Попарата е чудесна храна за млади
и стари. От векове, ако не от хилядолетия е най-популярната – и любима –
закуска за бебета и деца, вечеря за възрастните.
Кой знае защо, като че ли се срамуваме от този вид
храна, даже вече самата дума звучи едва ли не комично. И забележете: никъде в
книгите с рецепти няма да намерите глава „Попари“. Истинско нещастно доведено
дете.
В същото време съвременните гастрономически моди
предлагат огромен асортимент за… попари! Ето например разните зърна, зърнести люспи,
мюслир зърнести топчета, възглавнички, фибри, сушени плодове, в стотици форми и
комбинации, всички повторени във вариант с мед, шоколад и т. н. Аъортимент от
няколко хиляди рецепти и марки. И всичко това… за попара. Било с кисело или
прясно мляко, с обикновен или кавказки кефир, но отлично сатава и със плодов
сок, а даже и с чай. Едеин живот не стига да вкусаш всички възможни комбинации.
Като всяка мода и този нов вид асортимент за закуска,
пардон, попара, си има своите проблеми, но като общо може да го приемем като
успех и като възможност за да закусваме нещо наистина вкусно и полезно, при
това с минимален труд. Не е без значение.
Но причина ли е това да оставим в забвение, да
поценяваме традиционните рацепти, да не се опитваме сами да експериментираме
новости. Нещо, което само по себе си е хубаво и полезно. И това е терен, на
коъто можем да покажем силата на въображението си, да обогатяваме и опита си, и
менюто си.
Много ме учуди наскоро, когато някой се очуди, че
често – особено лятно време – си правя попара с кисело мляко. Наистина ли е
чудно? А аз си правя редовно попара с горещо, със студено прясно мляко, с
кисело мляко, с кавказки кефир. Понакога слагам на попарата захар, но по-често
без захар я ям. Понакога слагам мед. Често я „подправям“ със натрошено сирене
или пък – моля, запазете самообладание – с хрян. Естествено прясното мляко може
да се направи с какао или карамел. И още нещо: тези попари най-често ги правя с
хляб (много видове хляб стават, за отбягване е белия). А щом е хляб, обикновено
го препичам. Понякога всесто хляб попарата може да си я направим с подходящи
бисквити.
Не споменах чая, защото той – при мен – изисква
по-друга рецепта, която ми е истинска носталгия от детските години: първо в
чинията намачквам малко сирене, след това начупвам препечената филия хляб, слагам
2-3 лъжици ситно нарязана кисела туршия, една супена лъжица захар и заливам с
топъл чай. Фантастична попара!
И това не е всичко. Но защо да си признавам отведнъж
всичко. Едно обещавам, в кулинарната ми книга непременно ще има глава „Порари“!
* * *
