Петер Йохан Непомук Гайгер (11
януари 1805 Виена– 29 октомври 1880, Виена) е известен австрийски художник.
Първоначално иска да следва семейната традиция и да
стане скулптор, но рисуването става неговата стихия. Той илюстрира
„Безсмъртните на родната земя“ на Антон Циглер от 1839–40. До 1848 прави
множество илюстрации на исторически произведения и поезия, но също така прави
маслени картини за австрийското кралско семейство.
Завръщайки се от пътуване до Ориента с княз Фердинанд
Максимилиан Йосиф през 1850 г., той навлиза в особено творчески период. През
1853 става професор във Виенската художествена академия. Създава много нови
творби за кралското семейство, включително илюстрации на Гьоте, Фридрих Шилер и
Уилям Шекспир. В множество картини, илюстрации и албуми пресъздава живота на
Ориента.
Неговите еротични рисунки са особено запомнени от
познавачите на жанра, създаването на които безспорно изглежда невероятно за такъв
академичен и придворен художник. А всъщност тази колекция съвсем императивно
поставя въпроса за тази „слабост“ на човека, на мъжа и жената, крита с толкова
фалш, с глуповата прюдерия. Колко по-богат би бил света с удоволствия за тялото
и душата, ако не крием и още по-важно: не потискаме еротичните си чувства.
И какво важна (а всъщност тривиална) поука: култът към
телесните радости не започва със „сексуалната революция“ от 60-години на 20-ия
век. Но не и през 60.те на 19.ия. Дори не с Афродита и Ерос. Култът към
еротиката е обаянието на живота.
.jpg)
* * *
