Празният басейн на политическите борби

Човек, народ – това са велики, свети понятия. Но да не се залъгваме, както най-често го правим: човек, народ и други подобни са велики – и преди всичко – смислени понятия във философията, в морала, в изкуството.

В ежедневието (в „реалния социализъм“, в „реалния капитализъм“) тези велики и свети понятия са обикновено много тъжна гледка. Слушам отговорите, коти протестиращите дават на баналните въпроси на репортерите на националното радио. Безспорно никак не е лесно на улицата да импровизиращ, още повече в едно-две изречения някаква смислена критика на положението и конструктивна програма, но самоувереността, с която се сипят празните фрази кара човек да невее и дори да чувства страх. Страх от бъдещето, което се гради на такава самоувереност. Защото тази трагична липса на съзнание, на дух, на истински мисли е благодатна почва за точно това, срещи което трябва да се борим. „Реалната“ диктатура няма за що да се тревожи. По-добре би било „народът“ да си стои мирно в обора, на никакви размирици и протести няма да променят нещата, докато я няма силата на истината, силата на правдата в главите на размирниците.

А сега по всичко изглежда, че положението е точно това. В отговорите, които слушам по националното радио зрънца от най-обикновен човешки разум не се вижда. „Не искам този модел, искам друг…“ „Искам да е хубаво…“ „Искам внуците ми да не бягат от тук, а да се върнат“ – проплаква някаква възрасна жена и на човек му се къса сърцето. Но колкото и мили и сърцераздирателни да са ни оплакванията и пожеланията, приемливо ли е такава инфантилност?

Кой държи народа в робските окови на този клиничен инфантилизъм?

Кой ще научи народа да мисли? Да му обясни, че със заклинания политика не се прави. Трябва разбиране на нещата и сериозни планове зе корекциите, които ни трябват.

Басейнът на протеста, който трябва да бъде пълен с разбиране на нещата и солидни планове е празен сух. А сега горещите глави от улицата искат да скочат – и то с глава – в това огромно празно бетонно корито.

Но надежда има- Казвам го с отговорност, защото познавам програмата на Движението на Света в Промяна. Очаквай тук да научиш за нея в близките дни.

 

* * *

 

Представление на ученици от СУ Максим Горки

* * *

Драматична игра в училище

Призив

за драматична игра в училище

 

Драматичната или иначе казано сценична игра е голяма липса в работата на нашето българско училище.

Рядко, твърде рядко можем да се срещнем с драматична самодейност. Това е хубава и важна форма, която непременно заслужава подкрепа и поощряване, но тя въвлича в играта една много малка част от децата.

Безспорна най-важното е да се осъзнае, че сценичната игра трябва да бъде приложена като извънредно важна форма на възпитателната работа, с който да се стигне до всеки един ученик.

Този инструмент е преди всичко възпитателен, а не образователен. Той дава възможност децата да се научат да дават израз на чувствата си, което има изключително въздействие върху тяхното емоционално и психическо развитие. Но играта не само учи да даваме израз на чувствата си, а ни прави чувствителни, т. е. да имаме чувства, които след тома могат да бъдат показани. Чуствата и чувствителността могат и трябва да се учат. Който редовно се изпълва с чувства и им дава израз, ще израсне като богата, колоритна и уравновесена личност, ще бъде защитен от множество недъзи и болести на нашето време (агресивност, депресия, „изгаряне“ и т. н.).

 

Като минимална програма

- приканваме всички училища да стимулират драматичната самодейност,

- театрите и лично заангажираните артисти да поемат патронаж над училищната драматична самодейност.

 

Като максимална програма

- молим Министерството на просветата да включи като задължителен предмет в основните и средните училища сценичната игра със седмично един час,

- приканваме специалистите и професионалните организации да подкрепят тази инициатива и да вземат активно участие в изработването на необходимите педагогически технологии, учебници, анализи и т. н.

 

Обичаме да повтаряме: училището подготвя за живота. В такъв случай да си спомним думите на Шекспир: „Целият свят е театър!“

 

* * *