вторник, 21 юли 2020 г.

Празният басейн на политическите борби

Човек, народ – това са велики, свети понятия. Но да не се залъгваме, както най-често го правим: човек, народ и други подобни са велики – и преди всичко – смислени понятия във философията, в морала, в изкуството.

В ежедневието (в „реалния социализъм“, в „реалния капитализъм“) тези велики и свети понятия са обикновено много тъжна гледка. Слушам отговорите, коти протестиращите дават на баналните въпроси на репортерите на националното радио. Безспорно никак не е лесно на улицата да импровизиращ, още повече в едно-две изречения някаква смислена критика на положението и конструктивна програма, но самоувереността, с която се сипят празните фрази кара човек да невее и дори да чувства страх. Страх от бъдещето, което се гради на такава самоувереност. Защото тази трагична липса на съзнание, на дух, на истински мисли е благодатна почва за точно това, срещи което трябва да се борим. „Реалната“ диктатура няма за що да се тревожи. По-добре би било „народът“ да си стои мирно в обора, на никакви размирици и протести няма да променят нещата, докато я няма силата на истината, силата на правдата в главите на размирниците.

А сега по всичко изглежда, че положението е точно това. В отговорите, които слушам по националното радио зрънца от най-обикновен човешки разум не се вижда. „Не искам този модел, искам друг…“ „Искам да е хубаво…“ „Искам внуците ми да не бягат от тук, а да се върнат“ – проплаква някаква възрасна жена и на човек му се къса сърцето. Но колкото и мили и сърцераздирателни да са ни оплакванията и пожеланията, приемливо ли е такава инфантилност?

Кой държи народа в робските окови на този клиничен инфантилизъм?

Кой ще научи народа да мисли? Да му обясни, че със заклинания политика не се прави. Трябва разбиране на нещата и сериозни планове зе корекциите, които ни трябват.

Басейнът на протеста, който трябва да бъде пълен с разбиране на нещата и солидни планове е празен сух. А сега горещите глави от улицата искат да скочат – и то с глава – в това огромно празно бетонно корито.

Но надежда има- Казвам го с отговорност, защото познавам програмата на Движението на Света в Промяна. Очаквай тук да научиш за нея в близките дни.

 


* * *

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар