Вече наближава година от
пътуването ми до Израел, а аз съм стигнал в пътеписа си едва до средата му.
Спомените си стоят живи и ярки – по своемо, което значи, че много детайли се
топят в пенливия океан на миналото или потулват от други и в прииждащите нови
картини на живота, та дори и от мисли и размисли.
Заради
това пчвам да се чувствам задължен възможно най-бързо да приключа разказа си,
дори ако следващите части приличат повече на някакви скици за едно бъдащо
подробно изложение.
Ще
има ли такова (подробно изложение) е въпрос на бъдъщето. Желание имам, но това
рядко е достатъчно. По-важно е да има време, а то него трябва да го деля между
много задачи. И не са малко по-важните задачи.
Колко
благоприятно би било, ако едно издателство ми поръчи един – безспорно
по-разширен – вариант на целия опис, за да го издаде като една малка книжка.
Подобна на До Чикаго и назад.
Чувате
ли, издатели?
И
още една „задкулисна тайна”: основното ми работно място е в Будапеща, а кега
съм в обичната родна Варна – без всички технически средства за коректна
редакция и споделяне по интернет. Нямам на разположение и снимките, които лично
правих на място. Живот и здраве, подходящите ще бъдат качени по-късно.
Благодаря за разбирането и търпението.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар