Криворазбраната демокрация
Смешна позорищна
игра
Написана
от
Т. А. Симеонов
Б(удапеща и Варна)
2021 година
© Т. А. Симеонов
* * *
Криворазбраната демокрация
Смешна позорищна
игра
Написана
от
Т. А. Симеонов
Б(удапеща и Варна)
2021 година
© Т. А. Симеонов
* * *
Тук, някъде в Галактиката, по-точно във
варненския Драматичен театър, сега, някога, по точно в 7 часа вечерта на 2
септември 2021 година светлините угасват за да започне премиерата на Амадеус.
И
ето, изригва чудото на изкуството.
Благодаря
на Съдбата, че съм тук и сега.
Премиера
на пиесата на английския писател Питър Шафър (1926-2016), написана в 1979 и
играна оттогава на десетки големи сцени. Постановката е на младия, но вече
доказал гост-режисьор Стайко Мурджев.
Чудото
на живото изкуство ме поглъща. Нищо от вън или от вътре не смущава съвкуплението
ми с оживялото въображение на Твореца. Мисълта ми почтено мълчи, както подобава
в такива моменти. Това е момента на чувствата. Велик момент, огънят на Феникса.
Но
ето, идват аплодисментите. Мисъл и чувства отново са на равна нога. Първото,
което осъзнавам, е че този изключителен спектакъл е 3 в 1. Първо една гигантска
и трагична монодрама, монодрамата на Салиери (Стоян Радев). Тя може би дава
90% от текста на пиесата. Само запаметяването им е невероятно постижение.
Втората съставка е самият „театър“, поредицата от „сцени“ и „картини“, където „главната
роля“ се падаше на Моцарт (Ненчо Костов) и почети наравно с него и на Констанца
(Христина Джурова). Двамата блестящо се справиха с ролите си, но трябва да
подчертая, че целият сравнително многоброен екип игра великолепно. Тук да си
призная, че един единствен път изпитах желание да изръкопляскам една сцена:
когато Катерина Кавалиери (Александра Майдавска) изпълни арията на Констанца от
Отвличане от сарая. Третият елемент или пласт на спектакъла беше един балет, или по-точно „мулти“ перформанс от музика (главно от Моцарт, но според афиша и от Петър
Дундаков), светлинни ефекти и „сценична пластика“ (хореограф Станислав Генадиев).
Тази
„троична рецепта“ е дадена, закодирана в самата пиеса на Шафър. За щастие
творческият – видим и невидим – колектив отлично се справи с големите
предизвикателства и безспорно станахме свидетели на нещо, което ще остане
забележително събитие в историята на варненския театър. Стогодишната му история
заслужава едно достойно продължение. И ето то днес се роди – по някаква милост
на Съдбата: пред моите очи. В които между другото е жив и баща ми, играл на
тази съща сцена преди 100 години. А може би и той е видял с моите очи този
празник и неговото сърце също така се е изпълнило с радост, както и моето. Той
не беше Леополд Моцарт, а Ангел Тодоров – но това е друга тема.
Колкото
за Амадеус – оставам длъжник, защото един куп мисли, преживявания, импресии заслужават
да бъдат споделени. Не обичам да съм длъжник, очаквайте продължение, но днес
думата да остане единствено на възторга и благодарността за този изключителен празник.
Благодаря. Благодарим.
* * *