Под
сърцето на майка ни, в чудния свят на утробата, после в ръцете й и кута й, в в
първото корабче на живота: детската люлка, на четири крака из агората на
детската стая, великите географски открития
на два крака, като пиян моряк в двора, първите авантюри на улицата пред
дома ни.
И
после идва ред на големия свят. Който започва с ъгъла и – о, какви вълнения – покоряването
на съседната улица. Там дълго време няма да се чувстваме като у дома си, но
става част от жизненото ни пространствол Странна смесица от познато и
непознато. Винаги сме готови да хукнем към къщи, ако възникнат проблеми. А дома
ни е близо: на два0три ъгъла, в зависимост от годините ни и, разбира се, от
физическите и духовни качества. Любознателност и пъргави крачета - и стигаш до четвъртия ъгъл, по зигзаг.
Близкият
ъгъл до родната ми къща беше ъгълът на Пирин и Рачински. На самия ъгъл, от
нашата страна, но отвъд Рачински имаше едно важно важно заведения:
млекарницата. Две-три стълби пред ъгловата врата правиха посещението като екскурзия
в планината. По-късно не ми създаваха проблеми. В млекарницата най0често
купувахме мляко. Прясно и кисело. Никога не ми стана ясно защо го наричат
кисело киселото мляко, когато то не е кисело, ами има вкус на тъй-нареченото
кисело мляко, какъвто вкус няма нищо друго. Кисело мляко и маминка правеше
често в къщи, в стаята си. Много обичах да следя процедурата: в една огромна
бяла порацеланова купа беше топлото мляко, подквасено, покрито с някакъв капак,
под койт маминка поставяше една дълга дебела нишка от навит памук, края на кйто
висеше в една малка чинийка: „да се изтича водата от млякото“. Накрая завиваше
хубаво купата едно малко кожухче.
Но
такова домашно мляко маминка правеше от време на време, и по-често когато бях
съвсем малък. По-късно тези случаи оредяха. А млако, особено кисело мляко
купувахме всеки ден. За тази цел си носихме собствени съдове: бутилки за
прясното мляко и купи или тенджери за киселото мляко. Особено естетично и
гастрономическо удоволствие за мен беше купуването на кисело мляко. Носеха го в
големи кръгли алуминиевия тави, които при доставянето ги нареждаха една върху
друга. Продавачът като приключи с едната (това беше най-лошото да ти оберат
последното от тавата), слагаше празната настрани, вземаше от купа следващата, с
замах сваляше колемия кръгъл капак, като някакъв фокусник, който с елегантен
жест девоалира празният цилиндър със зайче. Прелест беше по-малко или повече
дебелата шуплеста кора, „каймака“ на новата порция кисело мляко. Две-три
гребвания с голямата лъжица и единият килограм кисело мляко се намесваше в
мойта купа. Бързо, но внимателно тръгвам. Но уви, не можех да се прибера
толкова бързо, че по пътя да не изям – незабелязано – приятно гъделичкащия
небцето ми каймак.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар