на пианиста да не се мокрят…

Решението е просто като топлата вода: трябва един сал, който не може, то и няма нужда да се камуфлира. Нека да го виждат всички. Разбира се, колкото по-нисък, толкова по-елегантно ще бъде решението.

Сигурен съм, че нашите световноизвестни хидродинамици ще могат да проектират една идеална платформа. Технически подробности е тази сцена-сал да има такава „яка“, която да го пази от вълните, да му е осигурена пълна стабилност и да е осигурено с подходящ мост за качването и слизането на участниците.

И когато имаме една такава уникална плаваща сцена, на нея веднъж един пианист може да изпълни на пиано Лунната соната, но на нея друг път може да се качи цял оркестър, било с цял хор или една театрална трупа, която да изиграе една гръдска драма или пък Сън в лятна нощ

Сън в лятна нощ…

Но кой би възразил на един дневен концерт?

* * *

 

Пиано в морето

 

Dubstep Piano on the lake - Radioactive - With William Joseph - 4K

* * *

Кой какво иска

 

Слушам с половин ухо Българското Народно Радио, но ето една новина ме заинтригува: малко странно название и при това от Варна.

Говори кореспондента на радиото за някакъв двудневен базар Искам дете.

Обяснява председателката на някаква благотворителна фондация: искат да помогнат с този базар на тези които искат дете, но си имат проблеми.

Не са малко такива двойки и за това им се помогне вече наистина има много и най-различни методи.

И в края на краткото интервю следва един още по-изненадващ въпрос от страна на кореспондента:  „Колко помощ получихте за това от общината?“

Не си спомням някога при подобно оповестяване на подобно мероприятие да е бил задаван такъв въпрос.

Имах чувството, че въпросът малко смути председателката, но не почна да го усуква, а отговори кратко: „365 хиляди лева.“ Без коментари и подробности.

Признавам си, останах изумен: 365 хиляди лева за един двудневен базар по такава специфична тема, която сама по себе си е толкова деликатна, интимна и деликатна. При това тук засегнати са млади хора, които вече са се социализирали като потребители на интернет и там за минути могат да намерят всичко, което може да им помогне, включително групи по темата.

В моите очи 365 хиляди лева е огромна сума, достатъчна да осигури помощ (не бюджет) на десет големи и смислени мероприятия. Интересно, как се раздават тези хубави помощи? Знам за фантастични инициативи, бих им помогнал със съвет.

 

* * *