събота, 19 ноември 2022 г.

До диригентите от целия свят

 

До диригентите от целия свят – Открито писмо

 

Уважаеми господа диригенти! Скъпи приятели!

 

Вие сте посветени служители-жреци на една професия, която доближава човек до идеята за бог.

Вашите жестове раждат музиката на сферите.

Сянка хвърля обаче върху това благородно и завидно призвание един смущаващ жест извън създаването на музика: жестът, с който карате музикантите да станат на крак. Някои богове и особено набедени полубогове, крале и господари правят подобни неща с подвластните си.

Нека да стане неприемливо диригентът да кара музикантите да стават на крак. Да го правят по знак на първата цигулка, но никога по палката на диригента. Музикантите са творци-партньори на диригента, и не марионетки.

Вие имайте единствено грижа да се лее музиката на сферите.

Упражнявайте ролята на човека като бог, пазейки се от грешките на несъвършените.

 

С най-хубави чувства,

Тодор Симеонов

 



* * *

 

вторник, 8 ноември 2022 г.

Български език – чисто и просто

 

Чисто и просто – какъв хубав израз. А още по-добре е да го вземаме за изискване, за правило.

За това си помислих, като реших да споделя едно мое предложение за опростяване на една голяма трупа думи: на тези, завършващи на ст. Това са главно думи от жевски род, завършващи на ост, и създаващи проблеми с правописа на много хора. Например: радост, младост и т. н. Тук често срещаната грешка е изпускането на необходимото второ т за да получи думата своето окончание: радост – радостта (погрешно: радоста, което се смута за груба грешка, въпреки че българският език не е запален по двойните съгласни).

Идеята ми еше (и си остава): при този род думи да се опрости основната дума и вместо на ст, да завършва на с: радос, младос и т. н. В този случай радоста няма повече да е грешка. Но на мен не това ме мотивира, че ще си спестим няколко издаващи необразоваността ни правописни грешки, а чисто и просто намирам думата радос за много по хубава, чиста, проста, елегантна от разост.

А иначе тази форма е изключително важна, защото почти от всяка руга дума може дори импровизирано да се създаде ново изразително понятие. Например: кръгъл – кръглос(т), квадратен – квадратнос(т).

Остават обаче много нерешени въпроси. Има и други групи думи, които завършват на ст и не е ясно, каква да им бъде „съдбата“. Една такава група са най-различни български думи, например пръст (който в ежедневието най-често така и произнасяме: „имам му пръс“). Друга голяма група са имената на професии и качества, например спортист. Тук използваното окончание е от латински произход, което не означава, че трябва да му се гледа като на свята крава, още повече че и тук ежедневният говор често си спестява т-то.

Темата за „чисто и просто“ обаче е неимоверно по0широка. Сега само няколко примера.

Излишното х: далеч не винаги (както например във френския език), но често при присъствието и на сруга съгласна х си стои напълно излишно: вместо хляб е предостатъчно да се каже ляб.

В посоката на чисто и просто сочи и замяната на я с е, там където е разумно. Случайно последният пример и тук е подходящ, така в крайна сметка може да се предложи вместо хляб да казаваме (и пишем) леб. Хубаво, звучно, чисто, просто, макар че на мнозина на пръв поглед може да изглежда диалектно.

Накрая да споделя нещо съвсем лично: винаги се разтапям от музикалното удоволстние да чуя на италиански: авокат. Чисто и просто.

  



* * *

 

понеделник, 24 октомври 2022 г.

Трудна, но важна борба

 

Големите сили докараха света на ръба на пропастта, пропастта на истинския „край на историята“.

Каква ирония на съдбата: тези големи сили преди всичко „руска рулетка“ играят със самите себе си, но за съжаление твърде е възможно да повлекат след себе си и цялото човечество.

Твърде тривиална реакция е да пророкуваме апокалипсис. Основното положение, че войната в Украйна е голяма – и добре контролирана – геополитическа игра, „полезно“ лабораторно изследване на стотици нови оръжия, техники и технологии (в които активно участват не само САЩ и Русия, но и десетки други страни, вкл. Израел и Иран). А да не говорим, какъв бизнес е тази война. Вероятно всички участващи са готови да я траят тази странна война дълги години. (Колко трае войната на САЩ, пардон, на „съюзническите сили“ в нещастния Афганистан?

При това положение световна война би била „нещастен случай“, нежелан от никого.

Може ли това да ни успокои съвестта?

Честен човек не може да се примери с тази блатоубийствена война в Украйна и не може да не я намира за реална опасност за цялото човечество.

Неместен и неморален е всеки, който се заплита в лицемерни разсъждения за помощ на тази или онази страна.

Една задача имаме: да се постигне незабавно примирие по фронтовете и да се започне общото изграждане на вечен мир на Земята.

За това като че ли би трябвало някаква „вълшебна формула“, която да позволи на големите сили без поражение да излязат от капана на този исторически конфликт. Но ето, Движението на Света в Промяна формулира едно реално предложение, което може да се приема в подходяща за всички форма.

Но както тъй често се случва, гласът на един обикновен човек, като мен не стига до ушите на големите сили.

Почнах да си блъскам главата, кого да помоля да представи това предложение на световната общественост. Направих и два опита с личности, които заеха през изминалите седмици позиции в интерес на мира. Това – за сега – не даде резултат.

Продължавам да си блъскам главата, към кого да се обърна. Трябва да призная, че бях съкрушен да установя, че духовният ни свят днес е като някаква пустиня. В нито една област не виждам безспорни и приемливи за голямото болшинство личности. Какъвто например можеше да бъде един Ганди, Лутер Кинг, Жолио-Кюри, Мандела…

Сигурен съм, че по Земята живеят много милиони истински хора, но днешният свят не допуска в кастата на „целебите“ истински личности, които да бъдат представители пред „господарите на света“. Тъй че нищо няма да ми помогне методът на Диоген.

Борбата за мир никога не била така трудна. И никога не е била така важна.

Направи своя избор, човек!




* * *

 

неделя, 23 октомври 2022 г.

Български език – Късмет, не ти ли липсва?

 

Една от най-големите ми болки във връзка с българския език липсата на наша собствена и подходяща дума (или думи) за това, което обикновено наричаме късмет.

Защо да ни трябва друга дума, като си имам късмет? Алергията към думите от турски произход лека-полека преминава. Кого ще дразни една турска дума между хилядите англицизми?

Аз не смятам, че е разумно да прокудим от речника си всичко, което има чужд корен, но въпрос на достойнство е да се справяме със собствени средства при словесната изява на чувствата си и мислите си.

А късметът е важна и деликатна работа. Надали трябва да обяснявам, защо късметът е важно нещо в живота, но защо казвам, че е деликатно? Защото често объркваме късмет и щастие. Казваме: имах щастието… когато искаме или трябва да кажем: имах късмета…

Огромна е разликата между щастие и късмет. Щастието е щастие когато е отслужено и заслужено. Късметът е късмет именно защото не сме го нито отслужили, нито заслужили, а ни е даден сляпо.

Между впрочем объркване на тези две понятия има и в други езици, но това е друг, по-скоро психологически, морален и философски въпрос.

И както скърбях, че си нямаме наша, хубава, звучна, изразителна дума за късмет, се сетих за една полузабравена, много рядко ползвана дума: слука.

Каква слука имах да се сетя за нея.

Въпросът, по-точно десетките въпроси за обема, характера, функционалността, стилистиката на тази дума не са за тази бележка, но си заслужават да бъдат поставени и разискани.

Например, какво е общото и какво е различното в слука и шанс?

Важното е, че сега съм безкрайно щастлив, че намерих решение за една от най-големите ми болки, двързани с българския език. 




* * *

 

вторник, 11 октомври 2022 г.

Български език – Роден език

 

Обичам българския език, но не питай защо. Такъв въпрос е толкова безсмислен, недостоен, колкото ако питаш защо обичам майка си и баща си.

Между впрочем да не пропускаме да го кажем: родният ни език не е само език майчин, а и език бащин. Искрено съчуствие към всеки, който е израснал без майка или без баща или пък и без двамата. Такива никак не са малко, но и това е едно от чудесните качества на човека, че сме способни да се преборим и с най-големите загуби  и трудности.

Но не това е най-важното, че обичам българския език. По важно е че с него –както казва поетът – „под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога“.

Обичта си е обич, но връзката ни (на българския език и мен) е сложна и от ден на ден става по-сложна. Аз старея, той младее. Все повече новобългарски черти се появяват по него (които според мен не винаги му стоят добре, но какво да се прави, цивилизационните избори на много наши съезичници имплантират иновативни акценти).

Така че започвам една поредица от разни мисли и размисли за тоз наш вълшебен български език.

 



* * *

 

Вървят ли двама

 
 Мария Нейкова - Вървят ли двама
 
* * *