От доста време много близки и
далечни, приятели и неприятели, познати и непознати ме съветват, насърчават да
стана кмет на Варна. Естествено това не става със ставане по желание, а с
кандидатиране и спечелване на честните демократични избори.
Не по-малко близки и далечни, приятели и неприятели,
познати и непознати казват: „Пази, Боже!“
Трудна, макар че не час толкова трудна дилема. Но ето,
стана тя спешна, отговорна, критична. Случи се, че една почетена компания,
наричаща себе си Мъдреците на Варна ми я постави ребром: „Последен шанс, и за
теб, и за Варна!“
Изсмях си, и казах: „Никога не казвай ’последен шанс’! Винаги има нови шансове. Живот и здраве, и за мен ще
има, а за вечната Варна хиляди и хиляди!“
Изсмях се, но истината е, че никак не ми беше за смях.
Та как да ти е до смях, когато всеки ден погребваме хора-жертви на глупостта и
греховете на другите, всеки ден погребваме надежди.
От Мъдреците на Варна поисках 30 дена за размисъл.
Срокът ми изтича след три дни.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар