Невероятната дилема на несъществуването

 

Аз смятам, казано по-тържествено: моят постулат е, че ако за Нещо можем да кажем поне едно вярно твърдението, то тогава това Нещо съществува.

Но този фундаментален постулат ни въвлича във водовъртежа на една невероятна дилема, защото според този постулат излиза, че ако за Бог е вярно, че не съществува, то той съществува.

На пръв поглед положението прилича на това, когато един (известен) критянин (жител на остров Крит) намерил да каже, че всички критяни лъжат.

Не, тук положението е по-сериозно.

Но първо ще ви дам време да помислите по въпроса. Обаче не си напрягайте много мозъците, да не се случи нещо непредвидено.

  

* * *

 

Аз, букви и други проблеми

 

Неотдавна създадох нова система за назоваването на числата, но това – не за първи път ми показа, колко сериозни проблеми има с азбучните ни системи, на първо място със стояящата на първо място латинска азбука.

Покрай нея на европейската сцена има още две азбуки: гръцката и кирилицата. Интересното е, че гръцката, както и латинската са извънредно консервативни. На практика през последните две хилядолетия при тях нищо не се е променило,  няма и различни национални варианти. Съвсем друго е положението при кирилицата: тук колкото народа я ползват, толкова различни варианта, и то не само със специфични букви, но и със динамична история. И още една особеност на (модерната) кирилица: графически тя максимално се е „латинизирала. Един текст на кирилица на пръв поглед не се отличава от един шекст на латиница. Не така е при текст на гръцки.

Това сравняване само по себе си няма голямо значение, защото всеки език и всяка азбука си има неотменното, „свещеното“ право да е такъв, какъвто е (на това му казват „право на идентичност“). Едно обаче е интересно от гледна точка на задачата, която сме си поставили: да се създаде на мястото на остарялата латиница една нова европейска (или още по-добре: универсална) азбука: тези „второстепенни“ азбуки, като гръцката и кирилицата, са важен резерв.

Да, задачата на следващите десетилетия е създаването на мястото на латиницата една нова азбука. Но какви са причините да не ни задоволява латиницата?

Основен недостатък на латиницата е, че има прекалено малко букви: пет гласни и 20 съгласни и така не предлага решение за няколко основни звука. Особено учудващо е липсата на собствена буква за звука „ш“, който съществува на практика във всички езици. Липсва самостоятелна буква за гласните звуци, изписани на френски като „eu“ („йо“)  „u“ („ю“). Може също да се спомене и български звук „ъ“, на който подобен има и в английския.

В същото време, когато има остър недостиг на букви, латиницата съдържа четири напълно излишни букви: „q“, „w“, „y“ и „x“. Не по-малък проблем е че поне още толкова букви имат особено несигурна фонетична роля (c, g, j, s).

С една дума, време светът, с координацията на ЮНЕСКО, да създаде една нова азбука. Безспорно само за подготовката на такава промяна ке са гужни десетилетия и участието на много хиляди специалисти от най-различни професии.

Желая им успех.

 

* * *

 

3 март

 

3 март е, и ще си остане денят на възкръсването на България и затова е, и ще си остане истински празник за българите, както и за всички почетени граждани и приятели на България.

Този празник, както всички празници, дава повод за размисъл. А тези размисли често не са подходящи за празничното настроение, от което имаме такава голяма нужда – и право.

Тка и аз сега ще оставя сериозните размисли за по-късно, а сега само ще споделя една моя мечта: искам да чуя чудесния български химн в изпълнението на един подчертано български оркестър.

Какъв би бил този подчертано български оркестър? Един „обикновен“ симфоничен оркестър, но допълнен с няколко гайди, кавала, гъдулки, тъпана, акордеона и непременно и с пиано.

Такъв състав на оркестъра явно изисква един подходящ аранжимент, направен с изключителен вкус и фантазия.

Сигурен съм, че ще се намерят български композитори и оркестри, които да реализират тази мечта и да смаят света. Ами нали музиката ни е една от най-великите и чудотворни сили, нали наша музика лети в космоса за да му представи човешката цивилизация?

Може би е излишно да го казвам, но все пак ще го споделя: нямам съмнение, че през изминалите десетилетия е имало много случаи, когато народни и подобни оказионни оркестри,  включително со гайди и т. н.  са изпълнявали химна „по ноти“. Без да подценявам преживяванията на слушателите на такива изпълнения, трябва да подчертая, че описаната тук мечта е от по-друга, най-весша, сакрална и космическа категория.

 

* * *

 

Звярът Нян

 

Много, много отдавна в древен Китай е имало един свиреп звяр, наречен Нян. Главата му приличаше на лъв с остър рог, който можеше да се използва за нападение на плячката. Той живееше на дъното на морето през повечето време и излизаше на брега само в последния ден от лунната година, за да яде хора и добитък. Така че на този ден всяка година хората ставаха рано, заключваха здраво портата на добитъка и след това бягаха в далечните планини, за да не бъдат изядени.

Една година при селяните дошъл старец със сребриста коса и обещал да прогони жестокия звяр. Но кой да вярва на един странен непознат старец? Селяните бяха толкова уплашени, че и този път избягаха.

Нян нахлу в селото както обикновено, но точно когато беше готов да заколи плячката си и да я погълне, внезапно се разнесе звук от петарди, бляснаха ярки факли. Нян се разтрепери и не смееше да пристъпи ни крачка. Тогава старецът пристъпи напред, облечен в червено, и това накара звяра да полудее от страх, обърна се и избяга.

След като селяните се върнаха и намериха къщите и добитъка си спасени, те осъзнаха, че старецът е небесно същество, което е дошло да им помогне. Той им каза трите тайни оръжия, за да прогонват Нян: червени дрехи и предмети, ярки светлини и фойерверки.

От тогава, в последния ден на годината, хората с вяра и радост следват заръките на неизвестния старец и така си живеят необезпокоявани от злия Нян.

 

 

* * *

 

2023

Честита новата 2023 година!

Мир на света и здраве на всички!

* * *

2023 – Нашите пожелания

   

Мир на света!

На хората:

здраве, сили и вяра в човека!

  

* * *

 

Сън в зимна нощ

 

Искам да споделя едно невероятно преживяване, но не към кигурен, в кой мой блог (дневник) му е мястото: в личния (Буден дневник), или в математическия (Примакс). Накрая реших да го публикувам и в двата.

В последните дни се занимавах с представянето на числата с квадрати. Например обичаното от мнозина 13 може да се представи като сбор на 4 и 9, които са квадратите на 2 и 3. Представянето не е нищо мистично, а основната релация: „равно“. Изписано в обичайна форма: 13 = 4 + 9

Сега да не се занимаваме с въпроса, това „представяне“ важно ли е, полезно ли е. В математиката такива въпроси са неуместни. Там всичко трябва да се знае, което може да се знае. Както казва старата мъдрост: „Довери (на логиката), но провери!“

По тази тема някога се е родила хипотезата, по-късно доказана от Лагранж (1736-1813), че всяко естествено число може да бъде представено като сбор от най-много четири квадрата.

Според мен, това е зашеметяващо твърдение и е много лесно да се види, че още в началото на числата сме на ръба. Например : 7 = 4 + 1 + 1 + 1

А какво може да е положението при много големите числа, лощо му става на човек, ако си помисли за това, имайки предвид какви огромни стават квадратите.

Тук обаче добре трябва да се разбере смисъла на твърдението. Теоремата не твърди, че една число не може да бъде представено с повече от четири квадрата. Наистина 100 може да бъде представено и със сто квадрата (да не забравяме, че 1 е също квадрат и то особено важен, без него няма оправия). Теоремата не твърди, че няма решение с повече или по-малко квадрата, а че винаги съществува решение с не повече от четири квадрата.

Да се върнем на респектиращото 100. Споменатото по-горе решение подсказва, че играейки си с квадратите, равни (какъвто е самото 100) или по-малки от 100, получаваме невероятен брой решения с най-различен брой квадрати, от сто до… един (100 = 100). Но щом е така, поставя се въпроса: може ли да се категоризират числата според това, колко е минималният брой квадрати, с които те могат да бъдат представени. Едно е сигурно, тук можем да говорим за четири категории, като в първата (числата, които могат да бъдат представени с един квадрат) е точно подмножеството на квадратите. Във втората категориа попадат числата, които са квадрат + 1 (5, 10, 17 и т. н.). За всички числа от вида квадрат + 2 не можем да твърдим, че попадат в третата категория.

Положението ставаше по оплетено и все повече въпроса възникваха, докато изведнъж един конкретен пример (11^2 = 9^2 + 6^2 + 2^2) тласна интереса ми в съвсем друга посока. Когато представим един квадрат като сбор на два квадрата, пред очите ни се явява правоъгълния триъгълник. Но какво можем да знаем за един четириъгълник със страни 11, 9, 6 и 2?

Напрягах си мозъка, но беше вече много късно, всички бяхме уморени и аз се предадох. Почетох малко и си легнах. Както обикновено, започнаха сънища-филми, кулминациите на които често ме събуждат и карат да се обърна на другата си страна и да започна нов филм. Но този път се случи нещо, което досега не ви се бе случвало. Ясно, отчетливо и разбираемо почнах да си обяснявам на себе си, как да се построи четириъгълник със страни, отговарящи на горното условие (квадратът на най-голямата да е равен на сбора от квадратите на другите три).

Лекцията, изнесена в полусън, но изслушана с голям буден интерес и внимание, наставляваше: вземи двете най-малки страни (2 и 6) под прав ъгъл. Получаваш правоъгълен триъгълник с хипотенуза корен квадратен от 40 (2^2+6^2). В края на тади хипотенуза вдигни под прав ъгъл третата страна (9), свържи върха ѝ с други край на хипотенузата, което дава нов правоъгълен триъгълник, на който хипотенузата ще бъде корен квадратен от квадрата на 9 (81) и квадрата на първата хипотенуза (корен к квадратен от 40, т. е. 40. 81+40=121, което е 11^2! Ето, така изглежда търсеният четириъгълник. И което е особено важно и интересно: този метод позволява построяването на произволен многоъгълник, за който е валидно горното правилно.

Успокоен и възхитен от резултата се обърнах и след минути се вглъбих в следващия сън-филм. Невероятен беше. Някаква много съвременна и лична адаптация на последните глави от Давид Коперфилд.

Нещо като послепис: на другия ден се замислих по въпроса и установих, че въпросният четириъгълник (и неговите подобни) имат безкрайно много решения, далеч не само сънуваната конструкция. Във всеки случай въпросът ми изглежда толкова уплетен и разнопосочен, че бях принуден да отложа изучаването за по-спокойни времена.

  

* * *