Илюзии и сигурности

 

Светът не само се променя вечно, но е пълен с илюзии и сас сигурности. Но как да ги различиш?

Безспорно, трудно е и няма формула, няма рецепта за това.

Илюзия е, чу ако свалим тези и изберем онези, нещата ще се оправят.

Но и това е илюзия, че ако ни осее просветление и въведем най-идеалната конституция, нещата ще се оправят най-после.

Сигурност е, че за да има демокрация трябват демократи. Разбира се, не един-двама, които с фенер не можеш да отриеш, а критична маса от демократи. Народ от демократи.

Илюзия е, че утре ще се събудим демократи.

Но сигурност е, че ако осъзнаем отговорността си и направим крачка напред, ще сме по-близко до решението.

Дълъг път ни чака, но колкото и да е дълъг или къс един път, има една първа стъпка. И една следваща. И така, без умора и отчаяние – напред!

Какво да бъде първата, какво втората стъпка в обществените ни дела, в политиката?

И най-малкото подобрение на „системата“ е от значение, но разумно е да помислим и за сериозни, смели, „радикални“ задачи.

Ето един такъв елемент, който е залегнал в проекта ни за нова конституция: отхвърлянето на провалилия се „европейски модел“ на демокрация. Това е системата, която една печеливша коалиция завзема едновременно и законодателната и изпълнителната власт и ако е достатъчно обиграна и агресивна, може да се окопае във властта за десетилетия.

Алтернативата е американската система, при която – не непременно президент, може и министър-председател („първи“ министър, премиер) – се избера директно и то за максимум два цикъла.

Илюзия е, че американският модел гарантира демокрацията. Виждаме обратното в Америка. И въпреки това сигурност е, че тази система е несравнимо по- добра.

Много други промени и условия са необходими (без да повтаряме решаващата нужда от демократи). И все пак, това би било една голяма крачка напред.

 

* * *