неделя, 16 декември 2018 г.

Аврам Гачев II – Родният ми квартал


Под сърцето на майка ни, в чудния свят на утробата, после в ръцете й и кута й, в в първото корабче на живота: детската люлка, на четири крака из агората на детската стая, великите географски открития  на два крака, като пиян моряк в двора, първите авантюри на улицата пред дома ни.
И после идва ред на големия свят. Който започва с ъгъла и – о, какви вълнения – покоряването на съседната улица. Там дълго време няма да се чувстваме като у дома си, но става част от жизненото ни пространствол Странна смесица от познато и непознато. Винаги сме готови да хукнем към къщи, ако възникнат проблеми. А дома ни е близо: на два0три ъгъла, в зависимост от годините ни и, разбира се, от физическите и духовни качества. Любознателност и пъргави крачета -  и стигаш до четвъртия ъгъл, по зигзаг.
Близкият ъгъл до родната ми къща беше ъгълът на Пирин и Рачински. На самия ъгъл, от нашата страна, но отвъд Рачински имаше едно важно важно заведения: млекарницата. Две-три стълби пред ъгловата врата правиха посещението като екскурзия в планината. По-късно не ми създаваха проблеми. В млекарницата най0често купувахме мляко. Прясно и кисело. Никога не ми стана ясно защо го наричат кисело киселото мляко, когато то не е кисело, ами има вкус на тъй-нареченото кисело мляко, какъвто вкус няма нищо друго. Кисело мляко и маминка правеше често в къщи, в стаята си. Много обичах да следя процедурата: в една огромна бяла порацеланова купа беше топлото мляко, подквасено, покрито с някакъв капак, под койт маминка поставяше една дълга дебела нишка от навит памук, края на кйто висеше в една малка чинийка: „да се изтича водата от млякото“. Накрая завиваше хубаво купата едно малко кожухче.
Но такова домашно мляко маминка правеше от време на време, и по-често когато бях съвсем малък. По-късно тези случаи оредяха. А млако, особено кисело мляко купувахме всеки ден. За тази цел си носихме собствени съдове: бутилки за прясното мляко и купи или тенджери за киселото мляко. Особено естетично и гастрономическо удоволствие за мен беше купуването на кисело мляко. Носеха го в големи кръгли алуминиевия тави, които при доставянето ги нареждаха една върху друга. Продавачът като приключи с едната (това беше най-лошото да ти оберат последното от тавата), слагаше празната настрани, вземаше от купа следващата, с замах сваляше колемия кръгъл капак, като някакъв фокусник, който с елегантен жест девоалира празният цилиндър със зайче. Прелест беше по-малко или повече дебелата шуплеста кора, „каймака“ на новата порция кисело мляко. Две-три гребвания с голямата лъжица и единият килограм кисело мляко се намесваше в мойта купа. Бързо, но внимателно тръгвам. Но уви, не можех да се прибера толкова бързо, че по пътя да не изям – незабелязано – приятно гъделичкащия небцето ми каймак.


* * *

Няма коментари:

Публикуване на коментар