Познаваме труда. Почитаме го.
Но не достатъчно. И не всички.
Заслужава си да се замислим над всичко това.
Най-напред, какво означава тази хубава, топла, звучна
българска дума?
Свикнали сме, че всяка дума има хилази прочита. Всяко
възможно прилагателно подчертава някои от тези ровече или по-малко скрити
прочети, „интерпретации“: тежък труд, лек труд, робски труд, творчески труд и
т. н.
Ако добре обмислим резултатите на научните и
философските анализа, трябва да кажем, че трудът, това са необходимите Животът
върви (например имаме обяд), защото полагаме усилия за изпълнение на
поставените задачи. Цивилизацията ни не е друго, а една пълноводна река от
усилия.
Това е основата на човешкото битие.
Всичко друго да се благодари на тази пълноводна река
от труд.
Благодарността не е унизителна принуда. Благодарността
те прави достоен.
Както и трудът.
Носи своя дял от човешките усилия, за да си достоен
човек сред достойни хора!
Слава на труда!
Слава на трудещия се човек!
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар