Зад решетките те притежаваха моето тяло, моя труд, моето време и моя живот,
но аз никога не им позволих да притежават ума и сърцето ми. В деня, когато бях
освободен, трябваше да мина за последен път през проверяващия караул. На
портала се спрях и погледнах назад към килията, стиснал зъби и юмруци. Болката
и омразата, събирани ден след ден в каменните кариери, нахлуха в ума ми - исках
да отмъстя. Но това трая само няколко секунди. Погледнах напред към света, в
който влизах отново след едно твърде дълго отсъстване, и си казах: „Те са ме
притежавали толкова дълго – няма да им позволя да ме притежават отново.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар