Тоска и Райна

  Една от най-хубавото изпълнение на пората Тоска от Пучини.

* * *

Вертер от Масне

  Вертер от Жул Масне - лирична опера в четири действия

Първо действие
В дома на съдията във Вецлар от отворените прозорци долита детски смях. Бащата, заобиколен от децата си, разучава коледни песни. Макар да е лято, съдията е решил да намери полезно занимание на малките палавници. Голямата дъщеря на съдията Шарлота се приготвя за бал, а по-малката Софи се грижи за домакинството. Веселата глъчка се нарушава от идването на Йохан и Шмит, приятели на съдията. Те го канят на почерпка в близката кръчма.
Незабелязан от никого се приближава Вертер. Той е отскоро в града и за пръв път посещава дома на съдията. Тихите семейни радости, на които е неволен свидетел, го очароват. Той наблюдава със затаен дъх как Шарлота ласкаво се грижи за малчуганите. Очарован е от топлия и нежен глас... Нищо не е в състояние да го отдели вече от нея. Вертер я придружава на бала. Баща ѝ пък се отправя към близката кръчма, където го чакат приятелите.
В топлия юлски здрач към дома на съдята се приближава Алберт, годеник на Шарлота. Отсъствал по служба повече от половин година той се тревожи дали всичко е по старому, дали го помнят, дали любимата му го очаква. Софи бързо разсейва всичките му опасения и успокоен, Алберт си отива.
В полунощ Шарлота и Вертер бавно доближават тъмния вече двор. Проникновено и горещо момъкът говори за своята любов, но Шарлота е тъжна и замислена. Тя не бива да се подава на тези чувства, защото е дала дума пред смъртния одър на майка си, че ще се омъжи за Алберт. Потресен от неочакваното известие, че Шарлота има вече годеник, Вертер се чувства най-нещастният човек измежду всички смъртни.

Второ действие
Септемврийско неделно утро. Развеселени, Йохан и Шмит пийват пред кръчмата, а жителите на Вецлар, празнично облечени, отиват на църква. Между тях са Шарлота и Алберт. Три месеца са изминали вече от тяхната сватба и нищо не засенчва живота на младите съпрузи. Скрит зад клоните на стара липа край пътя, Вертер ревниво ги наблюдава. Той страда жестоко. Алберт, който знае за чувствата му, дружески го съветва да напусне града и да намери спокойствие.
Вертер отвръща, че изпитва вече само приятелски чувства към Шарлота. Но останали насаме, той отново отчаяно ѝ признава любовта си. Младата жена рязко го отблъсква и му казва, че ще се радва да го види за Рождество. Сега е по-добре да замине. Влюбената във Вертер Софи го кани на танц, но той грубо я отблъсква и заявява, че напуска завинаги Вецлар. Останала сама, Софи заплаква. Алберт също е разтревожен. Той осъзнава, че Вертер все още е силно влюбен в жена му.

Трето действие
Вече е Бъдни вечер. Навън тихо вали сняг. Шарлота стои пред камината и препрочита писмата на Вертер, безизходна мъка блика и от трите, но най-страшно е последното. „Ако не дойда на уречения ден, не се сърди, а плачи за мен...”
Идва Софи, която се опитва да разсее сестра си, защото откакто Вертер е заминал, тя непрекъснато е тъжна. Шарлота остава отново сама. Неочаквано на прага застава Вертер. Тук всичко му напомня за изминалите дни. Той говори за безумието да се върне, но нали тя му е определила този ден. Шарлота също е развълнувана. В невъзможност да се овладее Вертер я целува и, опомнил се, моли за прошка. Шарлота му казва никога повече да не доближава този дом.
Идва Алберт. Разбрал, че Вертер се е върнал в града, той е побързал за вкъщи и разтревожено разпитва Шарлота защо младежът е идвал. Напразно разстроената Шарлота се мъчи да намери подходящ отговор. В този момент влиза прислужник и донася писмо. То е от Вертер, който съобщава, че заминава на дълъг път и моли Алберт да му услужи с пистолетите си. Разтрепераната Шарлота дава кутията с пистолетие на прислужника. Алберт излиза, Шарлота намята палтото си и се отправя към дома на Вертер.

Четвърто действие
Тиха Рождествена нощ. Под мека снежна пелена дреме малкото градче Вецлар. Светят звездите, а мъртвобледата луна осветява побелелите дървета и покриви. Отдалеч блести самотно огънче. Това е прозорецът на Вертер. В безмълвието на нощта се чуват изстрели и отново всичко утихва.
Шарлота е закъсняла. На креслото в кабинета си лежи смъртно раненият Вертер. Той е в безсъзнание. В един момент раненият идва на себе си и моли Шарлота за прошка. Последното му желание е да го погребат под старата липа, където толкова пъти е очаквал да зърне отдалеч любимата си. Вертер умира в обятията на ридаещата Шарлота, а отвън се чуват детски гласчета, пеещи коледни песни.

Риенци, последният трибун

 Риенци, последният трибун (на немски: Rienzi, der letzte der Tribunen) е опера в пет действия от Рихард Вагнер. Либретото е по романа на Едуард Джордж Булвер-Литън от 1835 г. Rienzi, The Last of the Roman Tribunes. Премиерата на операта е на 20 октомври 1842 г. в Хофтеатър в Дрезден.

  

* * *

Фигаро тук, Фигаро там

Фигаро тук, Фигаро там – често си го казвахме със и без повод, тананикайки или така само, в „проза“. Знак на отлично настроение, знак, че ни е весело. Въпреки, че животът има голяма нужда от нас. Както Севиля от Фигаро.

Вълшебна каватина. Може би само един съперник има във фантастичната Руслан и Людмила (незаслужено рядко включвана в оперните репертоари). За щастие Севилският бръснар беше – и то с гарантирания си голям успех – в програмата на Варненската опера от 50-те години. Естествено гледах повечето от изпълненията й, знаех я наизуст от край до край. И сега ми е трудно да реша, коя от двата й върха, каватината на Фигаро или арията на клеветата ми харесваше повече. Тази последната ми се струваше по-интелектуална, пък и изобщо предпочитах ариите за баритон и бас.

И до ден днешен виждам ярко цялото изпълнение на Севилския бръснар на варненска сцена. Това беше великолепна постановка. Особено ми харесваше момента когато Дон Базилио е принуден да подпише един документ и навеждайки се над масата с особената си шапка с навити като улеи краища, от нея изтичаше върху листа събралата се в шапката дъждовна вода. Смях в залата. Допускам, че това е било оригинално решение на режисьора. Между впрочем и това беше станало пословична в ежедневния говор (по възможност казвайте го с подходящата мелодия): „Дон Базилио, Вие сте болен!“

Та Фигаро тук, Фигаро там: точна така беше и в квартала. Имаше фигаро и тук и там, макар че това не беше същия майстор. И не му викахме фигаро, а скромно бръснар. Макар че никога не ме е бръснал, а само подстригвал.

Едната бръснарница беше на Пирин, почти до ъгъла с бр. Миладинови, а другия на бр. Миладинови, близо до ъгъла с Рила. Обикновено баща ми ме водеше, ту на единия, ту на другия, не знам по какви съображения. Рядко трябваше да се чака, но вероятно и това е било причина да идем при другия. Естествено и на двете места бяхме познати клиенти.

Самите бръснарници (салон? кабинет? дюкянче?) бяха много подобни. Мисля, че и на двете места имаше по два бръснарски стола (за бръснарницата на Миладинови съм сигурен). Макар и дете, чувствах, че тези столове са сериозна „мирновременна“ работа. Стабилно седяха на един крак, който беше масивна метална отливка, с механизъм за настройване на височината, хубаво тапицирана седалка. Огромно огледало. Огромна бяла кърпа. Блестящи ножици и машинки за подстригване. По указания на баща ми ми правиха пътя на косата в дясно, което е кой знае защо по-редкия навик.

Обичах да ходя на бръснар и да ме подстригват, макар че си знаех, на другия ден в училище (става дума за основните класове) ме очакваха подигравки“ „Магаретата ги стрижат февруари!“ Естествено, кога ги стрижат магаретата зависеше от това теб кога са те подстригали. А на едно чувствително дете му става много-много болно ако го оприличават на магаре…

Никога не оскърбявайте децата!

И още един спомен. Това беше специалитет на бръснарницата на Миладинови: в шкафа в ъгъла имаше два0три буркана със странно съдържание. Обясниха ми, че това са пиявици, които при нужда поставят на врата на клиента и на него му олеква (вероятно). Тези пиявици стояха почти недвижими, залепнали с устата си на плата с който бяха затворени бурканите. Висяха така и на мен ми приличаха по-скоро на водорасли в мътна кафеникава вода. Добре, че тогава не са познавали СПИН и хепатитис.

За вадене на зъби и дума не е ставало.

Гледай на хубавото в живота! И си подсвирквай! „Фигаро тук, Фигаро там!“

* * *

Опери

Ако слушам опера на Верди, наслаждавам се на един истински шедьовър в красива оперна сграда, сред компетентна публика, в нежен облак от скъпи парфюми.

Ако слушам Вагнер, не слушам опера в оперен театър, а се пренасям в някакво въображение. Музиката не гали, не опиянява, а оживява, приижда буйно, често се възвисява в плашеща вълна, стоварва се върху ти, отнася те в непознати светове.

* * *