Съдбата ме е белязала с дарбата
да сънувам минало и бъдеще, било и не било, хубаво и лошо. Пророк на сън... Случвало
ми се е да се събудя с решение на сложни задачи, а дори и с готово хаику...
Преди повече от половин
век, като ученик сънувах един от най-хубавите си сънища. Сън, в който главното
играещо лице беше родната Варна, такава, каквато вероятно ще е в 2110.
Приказна, достойна столица на една нова Атлантида...
Но ето, в действителността скоро дойде времето на
промените. Нови илюзии разбиха старите илюзии. Магазините се изпълниха със
стока, повърхностите с реклама, въздухът с демокрация и крясъци, улиците с боклуци
и бездомни кучета. Но страната и с нея Варна опустя. Опустяха умовете и
сърцата. Новоизлюпени бизнесари и политикани си развяха байряците, само от един
друг обезпокоени, от никой друг необезпокоени.
Боли ме за хората. Боли ме за страната.
Боли ме за Варна, за моя сън...
Каква картина ни предлага днес лятната столица на Бълтария, перлата на Черно море, кандидатът за културна столица на
Европа? Занемарени сгради, рухнали огради, разбити тротоари, и те заети от
коли, навсякъде боклуци и бездомни кучета, включително по плажове и градини,
които би трябвало да са гордостта на града.
Боклуци и бездомни кучета? Позор за селище, което
иска да е част от цивилизацията!
Позор и три пъти позор!
Позор е да се трае този позор, който може да бъде
измит за 24 часа!
А да се трае 24 години е убийство за достойнството на
живите!
По-точно: самоубийство!
Може би е време да пея реквием за хубавия си сън за
Варна?
О, не! Ще чукам кремъка на вярата в сънищата за да
скокнат искри.
