Духове

Не рядко нещо ни дава повод да се замислим: съществуват ли духове? Много хора си имат просто и категорично да или не за отговор...

Истината обаче е повече, и се крие в силата на чувствата.

Духове са нашите живи спомени, и тези живи спомени са живи, реални духове.

Често спят дълбок сън, като жар под пепелта, но често нещо ги събужда, и припламват, хвърлят светлина и топлина, понякога парят.

Явят ли се, не са с празни ръце: носят радост, носят болка, по заслуга или наслука, волни духове.

Но от къде идат, отде се взимат тези духове?

Всеки човек е комета, лети по земния си път и сее искри безброй. Навсякъде, където сме били, оставяме следи, оставяме искри, частичка от себе си, от огъня, който е живота ни. Дорде сме живи, дорде гори огънят на живота ни, и искрите ни са живи, искрени истини от нас.

Ала виж там: не самотна искра мъждука в мрака на миналото, а цял пламен танц... Да, скъп спомен от дружен сбор на млади комети...

О, духове! Вярвам ви, и ви обичам. 

 

* * *