Не яжте сурови змии – Разговор в Новата градина

Капитан – Учените още спорят от какво произлиза този нов вирус: дали от змия или от прилеп, или змия, която е изяла прилеп. Но съветвам ми, независимо кога и как ще се реши въпросът, вие не яжте нито сурови, нито змии аланглез!

Професорка – Това е ужасна вест, откровено казано, никак не ви е до шеги.

Докторка – За съжаление, тона не е чиста проба шега. Китйците и до ден днешен обичат да ядат неща, от които на нас лошо ни става, като котки и кучета, за паяци и змии да не говорим. И не рядко ги ядат, ако не сурови, наистина аламинут или аланглез, както казва виделия свят наш смел капитан.

Майсторът – Сурови, полусурови, сушени на слънце или пушени храни има при всички народи. Няма защо да ги сочим с пръст китайците. Китайската кухня е чудесна. Сигурно сте чували да казват, че най-голямото благоденствие е да живееш в европейска къща, да имаш японска жена и китайски готвач…

Капитанът – Съгласен съм. Аз наистина си позволих една малко неуместна шега, но не исках да засегна с това никой. По-скоро тревогата работи в мен. Защото опасността изглежда невероятна. И откровено казано, малко недоумявам: защо ни залъгват сега с приказки за змии и прилепи, когато те от хилядолетия са в хранителните вериги. Защо никой не задава въпроса: а няма ли в това роля някоя лаборатория?

Майсторът – Вече очаквах да се явиш с някаква нова конспиративна теория. Как мислиш, ако има такава вероятност, противната страна защо мълчи? Би ли мълчала?

Капитанът – Мъдри Майсторе! Виждал ли си случай „противната“ страна да лайне в подобен случай? А вече колко такива опорочени експеримента са необорим факт?

Професорка – Технически не е изключено този нов вирус да е излязъл от някоя лаборатория, но това при съвременното ниво на науката и съвременното състояние на международно сътрудничество, включително на международен контрол, според мен на практика изключва вероятността това да е било провал на някакъв експеримент или пък нарочна диверсия.

Докторка – И аз се съмнявам това да е конспирация, но никак не се съмнявам, че ще плъзват всякакви такива теории и всички възможни и невъзможни лагери ще бъдат заподозрени. Което мен най-много ме вълнува: какво ни очаква в близките месеци?

Професорка – Всичко зависи от развоя на следващите дни. Ако епидемията продължава да се ускорява, може да очакваме апокалиптични ситуации: срухване на здравеопазването и срухване на световната икономика.

Майсторът – Очите на страха са големи. Безспорно пред такава опасност сме, каквато рядко сме срещали, но не сме без опит. Вярно е, че светът много се промени. Хората свикнаха на един живот със сравнително голяма сигурност и с доста удобсва. Виж например, какво обичайно нещо е да решиш и веднага да тръгнеш с един самолет за другия край на света. А сега изведнъж нещата рязко се променят. Това може да се окаже невероятен шок за хората. Но най-вече от павиката трябва да се пазим и от безумието, което може да последва при такава паника. Трябва да вярваме в силите си. Ще се справим. Лесно или трудно, но ще се справим.

* * *

Богат на дорове ден!

Каквото и да ядем, пием или правим, знаем това колко калории ни дава или отнема. Или не знаем, но бихме могли да знаем.

Но какво е всъщност тази калория? Някакъв вид материя или енергия, които не е пряко въплътени в материя?. Защото и светлината и топлината на Слънцето са енергия.

Та как да не е важно да знаем точно колко енергия изразходваме или изгаряме за работата си?

Но защо понятието калория като мерна единица на енергията е толкова самотно? Помислете си само за останалите съставки на храната ни: мазнини, протеини, A, B1, B2,…, B12 и хиляди разни добавки ...

Защо не броим радостта, да, добре, но по-точно какво на радостта? Степента й?

Колко радост е едно добро кафе? Колко радост е една опера? Усмивката на нашия партньор, на нашето дете?

Колко какво?

Ами нека да е дор мерната единица, по старогръцката дума дорос (дар).

Добре, но колко дора да бъде хубавото кафе?

Да, това изисква внимателно обмисляне. Изисква обстойно изследване на общественото мнение. Научен дебат.

Мисля, че проблемът трябва да бъде оставен да ферментира няколко години или дори няколко десетилетия.

Но някога трябваше да започнем, а това някога е днес.

На първо място ще се опитам да опиша няколко конкретни „оценки“, основани на самонаблюдение.

Пробуждане - 0 - 200

Душ - 50 - 400

Миене на зъбите - 20 - 100

Закуска - 10 - 360

Един час работа - 50 - 500

Разходка - 100 - 800

Половин час разговор с приятел - 200 - 1600

Една прегръдка - 100 - 600

10 минути с любим човек - 200 - 1500

Да правиш любов - 500 - 5000

Раждане на първото ни дете - 20 000 - 2 000 000

Една книга - 600 - 18 000

Един артистичен спектакъл - 300 - 25 000

Един хубав спомен - 100 - 12 000

Това е всичко. И ведгага един куп въпроси, един от друг по-важни.. Например: защо тази голяма разлика? Всъщност това едва ли би трябвало да се обяснява: нашата радост зависи от много фактори, и то в много голяма степен. По-вълнуващият въпрос е от какво в зависят в най-голяма степен „резултатите“ ни? Каква е ролята на личността в това? Каква е ролята на социализацията и възпитанието? Колко влияят външни моментни условия? В какво физическо и психическо състояние се намираме и т.н. и т.н.

Друг важен въпроси е: колко дора са необходими на ден? От какво зависи дневната ни нужда? Знаем, че има значителни разлики в нуждата от  калории в зависимост от работата, която вършим.

И как ни се отразяват гига-дозите?

Досега писането на този пост ми даде 2480 дора.

А колко дора ти даде четенето на тази статия?

Чудесно! Продължаваме!

* * *

Варница

От доста време се въртеше в главата ми тази мисъл И ето най-после миналия петък, 17-и януари 2020 я осъществих.

Рецептата е проста: направи една хубава традиционна баница на листи (не на вити рула). След като си готов с това, гарнирай я отгоре като една хубава пица.

Опечи я (30-35 минути).

Извади я. (Гарнитурата може да се допълни с нещо по вкус.)

Почакай малко за да не се опариш.

Сядай )със семейството или със приятели), и яж.

Добър апетит!

Вълшебно, нали?

Но що е то?

Ами варница.

Отдолу баница, отгоре пица. А цялото варница.

Край, нова страница в кулинарията. Спукана й е работата на пицата. Започва триумфалният поход на варницата към световната слава.

Да увековечи името на Варна и моща на варненския кулинарен гений!

Чуваш ли, господин кмете? Чувате ли стопани шеф-готвачи на варненските баничарници, пицарии и ресторанти!

Развихряйте се!

Светът иска варница! 

* * *

Юлиада

Здравей, Д.!

В едно предишно писмо бях загатнал за нещо невероятно, което се случи – между много други неща – в седмицата преди Коледа. Но понеже мен ме обсаждат непрекъснато задачи и грижи, и до днес останах длъжник с разказа си за голямото събитие.

То започна още със събуждането ми от обичайната (задължителната) сиеста. Да отбележим точната дата: 17 декември 2019. Мисълта ми беше осеяна от сиянието на един нов стих. Дали беше това видение звон, не мога да кажа. Мисля, че и двете, и повече. Съзнанието ми веднага осъзна същността на новото чувство: новата форма.

Аз съм вече добре закален с апевата, която детронира хайкуто като най-къса стихотворна форма с 15 срички- Но това вече е една ли не абсурдно.

Може би подигравка на съдбата. Преди седмици в едно интервю сам обяснявах, че като търсих на времето подходяща форма, обмислих много решения и с 16, и с 14, и с 12 срички, но накрая сметнах, че вероятно 15 срички е този минимум, който все още позволява да споделим една смислено артистично съдържание.

И ето ти теб сега: стих с 6 срички!

Наистина, граничещо с абсурда.

Само че още преди да се замисля по тези дилеми, в главата ми вече звучаха 3-4, скоро и повече стихчета  в тази нова форма: три реда, по две срички на ред.

Веднага ми стана ясно, че работата е сериозна. Формата от първо ми, нямаше какво да се доизкусурява по нея. Само име трябваше да се даде на новороденото. До крайното решение за това стигнах след различни опити на другия ден: юлиада.

Не затова стана новата форма юлиада, защото съм роден в юли и това е любимият ми месец, а в чест на една велика личност, на който всъщност дължим първата всеизвестна юлиада. Но-нататък ще ти пиша моя вариант на този бисер, тогава сама ще се сетиш, за кого става дума.

Добре, ето ме на 18 декември ентусиазиран, щастлив, с около 20-30 юлиади. Какво обмисля в такъв случай един заклет книгоиздател? Естествено да издаде една антология с юлиади. Добре, един ден…

Ама аз не знам, какво е един ден. Още повече, че тези дни и друга една важна задача е постоянно пред очите ми: коледни подаръци за всички членове на семейството. Коледни подаръци? Виж, това е хубава идея. До другите подаръци и една антология с новата поетична сензация. Но днес е сряда. В петък стопанският живот в Унгария. Все пак искам оферта от печатницата. Офертата е приемлива и най-важното: приемат да я отпечатат „книжката?, ако четвъртък до началото на работния ден получат подготвения материал. Речено-сторено. С имейл искам ISBN номер от националната библиотека, защото една истинска книга не може без това. И започвам предпечатната подготовка.

Четвъртък в 8 часа материалът е изпратен в PDF на печатницата. 24 страници с корица, с 23 подбрани юлиади. (първата лицева е втората страница с импресума не съдържат стихотворение, на останалите 22 страници по едно и едно още на задната вътрешна корица, в известен смисъл подсилено, като знак на признателност съм невероятния унгарски език.

И още една подробност: размерите на антологията са 42 на 42 мм. Т. е. „книжката“ е толкова, колкото една по-голяма пощенска марка.

Петък, 20 декември 2019 в 1 часа на обед получавам от печатницата готовите екземпляри. Вероятно в книгоиздаването това е уникален случай. Но мен едно ме интересува: харесват ми юлиадите.

И семейството получи един извънреден подарък, и задължителните 6 екземпляра са предадени от печатницата на вечността в националната библиотека, и читателите могат да си поръчат антологията по сайта на най-големия търговец на книги в Унгария.

А сега най-трудното: могат ли да се преведат тези юлиади на български или на какъвто и да бил друг език? Труден въпрос. Още нямам опит. Ще се опитам да се сдобия, но кой знае, колко време ще ми трябва за това. Вероятно някои ще могат да се преведат смислено и вероятно ще могат да се пишат нови от други автори. Бъдещето ще покаже.

За днес една, обещаната юлиада:

Дойдох.

Видях.

Плача.

(Е, защо юлиада?)

Който се е запознал с тази новост е повече или по-малко възторжен (вероятно отчасти от такт или уважение). Един от най-добрите ми приятели обаче ми направи една доста сериозна критика, не толкова заради новата форма, а за това че „не ме свърта“ и не се занимавам достатъчно с това произведенията ми да имат по-голям успех на пазара). Знам, че от истинска другарска обич ме кастри, но което беше най-милото в случая е това, че критиката си въведе, цитирайки една юлиада:

Умен

човек,

не тъй!

Казах си: от това да те цитират, по-хубава критика как да иска умен човек?

С приятелска прегръдка,

Тодор

* * *

2020 г. - предизвикателствата

Новата година пристигна. Е, хайде на работа!

Всеки сам ще си решава, кое е най-важно за него в живота му. Но нека помислим и заедно, каква е общата ни задача в нашия общ живот сега и тук на тази Земя! Междувременно да нямаме съмнение, че колкото и много индивидуалисти да има между нас, общ живот, общи задачи, обща отговорност съществува.

На думи това много не се оспорва, напротив: за това се издумват много, понякога може би прекалено много думи. Проблем винаги с на действието има, вероятно поради липсата на разумна програма. Защото ако имаше разумна програма за действие, много хора щяха да работят, без да чакат другите.

Да, това са шумни думи, които често смущават разума! Сигурно е излишно да напомняме за милионите, които самоотвержено скандират по цял свят: „Климатична криза! Да направим срещу нея!"

Добре! Чудесно! Но какво да направим?

Преди да мобилизираме целия наш интелектуален и действен капацитет, нека се опитаме да обмислим разумно всичките най-големи предизвикателства, които ще бъдат на дневен ред през 2020 г.!

Ето списъкът, както аз го виждам.

Опасността от война

Отравяне на околната среда (въздух, вода, почва, хранителна верига)

Пандемична заплаха

Увеличаване на социалните неравенства

Опасност от тъмнина

Опасността от ИИ

Опасността от престъпността

Опасностите на промяната на климата

Този списък, както обикновено всички подобни списъци, може да породи безкрайни спорове: защо тези опасности, защо не и други, защо в този ред и т.н. Без да пречим на смислените дебати, без да се придържаме към горния ред, нашата целта и намерението ни е да очертаем конкретна програма за действие възможно най-бързо, разчитайки на всички хора, които искат да действат.

Не някога.

Сега!

* * *