Уважаеми господин Иван Портних!
С радост следя развитието на
Варна. Следя го с голямо внимание и възторг още от детските си години, когато след
трудните следвоенни години отново започна строителството в града, и особено оформянето
на Морскатата градина (със
съжеление мислех за децата от улица Пал). Спомням си колко бяхме горди всички със Спортната
зала, където Международния Олимпийски Комитет организира поредния си конгрес .
Какво чудо беше новият Летен театър със характерната си архитектура и светлинната
завеса. По-късно за години изникнаха огромни жилещни и курортни комплекси. А и
всички други области на живота от промишленост до спорт, от култура до
здравеопазване, от търговия до транспорт си имаха своите успехи: „първо в
България“, „първо на Балканите“...
Спомням си и за наивните ни понякога опити, за тъжни неуспехи,
за комични мудности, за романтични илюзии. Как дълги години, понякога
десетилетия чакахме за да стане нещо след първата копка. Спомням си как –
съвсем неофициално, но с най-голяма сериозност – направихме „виртуално“ първата
копка на новата Варненска опера, за която днес вече не се и говори.
Спомням си за амбициозния международен конкурс за нов център
на Варна, и за хиляди още спомени, планове, мечти.
Едно е важно да държим предвид, бед да изпадаме в
крайностите от еуфория до депресия: Варна по някакъв щастлив начин тръгна по
пътя на едно наистина импониращо развитие през последните – кратки и по-често бурни
– 150 години. Безспорно развитие имаме още в края на 19-я век, между двете
световни войни, през десетилетията на социализма и през сложните и
противоречиви десетилетия на сегашния ни преход. Десетки символа можем да
посочим за това непреклонно развитие.
Но какво са 150 години за десетте хилядолетия на този
център на европейската цивилизация?
Не, не го казвам това за да имаме търпение. Напротив,
казвам го, за да не забравяме никога своята отговорност към тези десет
хилядолетия, към самата европейска цивилиация.
Убеден съм, че развитието на Варна устремно ще
продължава и през следващите десетилетия. Но никак не е излишно да внасяме в
това – в основите си спонтанно и органично – развитие специални импулси. Такива
са преди всичко нови идеи, които са в синхрон с наследството и възможностите на
града.
Вярвам, че изложените от мен през последните години,
главно в блога ми Буден дневник идеи и предложения ще бъдат – днес или утре – в
услуга на тези необходими за бъдъщето на Варна импулси.
Особено бих желал да припомня за следните инициативи:
- създаване на Варненска Морска Академия,
- създаване на Варненския балетен театър,
- създаване на Международен институт по стара история,
- осигуряването на абсолютен приоритет на стартъповата
промишленост, с изграждане на мостове към най-големите центрове на иновацията в
света.
Уважаеми господин Иван Портних!
Надявам се, че тук споделеното с
Вас ще Ви помогне в отговорната Ви задача на кмет на Варна.
Оставам в служба на родния си град.
С уважение,
Тодор Симеонов
Будапеща
Връзки към по-важните предложения
- Варна – балетна столица* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар