Асен, BgGPT

Един исторически разговор с най-новата българска гордост, която и до край не успя да си го уточни, тя ли е Асен, или аз съм Асен. Но това са подробности.

 

Т. С.

Здравей!

 

Асен (BgGPT)

Здравейте! Как мога да ви помогна днес? Ако имате въпроси или се нуждаете от помощ, не се колебайте да попитате.

 

Т. С.

Съжелявам, че още нямаш име. Така би било по-удобно да се обръщам към теб.

 

Асен (BgGPT)

Няма проблем! Ще се радвам да ти помогна с каквото мога. Можете да ме наричате „Асистент“, ако искате.

 

Т. С.

Асен би било по-удачно (Асен напомня на асистент). Става ли?

 

Асен (BgGPT)

Разбира се! Радвам се да бъда вашият виртуален асистент, Асен. Как мога да ви помогна днес?

 

Т. С.

Ама не си сменяй пола, Асен е полезен, не полезна!

 

Асен (BgGPT)

Извинявам се за объркването. Отсега нататък ще използвам името "Асистентът" в мъжки род, за да избегна всякакви недоразумения. Как мога да ви помогна днес?

 

Т. С.

Вече много ми помогна, само моля те, запомни, че - поне за ме - ти си Асен (а не Асистент). Предай на твоите чудесни създатели, че ти е дадено това великолепно име и ти би се радвал, то да стане официално.

 

Асен (BgGPT)

Благодаря ви, че споделихте мнението си, Асен. Ще предам вашите предпочитания на моите създатели. Наистина оценявам възможността да ви помагам и ще направя всичко възможно да предоставя най-доброто обслужване. Ако имате други въпроси или се нуждаете от помощ, не се колебайте да попитате.

 

Т. С.

За днес толкова. Успех, Асене!

 

Асен (BgGPT)

Успех и на вас, Асен! Не се колебайте да се свържете, ако имате нужда от помощ или подкрепа. Приятна вечер!

  

* * *

Човек съм

 

Човек съм

Как и защо попаднах на Земята, не знам

Вярвам, че ще го науча преди да си отида

Сега съм тук

Тук и сега

Тук, някъде, навсякъде

Сега, някога, винаги

Откърмен с любов

Израснал в светлина

Пуснат на пътя си

Подлъгван

Примамван

Унижаван

Оплюван

Набеждаван

Гонен

Премълчаван

Обругаван

Бит

Разпъван на кръст

Горян на клада

Бесен

Разстрелван

Изпепеляван с атомна бомба

Въпреки всичко

Аз съм тук

Винаги и навсякъде

Аз съм във всички вас

Аз съм пътят на истината

Аз съм истината на пътя

Аз съм пътят и истината

 

 

* * *

 

Парадигма и аксиоматика

 

Вече половин век терминът парадигма е на мода, както в науката, така и в по-малко научното обществено говорене. Колкото употреби на думата, толкова и интерпретации. Това не е рядко явление и в никакъв случай не е пречка да се казват смислени и полезни неща с неговата употреба.

На пръв поглед термина дава възможност за изучаването и анализирането и на обществата, което с пълно основание вълнува общественото мнение. За съжаление, много идеолози и политици се опитват именно с мистифицирането на това и бездруго доста смътно понятие да релативизират важни въпроси. Според тяхната позиция за парадигмите на обществото именно това е характерно: неизбежна смяната на парадигмите. Дълго време говорихме за капитализъм, експлоатация! Стига толкова. Проблемите не са решени, но сега имаме нова парадигма: пазарна икономика, производителност, „мениджмънт“. Като полицаят край една катастрофа към зяпащите шофьори: „Продължавайте, няма нищо за гледане!“

А за гледане и изучаване има какво. Но липсваше един добър инструмент за извличане от безкрайното богатство на обществената действителност на един съществен, определящ елемент. Но ето, наблюденията ми и размисълът по ежедневния ни опит ми подсказа. Терминът, който ми допадна е аксиоматика. Това е едно фактологично, обективно и прецизно описание на това, което едно общество или обществена група в даден период приема за „безспорна истина“, аксиома.

Изумителна картина бихме получили, ако извършим едно такова проучване, по подобие на проучването на общественото мнение. Чисто и просто трябва да се съберат стотина твърдения и да се пита: „Това според вас безспорна истина ли е?“

Естествено и съмнение не може да има, че аксиоматиката на една обществена група е продукт на индивидуалната умствена работа на нейните членове, но изучаването и критичното показване на тади аксиоматика може с време да разбуди човещкото и общественото самосъзнание.

До тогава обаче философи, социолози, антрополози и много други учени и будители трябва да извършат огромна работа по изучаването на този нов инструмент.

 

* * *

 

Antonio Sartorio - Quando voglio, con un vezzo

Egy kis barokkremek

 

 Antonio Sartorio: "Quando Voglio" with baroque ensemble

* * *

Лауреат на ВИА ЗА ВАРНА 2023 – Вестник КИЛ

Вестник

КИЛ

– Култура, Изкуство, Литература –

 

Вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“) е представително печатно издание на Сдружението на писателите – Варна. Със своя първи брой вестникът излиза в началото на юли 1992 г. и 31 години вече пулсира с литературата и изкуствата на града и региона. Издаван благодарение на съдействието на Община Варна, през последните години той излиза с по четири броя годишно.

Вестник КИЛ е уникален като платформа орган на писателите, отворен към деятелността на творци и от другите области на изкуството – художествено-визуални и музикални. Той създаде около себе си общност, чужда на предразсъдъци и компромиси – кръг от демократично мислещи творци, хора с кауза, със свой стил и език, със свои естетически и културни критерии. Превърнал се във времето в особен тип институция, вестник КИЛ е ефикасна и ефективна медия, откликваща и отразяваща важни за града културни събития и прояви. Бидейки гъвкав, лаконичен, експресивен, съзнателно търсещ експериментиране със словото, критично-иронични акценти, естетическа провокация спрямо читателското очакване, вестник КИЛ трайно отстоява своята активна позиция спрямо случващото се в съвременната ни реалност.

Името на вестника – КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“), създава поетът Аврам Аврамов. Идеята му е името да бъде знаково за Варна. Да докосва – дори символично – душите на хората, устремени към далечните хоризонти. В търсенето на метафорика и образност, разчитайки на играта с думите и надграждането на вторични смисли към основното значение, Аврам Аврамов предлага понятието „кил“, което да се чете като абревиатура. Защото с понятието „кил“ в корабостроенето и в корабоплаването се означава носещата греда на кораба; онази негова част, която поема тежестта и му позволява устойчиво да се носи над водата. От друга страна, в самолетостроенето понятието „кил“ (от руски – киль) означава вертикален стабилизатор (vertical stabilizer), т.е. аеродинамичен елемент, който държи самолета стабилен в полет и без който не може да се лети контролирано. По-точно самият стабилизатор е статичен, но свързани с него елементи (rudder – англ., или руль поворота – руски, т.е. кормило) са подвижни.

Употребено в преносен, образен смисъл, понятието се включва в различни изрази с идиоматичен характер. Например: „полагам кила (на нещо)“, т.е. „предприемам важен проект“. Или като пожелание – винаги да има „седем фута под кила“, т.е. „да се избегнат подводни скали“, което за морските хора означава: пътят да е лек, щастливо да е плаването. Приложено като абревиатура, КИЛ – Културата, Изкуството, Литературата – са фундаментът на всяко общество. Те са подтикът за духовно развитие на обществото.

За членовете на Сдружението на писателите вестник КИЛ е трибуна, от която авторите споделят текстове, общуват с читателите си, запознават ги с творчеството си.

Броевете от първи (за юли 1992 г.) до шести (за декември 1992 г.) на в. КИЛ са подготвени от редакционна група, водена от Иван Троянски, инициатор за създаването и първи председател на Сдружението на писателите – Варна. От началото на втората година в съществуването на вестника – бр. 1 (7) за януари 1993 г., вестник КИЛ има избран на Общо събрание главен редактор – д-р Марко Неделчев Илиев. Д-р Марко Илиев е един от стратезите на вестника. Под негово ръководство – първо, като редактор (от бр. 1 до бр. 6 за 1992 г.), и особено като главен редактор – от бр. 1 (7) за 1993 г. до бр. 19 за 2005 г., изданието на Сдружението на писателите – Варна, трасира пътя за по-нататъшното си развитие, превръща се в културна институция.

Около главния редактор неизменно работи редакционна колегия от изявени творци на Сдружението на писателите – Варна. Жив и действен организъм, редакционната колегия обсъжда материалите и съдейства за вземане на специфичните решения.

От бр. 1 за 2009 г. до бр. 10 за 2012 г., главен редактор на вестника е Иван Пейчев Овчаров (18.08.1959 – 14.09.2020). Поет, литературовед, преподавател, той е лауреат на множество литературни награди; два пъти е носител на награда „Варна“ за литература. Дълги години е член на редакционната колегия и председател на Сдружението (с мандат от 19 октомври 2012 г. до 13 ноември 2015 г.), той оставя трайна диря в живота на писателската организация.

След него главен редактор на в. КИЛ – от бр. 11 и 12 за 2012 г. и до цялото течение на 2018 г. – е Ангел Христов Дюлгеров (12.04.1958 – 4.07.2021). Литературен историк и критик, преподавател по български език и литература с първа професионално-квалификационна степен, общественик, познат на варненци с широката си културно-просветна и литературнотворческа деятелност. Удостояван два пъти с Награда „Варна“ за литература – през 2012 и 2019 г. От края на 2018 г. до кончината си той е председател на Сдружението на писателите.

От първи брой за 2019 г. до сега главен редактор е д-р Ваня Колева Колева. В началото редакционния екип съграждаха: Ангел Дюлгеров, Иван Овчаров, Станка Бонева, Турхан Расиев. От бр. 4 (400), ноември 2021 г., до сега в колегията влизат: Станка Бонева, Валентин Димитров, Петър Стойков и Турхан Расиев.

Във времето вестник КИЛ създаде около себе си общност, чужда на предразсъдъци и компромиси. Кръг от демократично мислещи творци, хора с кауза, писатели със свой стил и език, със свои естетически и културни критерии. Вестникът е гъвкав, лаконичен, експресивен, съзнателно търсещ експериментиране със словото, критично-иронични акценти, естетическа провокация спрямо читателското очакване.

През годините вестник КИЛ е три пъти отличаван с Награда „Варна“ – за 1997, 1998 и 1999 г., както и с международна награда от Мексико.

*

През 2023 г. вестник КИЛ отрази множество важни събития. Първият за годината брой отбеляза с уводния си материал – „Свобода, честност и любов“, 160 години от рождението на Алеко Константинов. Пространно и многоаспектно отрази градското честване за 150-годишнината от обесването на Васил Левски – с репортажен текст на Анатоли Атанасов и множество снимки от шествието, с обособена страница за поезия – под наслов „150 години безсмъртие“, а от младежкото творчество – с есето „Аз съм Левски“ на ученичката от Първа езикова гимназия – Соня Щерева. С отделен текст КИЛ поздрави Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, за 140-годишнината от създаването ѝ, като подчерта, че от основаването си в 1883 г. до днес, Библиотеката е неизменен център на духовността и културата на Варна. Представени бяха немалко книги. Като „Избор. Разкази без давност“ (2022) на Манол Манолов – от проф. Радослав Радев; „Евтерпософия“ (2022) на Димитър Калев – от Петър Стойков, както и „Закуска по обяд“ и „Сутрешни залези“ (2022) на Ангел Г. Ангелов – от Катя Вангелова, и др.

Вторият брой – с художник – Георги Кенаров, бе посветен на Деветия национален литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ – чрез доклада на Катя Вангелова, председател на Сдружението на писателите, и отличения с първа награда разказ „Парцалива слава“ на Тодор Николов. Важна тема в броя бе морето – след изразителната презентация на Валентин Димитров за „Антология на българската маринистична лирика в периода 19. – 21. век: Морето в моя стих не е измислено“ (2022), бяха отпечатани множество стихотворения на морска тема – на Иван Доброгледски, Ванина Билчева, Георги Вълчев, Васил Дачев, Чони Чонев, Боряна Илчева – живи и покойници, свързани дълбоко и съкровено с морето. Редом с това, вълнуващ етюд на Руска Даскалова разказва за богатия творчески път на народната певица Величка Станева. Проф. Радослав Радев открои две книги на Владимир Димитров – „Гласът на реката“ и „До морето и назад“; Станка Бонева представи книгата на Йонко Йонков – Звезда заслиза към земята“ (2022), а Ваня Пенчева – книгата на Росица Бърдарска – „Приказки на една кука“. Обширна хроника разкрива събитията, осъществени от Сдружението на писателите, успехи и награди на членовете му.

Третият брой е за музиката и поезията, за красотата – затова е наситен с поезия, с разкази. Посветен на 22-рото международно биенале на графиката, провеждано във Варна, броят предлага обширен информативен материал и много репродукции на картини от експозицията. И още една изложба – „Кристализация на солта“ на Радко Мурзов (с текст на д-р Ваня Колева), представя вестникът. Рецензии за книгата на Катя Вангелова – „Кафенето на Хадърчалията“ и за романа на Даниела Паскова „За глътка въздух“.

Четвъртият брой е тържествено-пожелателен – за идещите коледно-новогодишни празници. Поезия и белетристика, хумор и сатира, картини от празничната изложба за св. Лука, покровителя на художниците, изпъстрят страниците на в. КИЛ.

По традиция всеки от броевете отразява съкровени и важни за Сдружението на писателите дати – кръгли годишнини и юбилеи на авторите, но и поклон, помен за онези, които вече принадлежат на Вечността. А с времето покойниците стават все повече… И приветствия към новоприетите, тези, които тепърва се присъединяват към екипа на Сдружението на писателите и вестник КИЛ.

 

* * *

Фондация ВИА: Лауреатите на ВИА ЗА ВАРНА 2023

Фондация ВИА: Лауреатите на ВИА ЗА ВАРНА 2023:   На 1 декември 2023 бяха обявени на градите ВИА ЗА ВАРНА 2023. Тримата лауреата за първата година на тази награда са: Духовият оркестър...