Обаянието на живота

 

Петер Йохан Непомук Гайгер (11 януари 1805 Виена– 29 октомври 1880, Виена) е известен австрийски художник.

Първоначално иска да следва семейната традиция и да стане скулптор, но рисуването става неговата стихия. Той илюстрира „Безсмъртните на родната земя“ на Антон Циглер от 1839–40. До 1848 прави множество илюстрации на исторически произведения и поезия, но също така прави маслени картини за австрийското кралско семейство.

Завръщайки се от пътуване до Ориента с княз Фердинанд Максимилиан Йосиф през 1850 г., той навлиза в особено творчески период. През 1853 става професор във Виенската художествена академия. Създава много нови творби за кралското семейство, включително илюстрации на Гьоте, Фридрих Шилер и Уилям Шекспир. В множество картини,  илюстрации и албуми пресъздава живота на Ориента.

Неговите еротични рисунки са особено запомнени от познавачите на жанра, създаването на които безспорно изглежда невероятно за такъв академичен и придворен художник. А всъщност тази колекция съвсем императивно поставя въпроса за тази „слабост“ на човека, на мъжа и жената, крита с толкова фалш, с глуповата прюдерия. Колко по-богат би бил света с удоволствия за тялото и душата, ако не крием и още по-важно: не потискаме еротичните си чувства.

И какво важна (а всъщност тривиална) поука: култът към телесните радости не започва със „сексуалната революция“ от 60-години на 20-ия век. Но не и през 60.те на 19.ия. Дори не с Афродита и Ерос. Култът към еротиката е обаянието на живота.

 

* * *