За много неща съм благодарен на
сьдбата. За такива неща, които ми дадоха повече, отколкото е обичайно. Ето на,
рядката, какво ти рядка, уникалната възможност да израсна в театър, в истински
театър... Но за това друг път...
Подобно щастие беше да попадна във френската гимназия.
Тя току преди година беше се преместила от Ловеч (там я изкара и сестра ми) във
Варна.
Фантастични години изкарахме там с фантастични
учители, директори, преподаватели и другари...
После се пръснахме из страната и по света... И ето, че
след десетилетия ме връхлетя щастливата идея да създам една страница за „френските”
от цял свят. Много са. Но успях да ги събера на сайта си, а после и във Фейсбук
(тук вече имаме повече от хиляда фена от цял свят).
Двойна радост и двойна гордост. Признавам, лична радост
и гордост (иначе защо бих го правил). Но истинската радост и гордост е това, че
тази мрежа на френските лицеи по света е на възпитаник на варненската гимназия
Фредерик Жолио-Кюри.
Хайде, приятели, чакам ви! Има какво да споделим! Помежду
си, пък и с новите поколения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар