3 март

 

3 март е, и ще си остане денят на възкръсването на България и затова е, и ще си остане истински празник за българите, както и за всички почетени граждани и приятели на България.

Този празник, както всички празници, дава повод за размисъл. А тези размисли често не са подходящи за празничното настроение, от което имаме такава голяма нужда – и право.

Тка и аз сега ще оставя сериозните размисли за по-късно, а сега само ще споделя една моя мечта: искам да чуя чудесния български химн в изпълнението на един подчертано български оркестър.

Какъв би бил този подчертано български оркестър? Един „обикновен“ симфоничен оркестър, но допълнен с няколко гайди, кавала, гъдулки, тъпана, акордеона и непременно и с пиано.

Такъв състав на оркестъра явно изисква един подходящ аранжимент, направен с изключителен вкус и фантазия.

Сигурен съм, че ще се намерят български композитори и оркестри, които да реализират тази мечта и да смаят света. Ами нали музиката ни е една от най-великите и чудотворни сили, нали наша музика лети в космоса за да му представи човешката цивилизация?

Може би е излишно да го казвам, но все пак ще го споделя: нямам съмнение, че през изминалите десетилетия е имало много случаи, когато народни и подобни оказионни оркестри,  включително со гайди и т. н.  са изпълнявали химна „по ноти“. Без да подценявам преживяванията на слушателите на такива изпълнения, трябва да подчертая, че описаната тук мечта е от по-друга, най-весша, сакрална и космическа категория.

 

* * *

 

До диригентите от целия свят

 

До диригентите от целия свят – Открито писмо

 

Уважаеми господа диригенти! Скъпи приятели!

 

Вие сте посветени служители-жреци на една професия, която доближава човек до идеята за бог.

Вашите жестове раждат музиката на сферите.

Сянка хвърля обаче върху това благородно и завидно призвание един смущаващ жест извън създаването на музика: жестът, с който карате музикантите да станат на крак. Някои богове и особено набедени полубогове, крале и господари правят подобни неща с подвластните си.

Нека да стане неприемливо диригентът да кара музикантите да стават на крак. Да го правят по знак на първата цигулка, но никога по палката на диригента. Музикантите са творци-партньори на диригента, и не марионетки.

Вие имайте единствено грижа да се лее музиката на сферите.

Упражнявайте ролята на човека като бог, пазейки се от грешките на несъвършените.

 

С най-хубави чувства,

Тодор Симеонов

 

* * *

 

Вървят ли двама

 

 Мария Нейкова - Вървят ли двама

 

* * *

 

Прегърнах един полицай

  

* * *

Прелест, по-иначе

 

 

Lei Xu - "Baïlèro" (Chants' d'Auvergne)  by Joseph Canteloube (1879-1957)

* * *

 

Фантазии по Кармен

Bomsori – Waxman: Carmen Fantasie

 

* * *

Песните нямат свършване, ама…

 

В програмата на великото БНР има предаване с интересното заглавие Песните нямат свършване.

В самото това предаване, а и друг път по БНР могат да се чуят невероятни произведения на българския музикален гений. Това са обикновено песни с оригинално модерно звучение, с характер и с някаква опияняваща близост до хилядолетни традиции, витаещи по някакво чудо над нашите земи.

И сега, чуйте ме: 80% от „парчетата“, които се нижат без свършване по БНР са най-обикновени американски „хитове“. 19% са български, а 1% други (главно френски и италиански).

Това е възмутително и скандално.

Какво би било правилно съотношение на песните по БНР?

25% български.

4-5% гръцки, турски, румънски, сръбски, руски, американски, френски, италиански, немски, индийски, китайски.

Останалите за останалите сто страни.

 

* * *

 

Сарасате, Цигански напеви

* * *