11 април - Международен ден на тревогата

Арестуването на Джулиан Асанж ни дава сериозен повод за размисъл.

Не че не сме имали време да мислим през последните седем години. Изглежда, че се нуждаем от повече време. Така сме ние, размишляваме върху обичта и подобни въпроси – поне – 2000 години. Но нека бъдем оптимисти, имаме още цяла вечност за мъдруване. Макар че това не е толкова сигурно ...

Британският министър на вътрешните работи се обяснява: "Никой не стои над закона ..." Но кой говори тук за някой? Проблемът не е някой си човек („Какво значи тук някакво си личчнст, пита Вапцаров), а законът.

Законът, който служи на несправедливостта, на потисничеството, на лицемерието.

Ние, отговорните хора на 21-ви век, настояваме за нови закони, които ще защищават всички тези смели братя и сестри, които бият тревога, разобличават лъжата, изкарват на светлина скритите истини.

Нуждаем се от конвенция, която защитава: никой не може да бъде наказан за вярно и отговорно предупреждение, разобличение. А дали това предупреждение е вярно или погрешно, трябва да бъде решавано от международен трибунал.

Възможно е тази инициатива ще остане за дълга година без никаква реакция от страна на правителствата. Не би било изненадващо.

Именно за да се осигури необходимото внимание на широката общественост, предлагам да отбелязваме в бъдеще 11 април като международен ден на тревогата.

Важно е да си припомним всички тези, които са биели тревога, са разобличавали, са ни отваряли очите. Винаги поемайки риск за свободата си и за живота си.

Знаете ли колко такива смели и честни хора са и сега в затвора?

Да не оставим никого забравен! Да се борим за тяхната свобода! Пълна международна амнистия за тези, които ни разкриват истините!

Да държим жива и будна личната ни отговорност.

  

* * *

Обаянието на живота

 

Петер Йохан Непомук Гайгер (11 януари 1805 Виена– 29 октомври 1880, Виена) е известен австрийски художник.

Първоначално иска да следва семейната традиция и да стане скулптор, но рисуването става неговата стихия. Той илюстрира „Безсмъртните на родната земя“ на Антон Циглер от 1839–40. До 1848 прави множество илюстрации на исторически произведения и поезия, но също така прави маслени картини за австрийското кралско семейство.

Завръщайки се от пътуване до Ориента с княз Фердинанд Максимилиан Йосиф през 1850 г., той навлиза в особено творчески период. През 1853 става професор във Виенската художествена академия. Създава много нови творби за кралското семейство, включително илюстрации на Гьоте, Фридрих Шилер и Уилям Шекспир. В множество картини,  илюстрации и албуми пресъздава живота на Ориента.

Неговите еротични рисунки са особено запомнени от познавачите на жанра, създаването на които безспорно изглежда невероятно за такъв академичен и придворен художник. А всъщност тази колекция съвсем императивно поставя въпроса за тази „слабост“ на човека, на мъжа и жената, крита с толкова фалш, с глуповата прюдерия. Колко по-богат би бил света с удоволствия за тялото и душата, ако не крием и още по-важно: не потискаме еротичните си чувства.

И какво важна (а всъщност тривиална) поука: култът към телесните радости не започва със „сексуалната революция“ от 60-години на 20-ия век. Но не и през 60.те на 19.ия. Дори не с Афродита и Ерос. Култът към еротиката е обаянието на живота.

 

* * *

 

Е, добре, а какво трябва?

Фактът е малко, мнението е много.

(Из афоризмите на Тодор Симеонов)