Историята и Варна

Малко е да кажем, че Варна има интересна история. Малко е да кажем, че Варна има богата история.

Символ на истоирята на Варна е Варненското златно съкровище, най-старото в света, пазител на най-големи тайни.

Вече придобива признание понятието за Варненска култура, в смисъла, който историческата наука влага в този термин.

А в същото време самосъзнанието ни не е просмукано от това, което ни дава миналотол Още по-жалко е това, че историята, на която ние сме ключ, чезне под някакво бяло петно, бяла мъгла в познанията на обикновенните хора по света.

Средният европеец може би единствено с Варненската битка от 1444 може да свърже името на Варна. Поражение. И битката срещу отоманците. И службата ни по дълг към миналото.

Време е да осъзнаем ролята си на ключ към най-вълнуващите тайни на човешката цивилизация.

Все по-общо се приема теорията за реалния потом, сполетял басейна на старото Черно море (езеро), след преливането на световния океан през Босфора, случило се преди 8-10 хиляди години.

Основната теза изглежда ясна и неоспорима, но още малко са обмислени съществени моменти, податливи на обмисляне от съвременните научни подходи. Като пример бих посочил два момента – обмислени от мен.

Първо: трябва да допуснем, че античните легенди за потопа са силно драматизирани. Вероятно приравняването на нивото на водата в Черно море с това на световния океан е дело на години, така че неизбежното заливане на стотици селища не е било неочаквано връхлетяла и безизходна катастрофа, но явно е предизвикало едно значително преселване ввъв всички посоки, може би най-вече на юг, към Мезопотамия. Безспорно една значителна част от населението чисто и просто се е оттеглила, преустройвайки се по новите брегове на морето. Знак на смелост и вярност.

Второ: Твърде е вероятно „Потопът” и потъването на легендарната Атлантида да са две различни, разделени с хилядолетия, макар и геологично свързани събития. Наистина, твърде странно е да си представим, че след първоначалното заливане на басейна на старото Черно море, не са останали по залетити територии да се извисяват по-малки по-големи острови (стари хълмове, височини и т. н.), на които са се спасили хора. Но вероятно тези новооформени острови скоро са били подмити от водните течения и с време по-бавно или по-бързо изчезват.

Историята на случилото се в басейна на Черно море е истинската история на преминаването от дивачество към цивилизация, към тази цивилизация, кото вече доста ясно виждаме в Мезопотамия и по Нил, и доста слабо, но все пак открояващо се по Балканите (да не забравяме: Варненска култура от преди 6-7 хилядолетия).

Какво можем днес реално да направим под знака на този голям наш дълг към историята?

Бихме могли – и би следвало – да основем във Варна един Световен институт по стара история. Нима това е по силите – днес! – на Варна?

Да, по силите й е, защото във времето на интернета такъм институт може да работи с такива инновативни форми, които не финансови средства, а умение и желание изискват. Задачата е да се подберат тези няколко български и чуждестранни – авторитетни – специалиста, които са готови да служат на това дело. А самото дело, функциите на този институт трябва да бъдат следене, координиране и популризиране на проучванията по темите на старата историа на Черно море (и Варна, Варненската култура), издаването на научно списание (на хартия и онлайн), орзанизирането на конференции и летни школи, - и естествено - търсенето на спосори за експедиции и т. н.

Създаването на такъв институт е възможно, реално и би допринесало много за разсяването на бялото петно в нашето самосъзнание и съзнанието на света.

Но това не е единственото, което може да се направи.

Дълг е на управлението на града и на всички здрави сили във Варна да въвлекат силата и мистерията на историята в ежидневието ни. Да погледнем назад, но не за да възкресим религиозността на миналото, а стоейки твърдо на позициите на знанието и съзнанието, да знаем и почитаме – възвишеното, даващото право на гордост, било то отпреди 50 или 500 или 5000 години.

Да, историята на Варна е необичайно интересна, и необичайно богата. Стотици инициатива са необходими, за да черпи сили цялата община на 350 хиляди граждани.

Пример: нека общината всяка година да си съставя празничен налендар за отбелязване на 10-15 кръгли годишнини от историята на Варна.

* * *