Чисто и просто – какъв хубав
израз. А още по-добре е да го вземаме за изискване, за правило.
За това си помислих, като реших да споделя едно мое
предложение за опростяване на една голяма трупа думи: на тези, завършващи на ст. Това са главно думи от жевски род,
завършващи на ост, и създаващи проблеми
с правописа на много хора. Например: радост,
младост и т. н. Тук често срещаната грешка е изпускането на необходимото
второ т за да получи думата своето окончание: радост – радостта (погрешно: радоста, което се смута за груба
грешка, въпреки че българският език не е запален по двойните съгласни).
Идеята ми еше (и си остава): при този род думи да се
опрости основната дума и вместо на ст, да завършва на с: радос, младос и т. н.
В този случай радоста няма повече да е грешка. Но на мен не това ме мотивира,
че ще си спестим няколко издаващи необразоваността ни правописни грешки, а
чисто и просто намирам думата радос за много по хубава, чиста, проста,
елегантна от разост.
А иначе тази форма е изключително важна, защото почти
от всяка руга дума може дори импровизирано да се създаде ново изразително
понятие. Например: кръгъл – кръглос(т), квадратен – квадратнос(т).
Остават обаче много нерешени въпроси. Има и други
групи думи, които завършват на ст и не е ясно, каква да им бъде „съдбата“. Една
такава група са най-различни български думи, например пръст (който в
ежедневието най-често така и произнасяме: „имам му пръс“). Друга голяма група
са имената на професии и качества, например спортист. Тук използваното
окончание е от латински произход, което не означава, че трябва да му се гледа
като на свята крава, още повече че и тук ежедневният говор често си спестява
т-то.
Темата за „чисто и просто“ обаче е неимоверно
по0широка. Сега само няколко примера.
Излишното х: далеч не винаги (както например във
френския език), но често при присъствието и на сруга съгласна х си стои напълно
излишно: вместо хляб е предостатъчно да се каже ляб.
В посоката на чисто и просто сочи и замяната на я с е,
там където е разумно. Случайно последният пример и тук е подходящ, така в
крайна сметка може да се предложи вместо хляб да казаваме (и пишем) леб.
Хубаво, звучно, чисто, просто, макар че на мнозина на пръв поглед може да
изглежда диалектно.
Накрая да споделя нещо съвсем лично: винаги се
разтапям от музикалното удоволстние да чуя на италиански: авокат. Чисто и просто.
* * *
