За живото изкуство

Най-съвършеното изкуство е живото изкуство.

Изкуства има много. И това е чудесно. Всяко изкуство заслужава нашето безусловно уважение.

Но най0сйвйршенното, най0вишто изкуство и живото: това изкуство при което творецът и аз, съпричастният заедно преживяваме чудото. Преживяване – в него откриваме същността, смисъла на живота.

Пази живота! Пази живото изкуство! То е вечно и ще го има докато има човек. Но приижда изкуственото- Нахлува виртуалното. Живот на прах? Инстантен живот?

Не! Всичко си има отредено място и време, но това ние трябва да го отредим. И ако правилно го отредим, а не се оставяме творците на пари да ни диктуват, всичко ще бъде наред.

Сега не е наред. Като много други ценности, и живото изкуство губи позиции, изтича от живота ни.

Да не го позволяваме!

* * *

Опери

Ако слушам опера на Верди, наслаждавам се на един истински шедьовър в красива оперна сграда, сред компетентна публика, в нежен облак от скъпи парфюми.

Ако слушам Вагнер, не слушам опера в оперен театър, а се пренасям в някакво въображение. Музиката не гали, не опиянява, а оживява, приижда буйно, често се възвисява в плашеща вълна, стоварва се върху ти, отнася те в непознати светове.

* * *

Обаянието на живота

 

Петер Йохан Непомук Гайгер (11 януари 1805 Виена– 29 октомври 1880, Виена) е известен австрийски художник.

Първоначално иска да следва семейната традиция и да стане скулптор, но рисуването става неговата стихия. Той илюстрира „Безсмъртните на родната земя“ на Антон Циглер от 1839–40. До 1848 прави множество илюстрации на исторически произведения и поезия, но също така прави маслени картини за австрийското кралско семейство.

Завръщайки се от пътуване до Ориента с княз Фердинанд Максимилиан Йосиф през 1850 г., той навлиза в особено творчески период. През 1853 става професор във Виенската художествена академия. Създава много нови творби за кралското семейство, включително илюстрации на Гьоте, Фридрих Шилер и Уилям Шекспир. В множество картини,  илюстрации и албуми пресъздава живота на Ориента.

Неговите еротични рисунки са особено запомнени от познавачите на жанра, създаването на които безспорно изглежда невероятно за такъв академичен и придворен художник. А всъщност тази колекция съвсем императивно поставя въпроса за тази „слабост“ на човека, на мъжа и жената, крита с толкова фалш, с глуповата прюдерия. Колко по-богат би бил света с удоволствия за тялото и душата, ако не крием и още по-важно: не потискаме еротичните си чувства.

И какво важна (а всъщност тривиална) поука: култът към телесните радости не започва със „сексуалната революция“ от 60-години на 20-ия век. Но не и през 60.те на 19.ия. Дори не с Афродита и Ерос. Култът към еротиката е обаянието на живота.

 

* * *