Юлиада

Здравей, Д.!

В едно предишно писмо бях загатнал за нещо невероятно, което се случи – между много други неща – в седмицата преди Коледа. Но понеже мен ме обсаждат непрекъснато задачи и грижи, и до днес останах длъжник с разказа си за голямото събитие.

То започна още със събуждането ми от обичайната (задължителната) сиеста. Да отбележим точната дата: 17 декември 2019. Мисълта ми беше осеяна от сиянието на един нов стих. Дали беше това видение звон, не мога да кажа. Мисля, че и двете, и повече. Съзнанието ми веднага осъзна същността на новото чувство: новата форма.

Аз съм вече добре закален с апевата, която детронира хайкуто като най-къса стихотворна форма с 15 срички- Но това вече е една ли не абсурдно.

Може би подигравка на съдбата. Преди седмици в едно интервю сам обяснявах, че като търсих на времето подходяща форма, обмислих много решения и с 16, и с 14, и с 12 срички, но накрая сметнах, че вероятно 15 срички е този минимум, който все още позволява да споделим една смислено артистично съдържание.

И ето ти теб сега: стих с 6 срички!

Наистина, граничещо с абсурда.

Само че още преди да се замисля по тези дилеми, в главата ми вече звучаха 3-4, скоро и повече стихчета  в тази нова форма: три реда, по две срички на ред.

Веднага ми стана ясно, че работата е сериозна. Формата от първо ми, нямаше какво да се доизкусурява по нея. Само име трябваше да се даде на новороденото. До крайното решение за това стигнах след различни опити на другия ден: юлиада.

Не затова стана новата форма юлиада, защото съм роден в юли и това е любимият ми месец, а в чест на една велика личност, на който всъщност дължим първата всеизвестна юлиада. Но-нататък ще ти пиша моя вариант на този бисер, тогава сама ще се сетиш, за кого става дума.

Добре, ето ме на 18 декември ентусиазиран, щастлив, с около 20-30 юлиади. Какво обмисля в такъв случай един заклет книгоиздател? Естествено да издаде една антология с юлиади. Добре, един ден…

Ама аз не знам, какво е един ден. Още повече, че тези дни и друга една важна задача е постоянно пред очите ми: коледни подаръци за всички членове на семейството. Коледни подаръци? Виж, това е хубава идея. До другите подаръци и една антология с новата поетична сензация. Но днес е сряда. В петък стопанският живот в Унгария. Все пак искам оферта от печатницата. Офертата е приемлива и най-важното: приемат да я отпечатат „книжката?, ако четвъртък до началото на работния ден получат подготвения материал. Речено-сторено. С имейл искам ISBN номер от националната библиотека, защото една истинска книга не може без това. И започвам предпечатната подготовка.

Четвъртък в 8 часа материалът е изпратен в PDF на печатницата. 24 страници с корица, с 23 подбрани юлиади. (първата лицева е втората страница с импресума не съдържат стихотворение, на останалите 22 страници по едно и едно още на задната вътрешна корица, в известен смисъл подсилено, като знак на признателност съм невероятния унгарски език.

И още една подробност: размерите на антологията са 42 на 42 мм. Т. е. „книжката“ е толкова, колкото една по-голяма пощенска марка.

Петък, 20 декември 2019 в 1 часа на обед получавам от печатницата готовите екземпляри. Вероятно в книгоиздаването това е уникален случай. Но мен едно ме интересува: харесват ми юлиадите.

И семейството получи един извънреден подарък, и задължителните 6 екземпляра са предадени от печатницата на вечността в националната библиотека, и читателите могат да си поръчат антологията по сайта на най-големия търговец на книги в Унгария.

А сега най-трудното: могат ли да се преведат тези юлиади на български или на какъвто и да бил друг език? Труден въпрос. Още нямам опит. Ще се опитам да се сдобия, но кой знае, колко време ще ми трябва за това. Вероятно някои ще могат да се преведат смислено и вероятно ще могат да се пишат нови от други автори. Бъдещето ще покаже.

За днес една, обещаната юлиада:

Дойдох.

Видях.

Плача.

(Е, защо юлиада?)

Който се е запознал с тази новост е повече или по-малко възторжен (вероятно отчасти от такт или уважение). Един от най-добрите ми приятели обаче ми направи една доста сериозна критика, не толкова заради новата форма, а за това че „не ме свърта“ и не се занимавам достатъчно с това произведенията ми да имат по-голям успех на пазара). Знам, че от истинска другарска обич ме кастри, но което беше най-милото в случая е това, че критиката си въведе, цитирайки една юлиада:

Умен

човек,

не тъй!

Казах си: от това да те цитират, по-хубава критика как да иска умен човек?

С приятелска прегръдка,

Тодор

* * *