понеделник, 24 октомври 2022 г.

Трудна, но важна борба

 

Големите сили докараха света на ръба на пропастта, пропастта на истинския „край на историята“.

Каква ирония на съдбата: тези големи сили преди всичко „руска рулетка“ играят със самите себе си, но за съжаление твърде е възможно да повлекат след себе си и цялото човечество.

Твърде тривиална реакция е да пророкуваме апокалипсис. Основното положение, че войната в Украйна е голяма – и добре контролирана – геополитическа игра, „полезно“ лабораторно изследване на стотици нови оръжия, техники и технологии (в които активно участват не само САЩ и Русия, но и десетки други страни, вкл. Израел и Иран). А да не говорим, какъв бизнес е тази война. Вероятно всички участващи са готови да я траят тази странна война дълги години. (Колко трае войната на САЩ, пардон, на „съюзническите сили“ в нещастния Афганистан?

При това положение световна война би била „нещастен случай“, нежелан от никого.

Може ли това да ни успокои съвестта?

Честен човек не може да се примери с тази блатоубийствена война в Украйна и не може да не я намира за реална опасност за цялото човечество.

Неместен и неморален е всеки, който се заплита в лицемерни разсъждения за помощ на тази или онази страна.

Една задача имаме: да се постигне незабавно примирие по фронтовете и да се започне общото изграждане на вечен мир на Земята.

За това като че ли би трябвало някаква „вълшебна формула“, която да позволи на големите сили без поражение да излязат от капана на този исторически конфликт. Но ето, Движението на Света в Промяна формулира едно реално предложение, което може да се приема в подходяща за всички форма.

Но както тъй често се случва, гласът на един обикновен човек, като мен не стига до ушите на големите сили.

Почнах да си блъскам главата, кого да помоля да представи това предложение на световната общественост. Направих и два опита с личности, които заеха през изминалите седмици позиции в интерес на мира. Това – за сега – не даде резултат.

Продължавам да си блъскам главата, към кого да се обърна. Трябва да призная, че бях съкрушен да установя, че духовният ни свят днес е като някаква пустиня. В нито една област не виждам безспорни и приемливи за голямото болшинство личности. Какъвто например можеше да бъде един Ганди, Лутер Кинг, Жолио-Кюри, Мандела…

Сигурен съм, че по Земята живеят много милиони истински хора, но днешният свят не допуска в кастата на „целебите“ истински личности, които да бъдат представители пред „господарите на света“. Тъй че нищо няма да ми помогне методът на Диоген.

Борбата за мир никога не била така трудна. И никога не е била така важна.

Направи своя избор, човек!




* * *

 

неделя, 23 октомври 2022 г.

Български език – Късмет, не ти ли липсва?

 

Една от най-големите ми болки във връзка с българския език липсата на наша собствена и подходяща дума (или думи) за това, което обикновено наричаме късмет.

Защо да ни трябва друга дума, като си имам късмет? Алергията към думите от турски произход лека-полека преминава. Кого ще дразни една турска дума между хилядите англицизми?

Аз не смятам, че е разумно да прокудим от речника си всичко, което има чужд корен, но въпрос на достойнство е да се справяме със собствени средства при словесната изява на чувствата си и мислите си.

А късметът е важна и деликатна работа. Надали трябва да обяснявам, защо късметът е важно нещо в живота, но защо казвам, че е деликатно? Защото често объркваме късмет и щастие. Казваме: имах щастието… когато искаме или трябва да кажем: имах късмета…

Огромна е разликата между щастие и късмет. Щастието е щастие когато е отслужено и заслужено. Късметът е късмет именно защото не сме го нито отслужили, нито заслужили, а ни е даден сляпо.

Между впрочем объркване на тези две понятия има и в други езици, но това е друг, по-скоро психологически, морален и философски въпрос.

И както скърбях, че си нямаме наша, хубава, звучна, изразителна дума за късмет, се сетих за една полузабравена, много рядко ползвана дума: слука.

Каква слука имах да се сетя за нея.

Въпросът, по-точно десетките въпроси за обема, характера, функционалността, стилистиката на тази дума не са за тази бележка, но си заслужават да бъдат поставени и разискани.

Например, какво е общото и какво е различното в слука и шанс?

Важното е, че сега съм безкрайно щастлив, че намерих решение за една от най-големите ми болки, двързани с българския език. 




* * *

 

вторник, 11 октомври 2022 г.

Български език – Роден език

 

Обичам българския език, но не питай защо. Такъв въпрос е толкова безсмислен, недостоен, колкото ако питаш защо обичам майка си и баща си.

Между впрочем да не пропускаме да го кажем: родният ни език не е само език майчин, а и език бащин. Искрено съчуствие към всеки, който е израснал без майка или без баща или пък и без двамата. Такива никак не са малко, но и това е едно от чудесните качества на човека, че сме способни да се преборим и с най-големите загуби  и трудности.

Но не това е най-важното, че обичам българския език. По важно е че с него –както казва поетът – „под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога“.

Обичта си е обич, но връзката ни (на българския език и мен) е сложна и от ден на ден става по-сложна. Аз старея, той младее. Все повече новобългарски черти се появяват по него (които според мен не винаги му стоят добре, но какво да се прави, цивилизационните избори на много наши съезичници имплантират иновативни акценти).

Така че започвам една поредица от разни мисли и размисли за тоз наш вълшебен български език.

 



* * *

 

Вървят ли двама

 
 Мария Нейкова - Вървят ли двама
 
* * *
 

неделя, 9 октомври 2022 г.

Прегърнах един полицай

  



* * *


4 приятели – Въпросите на капитана

 

ДокторкаСпоред министъра на полицията на тези идбори е имало много, много по-малко купуване на гласове.

Капитанът – Ах, това е чудесно! Интересно, кой получи така по-малко гласове?

 



* * *