Родният ми квартал – Турската баня

Къщата ни беше хубава, комфортна, бих казал, модерна, разбира се по тогавашните разбирания и стандарти. Но както почти всички къщи тогава, баня нямахме.

Децата без проблем и ежедневно бяха къпани в един по-голям леген или корито (каквито всяко домакинство си имаше, защото тогава още не съществуваха перални машини, можете ли да си го представите живота без тях?). Но при нужда и възрастните си взимаха така баня.

В същото време беше – предполагам доста разпространен в града – навик седмично да се ходи на обществена баня. Често с яд се сещам за прословутия анекдот, че когато България обявила война на Великобритания и съобщили потресаващата новина на Чърчил, той запитал: „Кои? Тези, дето си честитят, когато идат на баня?“ Съмнявам се, че това познание е било част от огромната обща култура на тази тъмна фигура. Представям си под каква пара са биле служителите от британското посолство да намерят необходимата фраза за достоен отговор на нашето безразумно предизвикателство.

Между впрочем, вярно е, че си казвахме „честита баня“. Но това си го заслужаваше върховното удоволствие, което е една истинска баня. За съжаление това чудо вече не съществува, поне по нашите земи. Но в същност не смея да го твърдя, през последните години станаха много неща и в България. Може би отново работят класически турски бани. И сигурно ще дойде ден отново да имаме класически римски бани.

В квартала ни по време на моето детство имаше такава „класическа“ турска баня, недалеч от нас. Трябваше само да пресечем Георги Димитров на нашия ъгъл с Пирин, там където имаше едно малко безименно площадче, и на втория ъгъл в посока към Владислав Варненчик беше банята. Отвън не внушаваше голям респект, по-скоро изглеждаше малка и кива сграда, но вътре беше цяло царство.

Имаше малко преддверие с една или две каси, на стената големи ценоразписи, с такива редове: Теляк – гръб, Теляк - цяло тяло. Всичко беше толкова евтино, че винаги се чудех, има ли смисъл да държат касиерка?

Банята работеше един ден за мъже, един ден за жени, но може би понякога смяната ставаше на обед.

Първо трябваше да си намерим кабинка за събличане (и да й запомним номера). След това по желание следваше потилнята (ето на, Уърдът вече и не я познава, подчертава я като грешка). Тогава тази дума сауна още не се беше появила. Потилнята беше важна за да можем „да си изкараме кирта“. Колкото повече „кр падаше“, толкова по-приятна, по-„успешна“ чувствахме банята. Може би това е нещо подобно на смяната на кожата при земите?

За тази цел работиха и теляците. Един или двама бяха на служба редовно.

Главната зала на банята беше едно голямо кръгло помещение с малки ванички за гребене на вода покрай стените, като от двете страни на ваничките имаше по едно място за гостите. Така те сядаха по двама между ваничките, което често водеше до конфликти, защото съседът ти те плискаше и теб с неговата вода, която беше или много гореща или много студена. За щастие цялата атмосфера предразполагаше към мир и отдаване на удоволствието.

Много обичах характерните за мястото медни тасове, с които си плискахме водата от ваничките. Те стояха на куп в някой ъгъл и преди да седнем на свободното място си избирахме тас.

В средата на залата имаше един обширен подиум, на него лягаха тези, коти ползваха услугите на теляците. А те работиха с големи платнени ръкавици за триене.

След приключването на банята имаше възможност човек да легне на специална дървена пейка в отделна стая за целта. За това можеше да си плати на касата „чаршаф“.

В града, на улица (тогава) Аврам Гачев имаше една прекрасна турска баня, която по разкош не можеше да се сравнява с нашата квартална. Ходил съм там няколко пъти, но нашата си я обичах. Интересно, че не съм чувал за друга квартална (турска) баня. След време започнаха да строят нови „модерни“ обществени бани. Имаше една някъде „по-нагоре“, не мога да й уточня мястото. Тя малко приличаше на този класически модел. Импозантната „супермодерна“ баня до Колони всъщност беше комплекс от кабини с душове (освен басейна, който имаше). Като ученик във Френската, там ходих да си взимам душ през ваканциите. Сега тази сграда е истински хорор (и позор за града).

Честити спомени за баня!

* * *