11 април - Международен ден на тревогата

Арестуването на Джулиан Асанж ни дава сериозен повод за размисъл.

Не че не сме имали време да мислим през последните седем години. Изглежда, че се нуждаем от повече време. Така сме ние, размишляваме върху обичта и подобни въпроси – поне – 2000 години. Но нека бъдем оптимисти, имаме още цяла вечност за мъдруване. Макар че това не е толкова сигурно ...

Британският министър на вътрешните работи се обяснява: "Никой не стои над закона ..." Но кой говори тук за някой? Проблемът не е някой си човек („Какво значи тук някакво си личчнст, пита Вапцаров), а законът.

Законът, който служи на несправедливостта, на потисничеството, на лицемерието.

Ние, отговорните хора на 21-ви век, настояваме за нови закони, които ще защищават всички тези смели братя и сестри, които бият тревога, разобличават лъжата, изкарват на светлина скритите истини.

Нуждаем се от конвенция, която защитава: никой не може да бъде наказан за вярно и отговорно предупреждение, разобличение. А дали това предупреждение е вярно или погрешно, трябва да бъде решавано от международен трибунал.

Възможно е тази инициатива ще остане за дълга година без никаква реакция от страна на правителствата. Не би било изненадващо.

Именно за да се осигури необходимото внимание на широката общественост, предлагам да отбелязваме в бъдеще 11 април като международен ден на тревогата.

Важно е да си припомним всички тези, които са биели тревога, са разобличавали, са ни отваряли очите. Винаги поемайки риск за свободата си и за живота си.

Знаете ли колко такива смели и честни хора са и сега в затвора?

Да не оставим никого забравен! Да се борим за тяхната свобода! Пълна международна амнистия за тези, които ни разкриват истините!

Да държим жива и будна личната ни отговорност.

  

* * *

Вълните на времето – и вълните на едно издание

Може би имам основание да претендирам за световен рекорд по сътворяване, или казано по-малко патетична: написването на книга. Кой знае, може и да имам, но нямам желание за такава слава. Освен това и основанието ми е може би малко – малко! – преувеличено.

Първа строгите факти: книгата започнах да пиша на 1 март, завърших я – включително с предпечатната подготовка, която вече от десетилетие аз правя за издаваните от мен книги – на 18 март, същият ден е изпратих в печатницата, която ми я достави готова на 26 март, денят преди тръгването ми за Варна (която е многократно засегната в съдържанието). Наистина фантастично и като творчески акт, и като техническо постижение.

Истината обаче е по-друга. Около две-трети на материала беше готов – от доста време, а и обема на книгата не е голям. Това е „стандартният“ обем на книгите на моята поредица Светът в промяна (128 страници джобен формат, което е около 7 печатни коли). Да, но останалата част беше изцяло написана за този кратък период от две седмици и половина. При това „репортажа“ за екскурзията ми в „балканите на числата“ беше писан наистина „на живо“, т. е. една значителна част на тези 18 деня беше посветена на съвсем нови (поне за мен) математически „изследвания“. Надявам се, че тази екскурзия беше не само изключително приятна, но и резултатна (за това специалистите ще си дадат преценката, очаквам я с търпение и с голям интерес).

Но – логично е да попита всеки – защо такъв стахановски темп съм си наложил? Причината е доста проста. Пътуването ни за Варна – с тръгване на 27 март – беше решено (по семейни причини) на 28 февруари. И тогава взех смелото, почти неразумно решение за направя това, което и направих. Проектът за тази книга възникна миналото лято, когато в семеен и приятелски кръг обсъждахме току-що написаната ми пиеса. В два различни разговора ми беше даден съвет да издам пиесата, чиято постановка на сцена днес изглежда доста несигурна, или поне далечна. Веднага знаех, че ако го направя това, то в изданието ще бъде включена и новелата, която е нещо като предисловие към пиесата (и дава обяснение за заглавието й, макар че възможно е един ден да намеря по-подходящо заглавие).

Първоначално – от две-три години – вече сериозно ме занимаваше планът да издам един сборник с мои произведения, ако не и точен превод  на излезлия на унгарски такъв (под заглавието Сега, някога), то във всеки случай подобен, вероятно с използването поне на част от унгарския. Заради пиесата (която е най-голямата част от сегашното издание), Вълните на времето не е реализация на този първоначален план, той си остава на дневен ред – ирония на битието: някога…

А ето и съдържанието на Вълните на времето:

Ролята (разказ) ……………………..…………………..……… 3

На другия ден (пиеса) …………………………..……….. 13

Вълните на времето (спомени) ……….………….. 90

Буден дневник (блог) ……..…………….…….……….. 104

Светът е неговите промени (кредо) ……….. 108

За числата (репортаж)……л……………………...….. 116

Апева, моя любов (поезия) ………………………... 125

В следващите си бележки с удоволствие ще представя всяка една от тези 7 части.

* * *