На четвърти ноември 1995-а в Унгария се роди научно-популярната поредица
Светът в промяна, един от най-амбициозните ми проекти, идна от най-големите ми
гордости. Старта е даден с три заглавия: Живите религии, Футболът, Сталин.
Каква
трагична случайност: в същия този ден, четвърти ноември 1995-а на тел-авивския площад Кралете
на Израел многолюден митинг в подкрепа на споразумението от Осло. Ентусиазирани
хората пеят песен на мира. Три изстрела. И пада тежко наранен
министър-председателят на Израел Ицхак Рабин. Необяснимо суетене. След час на
операционната маса Рабин умира от прекомерната загуба на кръв.
Общественото
мнение в Израел и в целия свят е шокирано. Убиецът е осъден, но няма – и до
днес – отговор: как най-добрите служби за охрана не охраниха израелския
министър-председател? Легендата за военните успехи на Израел и най-смелия
строител на жадувания от всички разумни евреи и араби мир?
Отговори
няма, само погребение с присъствието на покрусени държавни ръководители от цял
свят. Четвърти ноември е обявен за възпоменателен ден на Рабин. Прекръстват
улици, площади, мостове, паркове, училища, та дори и синагоги на Рабин,
включително и площада Кралете на Израел.
Но
още преди всички тези жестове на почит, в Унгария става едно малко издателско
чудо: 30 дена след атентата излиза от печат книжка номер четири от новата
енциклопедична библиотека Светът в промяна със заглавие Рабин. Първата в света
биография след неговата гибел, която не само описва живота и дейността на тази
историческа личност, но описва събитията около и след убийството му.
Пак
интересна случайност: на следващата пролет Унгарската Академия на Науките
решава 4 ноември да се празнува като празник на унгарската наука. (От този род
си имаме и по0интересно съвпадение: още при проектирането на поредицата решихме
тя да има 10 направления, като История, Общество и тл нл, като десетото
направление е „върховото“ – Науки. Едновременно основахме традиция тези
направления да се празнуват в първата декада на ноември, т. е. науките се
празнуват на 10 ноември. И виж чудо: след пет (!) години ЮНЕСКО реши 10 ноември
да бъде световен ден на науките!)
От
дълги години държах на дневен ред задачата да влезем във връзка с тел-авивския
Център Рабин, за който от време на време чувах интересни новини. Така, когато
се реших на това пътуване до Израел, първата ми задача беше да пиша на Центъра,
и да им предложа един – от малко останалите – екземпляри на книжката Рабин. За
моя най-голяма радост веднага получих положителен отговор и покана да ги посетя от името на
библиотеката на центъра. Но това, както скоро разбрах не е само библиотека и
архив, а един цял отдел Възпитание, който по обем на засегнатите лица, вероятно
дава основната част на посетителите.
И
така, третият ми ден в Израел започна с посещението в Центъра Рабин. Той се
намира в най-северния край на Тел Авив, т. е. с влака от Ха Хагана на четири
спирки. Там първо виждаме кампуса на тел-авивски Университет (по-точно високите
20 метра стени на невидимата университетска крепост). На върха на стръмната
стена – бодлива тел… Тъжна картина… На като гледах веселите групички студенти,
които непрекъснато идваха, малко ми поолекна. Там, където има весела младеж, не
могат да изсъхнат корените на желанието за мир.
Целия
този северен район на Тел Авив е приказен, райски, с огромните си паркове,
музеи, спортни площадки.
Щастлив
и безгрижен обхождах мястото. Гърдите ми се пълниха със свежия ароматичен
въздух, очите ми с красотата на природата и хармонията, която тук беше постигнала
човешката дейност.
В центъра пристигнах 10-15 минути преди уречения час, тъй че
имах време да направя една разходка в разкошната импозантна сграда.
Точно
в 10 часа се явих при Наоми Рапопорт. С обаятелната домакиня си поговорихме на чаша кафе, аз представих
издателството си, историята и успеха на биографията на Рабин (3000 продадени
екземпляра). Наоми разказва за дейността на Центъра. Междувременно ни посети
една друга сътрудничка, към която Наоми имаше видимо голям респект. Като разбра
от къде идвам, гостенката започна да разправя за свои приятелки от Варна. Както
в такива случаи е задължително да се каже: какъв малък е светът (за щастие,
поне се променя, на който му е скучно, да прояви още малко търпение).
Това
посещение ще остане един силен и дълбок спомен, но та не сложи точка на нещо, контурите
на което и не ми бяха съвсем ясни. Напротив, активира чувства и размисли, които
лека-полека се превръщат в мен в едно огромно задължение. Може да се каже,
задължение към едно велико дело, на което и Рабин се посвети.
Делото
на мира.
Да
служиш на делото на мира не е безопасно. Има ли по-ясен пример за това от
съдбата на този печеливш военен, предаден в битката за мир.
Със
загубата на Рабин загуби и делото на мира по тези свети земи.
Добре
ли предават урока на тази история? В този център? В Израел? По света?
Светът
в промяна – бойно пале на силите на доброто и на злото.
Този
има по-голям шанс, който по-ясно вижда истината.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар