неделя, 11 април 2021 г.

74 – Добре дошла, старост

 

Една ат главните опори на върха, където се намерих, е Житейният пътевод. Едно негово учение гласи, че човек има да живее 111 години, здрав, прав, ведър.

Какво е това число? Произведение на 3 и 37, а това ни посочва една важна тайна. Човешкият живот има три еднакво дълги периода. Първият е младостта, която трае до 37-та ни година. Втори е периодът на зрелостта, между 37-я и 74-я ни рожден ден. Накрая, след 74-та ни годишнина идва периодът на старостта.

Какво, как и защо става в старостта – за това сега не искам да говоря, още повече, че това е правомощие на Житейния пътевод. Единствено значението на числото 74 исках да осветля. Традиция е да се празнува 75 годишнината на известни хора. Много по0смислено би било това да става на техния 74-и рожден ден. И не само за известните „герои на нашето време“, а за всички.

По интересен, а може би по-откровено казано: брутален начин пожела да ми потвърди учението Съдбата, като именно в навечерието на 74-я ми рожден ден ми даде да вкуся от нерадостите на старостта.

Разбирам поуката. Далеч сме от това старостта да е по подобен начин радостен и достоен период. Още много трябва да работим за това. И всички резултати да ги впишем в толемия Житеен пътевод.




* * *

 

четвъртък, 1 април 2021 г.

1 април и 1 май си сменят местата

 

Предвид това, че трудът е по-важен от шегите, парламентите на много страни постановиха 1 април и 1 май да си разменят местата, т. е 1 април да бъде празникът на труда, а 1 май да бъде ден на шегите.

 



* * *

събота, 27 март 2021 г.

На върха! А сега накъде? 1.

 

Стигнах на върха.

На кой връх? – ще попита всеки. Кой с интерес, кой с недоверие, кой с насмешка, кой със завист.

Вероятно най-правилният отговор е: върхът, определен за мен. В не малка част от самия мен.

„Аха,- ще съобрази някой бълзо. – Ти говориш за житейния си път. Но в такъв случай не е ли малко нескромно да говориш за върхове?“ Но именно там е работата, че има връх. Не искам да кажа (от скромност?), че случайно попаднах на него. Напротив. Търсих го. Даже бих казал, че затова живях. Цял живот неуморно търсих пътеки за да го покоря. Не, това не мога да твърдя, че цялото си време и цялата си енергия отдавах на покоряването на този върх. Напротив, особено в по-младите си години бях твърде неразумен. Много, много време и много, много енергия пилях за най-различни други планове, авантюри, прищевки или принуда.

За мое огромно щастие обаче надделя вярата и верността към големите цели. А те бяха от най-ранна възраст съвършено ястни: искам да разбера всичко! Ни повече, ни по-малко. Или по-точно казано, повече можеше, но по-малко в никакъв случай.

Какво исках? Исках да разбера света и всичко важно в него. Исках да разбера обществото, да разбера човека. Исках да разбера силата на мисълта и на науката.

А от разбирането на тези неща следват, трябна да следват много други, от най-различно естество. Не случайно имаха такова голямо въздействие върху още детското ми съзнание като китайската приказка за стареца или легендата за Данко от Горки.

 

 


* * *